Направо към съдържанието

Ернестина Елеонора фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ернестина Елеонора фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург
графиня на Изенбург-Бюдинген-Филипсайх
Родена
1731 г.
Герб
Семейство
БащаЛудвиг Франц фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург
МайкаХелена Емилия фон Золмс-Барут
Братя/сестриХелена Шарлота София фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург

Ернестина Елеонора фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (на немски: Ernestine Eleonore zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg; * 24 септември 1731, Берлебург; † 5 юни 1791, Франкфурт на Майн) е графиня от Сайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург и чрез женитба графиня на Изенбург-Бюдинген-Филипсайх при Драйайх.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]
Дворецът Филипсайх при Драйайх (2011)

Тя е дъщеря на граф Лудвиг Франц фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург (1694 – 1750) и съпругата му графиня Хелена Емилия фон Золмс-Барут (1700 – 1750), дъщеря на граф Йохан Кристиан I фон Золмс-Барут (1670 – 1726) и графиня Хелена Констанция фон Донерсмарк (1677 – 1753).[1] Сестра е на Констанца София (1733 – 1776) и Хелена Шарлота София (1739 – 1805).

Ернестина Елеонора умира на 5 юни 1791 г. на 59 години във Франкфурт на Майн и е погребана във Филипсайх.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Ернестина Елеонора фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург се омъжва на 9 април 1776 г. във Филипсайх, Драйайх, за граф Кристиан Карл фон Изенбург-Бюдинген-Филипсайх (* 28 юни 1732, Филипсайх при Драйайх; † 26 март 1779, Филипсайх), вдовец на сестра ѝ Констанца София († 8/30 януари 1776), син на генерал граф Вилхелм Мориц II фон Изенбург-Бюдинген-Филипсайх (1688 – 1772) и Филипина Луиза фон Щолберг-Гедерн (1705 – 1744).[2][3] Те нямат деца.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f. (Digitalisat).
  • Johannes Burkardt/Ulf Lückel: Das fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, (Deutsche Fürstenhäuser, Heft 17), Werl 2008, S. 5 – 6.
  • Klaus-Peter Decker: Grafschaft Isenburg-Büdingen. In: Ritter, Grafen und Fürsten – weltliche Herrschaften im hessischen Raum ca. 900 – 1806. Marburg 2014, ISBN 978-3-942225-17-5 (= Handbuch der hessischen Geschichte 3 = Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Hessen 63), S. 232 – 272.
  • Genealogisches Handbuch des Adels. Adelslexikon Band XIII, Band 128. Starke, Limburg (Lahn) 2002, ISSN 0435 – 2408.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 127.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 142.
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1968 269

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Sponheim 18, genealogy.euweb.cz
  2. ↑ Isenburg 5, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Ernestina Eleonora Gräfin v.Sayn-Wittgenstein-Berleburg, person.com

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ернестина_Елеонора_фон_Сайн-Витгенщайн-Берлебург&oldid=10882481“.