Ернестина Елеонора фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург
Ернестина Елеонора фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург | |
графиня на Изенбург-Бюдинген-Филипсайх | |
Родена |
1731 г.
|
---|---|
Герб | |
Семейство | |
Баща | Лудвиг Франц фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург |
Майка | Хелена Емилия фон Золмс-Барут |
Братя/сестри | Хелена Шарлота София фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург |
Съпруг | Кристиан Карл |
Ернестина Елеонора фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (на немски: Ernestine Eleonore zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg; * 24 септември 1731, Берлебург; † 5 юни 1791, Франкфурт на Майн) е графиня от Сайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург и чрез женитба графиня на Изенбург-Бюдинген-Филипсайх при Драйайх.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на граф Лудвиг Франц фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург (1694 – 1750) и съпругата му графиня Хелена Емилия фон Золмс-Барут (1700 – 1750), дъщеря на граф Йохан Кристиан I фон Золмс-Барут (1670 – 1726) и графиня Хелена Констанция фон Донерсмарк (1677 – 1753).[1] Сестра е на Констанца София (1733 – 1776) и Хелена Шарлота София (1739 – 1805).
Ернестина Елеонора умира на 5 юни 1791 г. на 59 години във Франкфурт на Майн и е погребана във Филипсайх.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Ернестина Елеонора фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург се омъжва на 9 април 1776 г. във Филипсайх, Драйайх, за граф Кристиан Карл фон Изенбург-Бюдинген-Филипсайх (* 28 юни 1732, Филипсайх при Драйайх; † 26 март 1779, Филипсайх), вдовец на сестра ѝ Констанца София († 8/30 януари 1776), син на генерал граф Вилхелм Мориц II фон Изенбург-Бюдинген-Филипсайх (1688 – 1772) и Филипина Луиза фон Щолберг-Гедерн (1705 – 1744).[2][3] Те нямат деца.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f. (Digitalisat).
- Johannes Burkardt/Ulf Lückel: Das fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, (Deutsche Fürstenhäuser, Heft 17), Werl 2008, S. 5 – 6.
- Klaus-Peter Decker: Grafschaft Isenburg-Büdingen. In: Ritter, Grafen und Fürsten – weltliche Herrschaften im hessischen Raum ca. 900 – 1806. Marburg 2014, ISBN 978-3-942225-17-5 (= Handbuch der hessischen Geschichte 3 = Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Hessen 63), S. 232 – 272.
- Genealogisches Handbuch des Adels. Adelslexikon Band XIII, Band 128. Starke, Limburg (Lahn) 2002, ISSN 0435 – 2408.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 127.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 142.
- ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1968 269
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sponheim 18, genealogy.euweb.cz
- ↑ Isenburg 5, genealogy.euweb.cz
- ↑ Ernestina Eleonora Gräfin v.Sayn-Wittgenstein-Berleburg, person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Gräfin Ernestine Eleonore zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, Genealogics – Leo van de Pas
- Ernestine Eleonore zu Sayn-Wittgenstein, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- Fürstenhaus Isenburg