Хекла
Хекла | |
![]() | |
![]() | |
Надм. височина | 1491 m[1] |
---|---|
Хекла в Общомедия |
Хекла (на исландски: Hekla)[2] е активен стратовулкан в южната част на Исландия с височина 1491 m. Той е един от най-активните вулкани в Исландия; над 20 изригвания са регистрирани във и около вулкана от 1210 г. насам.[3]
Честите силни изригвания на вулкана са довели до покриване на голяма част от Исландия с тефра и тези слоеве могат да се използват за датиране на изригвания на други исландски вулкани. Приблизително 10% от тефрата, създадена в Исландия през последните хиляда години, идва от Хекла, което възлиза на 5 км3. Общо вулканът е произвел едно от най-големите количества лава в света през последното хилядолетие, около 8 км3.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]На исландски Hekla е дума за късо наметало с качулка. Вероятно вулканът е наречен така заради честата облачна покривка на върха. Един ранен латински източник споменава планината като Mons Casule.[4]
Репутация
[редактиране | редактиране на кода]

След изригването през 1104 г. истории, вероятно умишлено разпространени из Европа от цистерциански монаси, разказват, че Хекла е вратата към Ада.[5]
Поема от монаха Бенедит от около 1120 г. за пътуванията на Свети Брендан споменава Хекла като затвора на Юда.
В летописа на Flatey Book Annal е записано, че по време на изригването през 1341 г. хората са видели в планинския огън да летят големи и малки птици, които са помислили за човешки души.[6] През XVI Каспар Пеусер пише, че Портите на ада могат да бъдат намерени в „бездънната бездна на Хекла Фел“. Убеждението, че Хекла е портата към ада, продължава до XIX век.[7] Все още има легенда, че вещиците се събират на Хекла по време на Великден.[8]
Геология и география
[редактиране | редактиране на кода]Хекла е част от вулканичен хребет, дълъг 40 km.[9][10]

Много от изригванията започват с по-дебели, по-експлозивни изригвания от риолит, дацит или андезит, които създават тефра и имат потенциал за пирокластични потоци.[11]:с. 36–38[12]:с. 81 Друга или по-късна част от изригванията идват от по-тънка базалтова магма, която образува полета от лава.[11]:с. 36–38
Тефрата, образувана при изригванията на Хекла, е с високо съдържание на флуор, който е отровен за животните. Базалтовата андезитна лава на Хекла обикновено има съдържание на силициев диоксид от над 54%, в сравнение с 45 – 50% от други близки алкални базалтови изригвания (вижте класификация TAS).[13][14][15] Това е единственият исландски вулкан, който произвежда калциево-алкална лава.[16] Фенокристалите в лавата на Хекла могат да съдържат плагиоклаз, пироксен, титаномагнетит, оливин и апатит.[17]
Когато не изригва, Хекла често е покрита със сняг и малки ледници. Вулканът се характеризира и с необичайна асеизмичност, като активността започва едва от 30 – 80 минути преди изригване.[18] Хекла се намира на средноокеански хребет, на който се срещат тектонските плочи. Днес Хекла се изследва и наблюдава внимателно за параметри като напрежение, наклон, деформация и други движения и сеизмична активност.[14] Земетресенията в околностите на вулкана, когато е в латентно състояние, обикновено са под магнитуд 2 по Рихтер, а при изригване – с магнитуд 3 по Рихтер.[18]
История на изригването
[редактиране | редактиране на кода]Най-ранното регистрирано изригване на Хекла е през 1104 г. Оттогава е имало между двадесет и тридесет значителни изригвания, като планината понякога остава активна за периоди от шест години с малки паузи между изригванията. Изригванията на Хекла са разнообразни и трудни за прогнозиране.Предшестващата ги сеизмична активност може да трае няколко часа или по-малко.[19] Някои са много кратки и траят от седем до десет дни, докато други могат да се проточат в месеци и години (изригването от 1947 г. започва на 29 март 1947 г. и завършва през април 1948 г.). Общата зависимост, която се наблюдава, е че колкото по-дълго Хекла е в латентно състояние, толкова по-голямо и по-катастрофално ще бъде нейното следващо изригване.[20] Последното изригване на вулкана е на 26 февруари 2000 г.


В популярната култура
[редактиране | редактиране на кода]Хекла присъства в художествени произведения от Средновековието до днес.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Високият 220 м небостъргач Тур Екла в Дефанс, Париж, Франция, построен през 2022 г., е кръстен на вулкана.
Филми
[редактиране | редактиране на кода]В испанския апокалиптичен научнофантастичен филм от 2013 г. Los Últimos Días (букв. „Последните дни“) някои репортери спекулират, че три скорошни изригвания на планината Хекла може да са причинили разпространяващата се форма на агорафобия, която убива засегнатите хора, които излизат навън.
Кулминацията на филма „Викингът“ от 2022 г. се развива по склоновете на Хекла.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Британският поет Уилям Блейк показва как зимата е прогонена при Хекла в произведението „До зимата“, част от неговите „Поетични щрихи“.[21]
В „Да лежиш с лъвове“ от Дороти Дънет група търговци, посещаващи Исландия през 1471 г., стават свидетели на зрелищното (измислено) изригване както на Хекла, така и на Катла.
Връх Хекла се споменава в третата глава от романа на Херман Мелвил „Моби Дик“ и в последните глави на романа „Ис“ на Джоан Ейкън.
Изригването на Хекла около 1000 г. пр.н.е. и последвалата вулканична зима играят голяма роля в романа за алтернативна история „Бронзова зима“ на Стивън Бакстър.
Музика
[редактиране | редактиране на кода]Пиесата „Хекла“, Op 52 (1964 г.) от исландския композитор Йон Лейфс, е наречена „най-шумната класическа музика на всички времена“. Изискванията за изпълнение на произведението включват четири комплекта камъни, удряни с чукове, стоманени плочи, наковални, сирени, оръдия, метални вериги, хор, голям оркестър и орган.[22]

Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Малък датски крайцер, пуснат на вода през 1890 г. и бракуван през 1955 г., е кръстен „Хекла“.
Датският параход „Хекла“ участва в битка в Първата Шлезвигска война .
Исландският национален превозвач кръщава един от своите самолети на вулкана.
Има няколко кораба на британския Кралски флот, наречени HMS Hecla.
Организации
[редактиране | редактиране на кода]През октомври 2011 г. германска лява въоръжена група, наречена Hekla-Empfangskomitee (букв. „Комитет за посрещане на Хекла“), поставя най-малко 17 запалителни устройства по железниците в района на Берлин, като 2 от тях се задействат.[23]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hekla // Смитсонов институт. Посетен на 18 октомври 2020 г.
- ↑ Ripley, George; Dana, Charles A., eds. (1879). "Hecla". The American Cyclopædia.
- ↑ "Hekla". Global Volcanism Program. Smithsonian Institution. Retrieved 7 July 2008.
- ↑ Thorarinsson, p. 7
- ↑ Thorarinsson, Hekla, p. 4
- ↑ Thorarinsson, p. 6
- ↑ Thorarinsson, p. 5
- ↑ South Iceland. Hekla – The queen of the Icelandic volcanoes // Архивиран от оригинала на 2007-08-31. Посетен на 2007-10-24.
- ↑ Árni Hjartarson 1995: Á Hekluslóðum. Árbók Ferðafélags Íslands 1995, 236 p.
- ↑ Árni Hjartarson 1995: The Hekla Area. On the Volcano Hekla and its Surroundings. Synopsis of the Iceland Tourist Association Year Book 1995. Translated by Sigurður A. Magnússon.
- ↑ а б Vestergaard, R и др. The 1845–46 and 1766–68 eruptions at Hekla volcano: new lava volume estimates, historical accounts and emplacement dynamics // Jökull 70. 2020. DOI:10.33799/jokull2020.70.035. с. 35–56.
- ↑ Ilyinskaya, E. и др. Degassing regime of Hekla volcano 2012–2013 // Geochimica et Cosmochimica Acta 159. 2015. DOI:10.1016/j.gca.2015.01.013. с. 80–99.
- ↑ Thorarinsson, p. 18
- ↑ а б Sturkell, Erik. Hekla Deformation // University of Iceland, Institute of Earth Sciences. Посетен на 14 January 2008.
- ↑ Hekla eruption 2000 // The Icelandic Meteorological Office. Посетен на 19 January 2008.
- ↑ Hekla // Texas Natural Science Center, Non-vertebrate Paleontology Laboratory. University of Texas. Посетен на 17 August 2008.
- ↑ Thorarinsson, pp. 39–58
- ↑ а б Soosalu, Heidi. Hekla Seismicity // University of Iceland, Institute of Earth Sciences. Посетен на 14 January 2008.
- ↑ Ilyinskaya, E.; Aiuppa, A.; Bergsson, B.; Di Napoli, R.; Fridriksson, T.; Óladóttir, A.A.; Óskarsson, F.; Grassa, F.; Pfeffer, M.; Lechner, K.; Yeo, R. (2015). "Degassing regime of Hekla volcano 2012–2013". Geochimica et Cosmochimica Acta. 159: 80–99. Bibcode:2015GeCoA.159...80I. doi:10.1016/j.gca.2015.01.013.
- ↑ Sigurdur Þórarinsson (1967). "The eruption of Hekla in historical times. Vol. I: The eruption of Hekla 1947–48". Soc. Sci. Islandica. 38: 1–183.
- ↑ "To Winter". Bibliomania: Poetical Sketches. 1783. Retrieved 26 November 2016.
- ↑ Booklet of CD: "Earquake" (sic), Helsinki Philharmonic Orchestra, Leif Segerstam. Ondine ODE 894-2
- ↑ Gathmann, Florian. Train Track Attacks: Debate over 'Leftist Terrorism' Erupts in Germany // Spiegel Online: International Edition. Hamburg, 13 October 2011.
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Thorarinsson, Sigurdur. Hekla, A Notorious Volcano. Reykjavík, Almenna bókafélagið, 1970.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Хекла в Каталога на исландските вулкани
- Хекла – картинна галерия от islandsmyndir.is
- Снимка на изригване от 2000 г.
- Географска ширина, дължина и дълбочина на земетресенията близо до Хекла от 2000 г. до март 2013 г.
|
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hekla в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |