Харлагюн
| Харлагюн Türkobası | |
| — село — | |
  Харлагюн  Харлагюн | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Надм. височина | 96 m |
| Население | 442 души (2000) |
| Пощенски код | 22200 |
Харлагюн, още Харалагюн, Харлагюню или Гюнюф (на турски: Türkobası), е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 83 километра южно от Одрин.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Харлагюн е българско село в Малгарска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 144 български екзархийски семейства или 841 души.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Гюнюф (Харала гюна) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Българското население на Харлагюн се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Харлагюн
Ангел Михалев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[3]- Апостол Василев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, убит при Говедарник на 8 юли 1913 година[4]
- Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[5]
- Божил Калоянов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина[6]
- Георги Атанасов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, щаб и 1 рота на 5 одринска дружина, носител на бронзов медал[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840 и 886.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 461.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 108 – 109.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 212.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 333.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 61.