Направо към съдържанието

Ханс Айзенк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ханс Айзенк
Hans Jürgen Eysenck
германски психолог

Роден
Починал

Националност Германия
Учил вУниверситетски колеж Лондон
Лондонски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вКралски колеж Лондон
Семейство
ДецаМайкъл Айзенк
Ханс Айзенк в Общомедия

Ханс Юрген Айзенк (на немски: Hans Jürgen Eysenck) е германски психолог, добил известност с работата си върху интелигентността и личността.

Приживе Айзенк е най-цитираният жив психолог в научни списания.[1]

Биография и дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 март 1916 година в Берлин, Германия, но се мести в Англия като младеж през 30-те години на 20 век поради съпротивата му на нацистката партия. Айзенк е основател и редактор на журнал за „Личностни и индивидуални различия“ и е автор на над 50 книги и 900 академични статии.

Основните изследвания на Айзенк са в областта на теорията на личността и измерването, интелигентността, социалните нагласи и политиката, поведенческата генетика и поведенческата терапия. Той разглежда психологията от подхода на естествената наука и е враждебно настроен към т. нар. хуманистични, психодинамични и други литературни и субективни подходи.

Гледището на Айзенк за човека, което винаги ръководи неговото мислене и насочва неговите изследвания, е за биосоциален организъм, чиито действия са детерминирани в еднаква степен от биологични (генетични, физиологични, ендокринни) и от социални (исторически, икономически, интерактивни) фактори. Той е убеден, че едностранчивото ударение или върху биологичните, или върху социалните фактори спъва развитието на науката. Убеждението, че човек е продукт на еволюцията, все още носещ със себе си следите от милиони години развитие от ранните форми на живот, невинаги е било популярно сред учените от социалните науки, които са по-склонни да подчертават социалните фактори, но се разглежда от Айзенк като съществено за правилното разбиране на човека.

Подходът на Ханс Айзенк се определя като биологичен. Като основа на личността ученият приема характеристики, типични за мозъчната дейност. Разработките му са свързвани с изследвания, проведени в строго контролирани експериментални условия.

Историческото развитие на системите за описание на личността от древността (Хипократ и Гален) до изследванията през 60-те години на XX век е обобщено от Ханс Айзенк. Той предлага два основни параметъра на индивидуалността: екстровертност срещу интровертност; емоционална устойчивост срещу неустойчивост. Според Ханс Айзенк човешката личност в по-голямата си част е генетично предопределена и може да се изрази строго индивидуално в следните основни скали: екстровертност-интровертност, невротизъм и психотизъм.

Ханс Айзенк умира на 4 септември 1997 година в Лондон на 81-годишна възраст.

  • Dimensions of Personality (1947)
  • The Scientific Study of Personality (1952)
  • The Structure of Human Personality (1952) and later editions
  • Uses and Abuses of Psychology (1953)
  • The Psychology of Politics (1954)
  • Psychology and the Foundations of Psychiatry (1955)
  • Sense and Nonsense in Psychology (1956)
  • The Dynamics of Anxiety and Hysteria (1957)
  • Perceptual Processes and Mental Illnesses (1957) with G. Granger and J. C. Brengelmann
  • Manual of the Maudsley Personality Inventory (1959)
  • Handbook of Abnormal Psychology (1960) editor, later editions
  • Experiments in Personality (1960) two volumes, editor
  • Behaviour Therapy and Neuroses (1960) editor
  • Know Your Own I.Q. (1962)
  • Experiments with Drugs (1963) editor
  • Experiments in Motivation (1964) editor
  • Crime and Personality (1964) and later editions
  • Manual of the Eysenck Personality Inventory (1964) with S. B. G. Eysenck
  • The Causes and Cures of Neuroses (1965) with S. Rachman
  • Fact and Fiction in Psychology (1965)
  • Smoking, Health and Personality (1965)
  • Check Your Own I.Q. (1966)
  • The Effects of Psychotherapy (1966)
  • The Biological Basis of Personality (1967)
  • Eysenck, H.J. & Eysenck, S.B.G. (1969). Personality Structure and Measurement. London: Routledge.
  • Readings in Extraversion/Introversion (1971) three volumes
  • Race, Intelligence and Education (1971) in US as The IQ Argument
  • Psychology is about People (1972)
  • Lexicon de Psychologie (1972) three volumes, with W. Arnold and R. Meili
  • The Inequality of Man (1973)
  • Eysenck on Extraversion (1973) editor
  • The Measurement of Intelligence (1973) editor
  • The Experimental Study of Freudian theories (1973) with G. D. Wilson
  • Case Histories in Behaviour Therapy (1974) editor
  • Know Your Own Personality (1975) with G. D. Wilson
  • Manual of the Eysenck Personality Questionnaire (1975) with S. B. G. Eysenck
  • A Textbook of Human Psychology (1976) with G. D. Wilson
  • Sex and Personality (1976)
  • The Measurement of Personality (1976) editor
  • Eysenck, H.J. & Eysenck, S.B.G. (1976). Psychoticism as a Dimension of Personality. London: Hodder and Stoughton.
  • Reminiscence, Motivation and Personality (1977) with C. D. Frith
  • You and Neurosis (1977)
  • Die Zukunft der Psychologie (1977)
  • The Psychological Basis of Ideology (1978) editor, with G. D. Wilson
  • Sex Violence and the Media (1978) with D. Nias
  • The Structure and Measurement of Intelligence (1979)
  • The Psychology of Sex (1979) with G. D. Wilson
  • The Causes and Effects of Smoking (1980)
  • A Model for Personality (1981) editor
  • Mindwatching (1981) with M. W. Eysenck, and later editions
  • The Battle for the Mind (1981) with L. J. Kamin, in US as The Intelligence Controversy
  • Personality, Genetics and Behaviour (1982)
  • Explaining the Unexplained (1982) with Carl Sargent
  • H.J. Eysenck & D.K.B. Nias, Astrology: Science or Superstition? Penguin Books (1982) ISBN 0-14-022397-5
  • A Model for Intelligence (1982) editor
  • Know Your Own Psi-Q (1983) with Carl Sargent
  • …'I Do'. Your Happy Guide to Marriage (1983) with B. N. Kelly
  • Personality and Individual Differences: A Natural Science Approach (1985) with M. W. Eysenck
  • Decline and Fall of the Freudian Empire (1985)
  • Rauchen und Gesundheit (1987)
  • Personality Dimensions and Arousal (1987) editor, with J. Strelau
  • Theoretical Foundations of Behaviour Therapy (1988) editor, with I. Martin
  • The Causes and Cures of Criminality (1989) with G. H. Gudjonsson
  • Genes, Culture and Personality: An Empirical Approach (1989) with L. Eaves and N. Martin
  • Suggestion and Suggestibility (1989) editor, with V. A. Gheorghiu, P. Netter, and R. Rosenthal
  • Intelligence: A New Look (1998)
  • Eysenck, H.J. (1992). A reply to Costa and McCrae. P or A and C – the role of theory. Personality and Individual Differences, 13, 867 – 868.
  • Eysenck, H.J. (1992). Four ways five factors are not basic. Personality and Individual Differences, 13, 667 – 673.
  • Енциклопедия „Психология“, Наука и изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини
  1. Haggbloom, S.J. (2002). The 100 most eminent psychologists of the 20th century. Review of General Psychology, 6, 139 – 152.