Хамлет или Краят на дългата нощ
Хамлет или Краят на дългата нощ | |
Hamlet oder Die lange Nacht nimmt ein Ende | |
Автор | Алфред Дьоблин |
---|---|
Първо издание | 1956 г. Западна Германия |
Издателство | „Rütten & Loening“, East Berlin |
Оригинален език | немски |
Издателство в България | „Народна култура“, 1985 |
Преводач | Яна Кожухарова |
„Хамлет или Краят на дългата нощ“ (на немски: Hamlet oder Die lange Nacht nimmt ein Ende) е роман от немския писател Алфред Дьоблин (1878-1957), публикуван през 1956 г.[1]
След „Берлин – Александерплац“ това е един от най-значителните романи на Алфред Дьоблин, когото Томас Ман определя като „мощен талант“. Като последна творба, излязла под перото му в края на неговия дълъг и плодоносен живот, този роман представлява духовното завещание на Дьоблин. Той разглежда не само варварството на войната и социалната лъжа, сред която тя се поражда, но призовава към поемане на лична отговорност от всекиго, във всички области на живота.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]В „Хамлет или Краят на дългата нощ“ са преплетени много исторически събития, митология и литература, за да се обрисува разпадането на едно английско семейство след Втората световна война.
- Раняването
Японски пилоти-самоубийци връхлитат върху един британски крайцер и раняват двадесетгодишния войник Едуард Елисън толкова тежко, че се налага левият му крак да бъде ампутиран. По настояване на майката обаче лекуващият лекар изписва младежа, макар той още да не е оздравял напълно и да се намира в дълбока душевна депресия. Така Едуард се връща в дома на родителите си.
Не след дълго се възстановяват сърдечните отношения между Едуард, майка му и сестра му Катлин. Но бащата, писателят Гордън Елисън, страни от сина си и настоява той отново да се махне от дома, понеже присъствието му означавало болест за цялото семейство. Докато продължава лекуваното му, Едуард става, по думите на Дьоблин, „страстен търсач на истината“.
- Шекспир и съвремието
Младежът си поставя за цел да проучи войната и причините, които са я породили. Стремежът му към истината го навежда на мисълта да анализира и отношенията в своето семейство; при това той се чувства в роля, сходна с тази на Шекспировия Хамлет, който също така се задълбочава в размисъл, защото е узнал нещо, в което не е напълно сигурен. И в друг от героите на Шекспир – Крал Лир – Едуард също търси мотиви, които да съответстват на ситуацията в дома на Елисънови. Неспокойният му дух непрекъснато пита, търси и рови, докато накрая младежът забелязва, че смущава домашния покой.
Отношението на доверие към майката все повече се засилва, ала двамата биват подслушвани от недоверчивия и ревнив баща. След тягостна сцена, на която Едуард случайно става свидетел, писателят Гордън Елисън напуска дома си и двамата съпрузи се развеждат. Така дългата нощ на лъжата свършва и майката разказва на сина си за своя живот преди брака, разказва и за тъмното минало на баща му. Едуард разбира, че не е имал друг избор, освен да играе ролята на Хамлет и да живее като него.
- Смъртта като награда
Катлин, сестра му, е напуснала дома. Едуард се пренася при родителите на свой фронтови другар, убит при бомбардировката на крайцера. По-късно отива в Лондон, за да продължи образованието си. Отначало не чува нищо за родителите си. Майката Алис се опитва да открие в Шотландия един свой приятел от младини, но после отива да живее във Франция. Там се отдава на лек живот и удоволствия. Когато парите ѝ свършват, тя започва работа в универсален магазин, но постепенно затъва все повече и повече. На сцената на едно вариете я намира бившият ѝ съпруг Гордън. Двамата отново съзнават, че са си нужни. Но артистът, партньор на Алис, в ревността си блъсва Гордън през парапета, и той умира. Но преди смъртта си пожелава щастие на сина си.
Едуард Елисън се завръща в родината си, но не желае да има нищо общо с покойния си баща. Затова подарява бащиното си състояние на болничната каса на бедните. Така той започва своя „нов живот“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дьоблин, Алфред „Хамлет или Краят на дългата нощ“. Превод от немски Яна Кожухарова, изд. „Народна култура“, София, 1985 г.
- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-07-11 в Wayback Machine., използван с разрешение.