Направо към съдържанието

Хайди Рен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайди Рен
Heidi Rehn
Хайди Рен, 2012 г.
Хайди Рен, 2012 г.
Родена18 октомври 1966 г. (58 г.)
Професияписател, журналист
Националност Германия
Активен период2000 -
Жанристорически роман, криминален роман, биография, драма, любовен роман
Уебсайтheidi-rehn.de

Хайди Рен (на немски: Heidi Rehn) е германска журналистка и писателка, авторка на произведения в жанровете исторически роман, исторически криминален роман, историческа социална драма, биография и любовен роман.[1][2][3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Хайди Рен е родена на 18 октомври 1966 г. в Кобленц, Рейнланд-Пфалц, ФРГ. Израства в Бад Залциг, където завършва гимназия. Следва немски език, история, бизнес администрация и комуникационни науки в периода 1986 – 1992 г. в Мюнхенския университет. Още като студентка започва работа като редактор в новата енциклопедия за съвременна немска литература на Диц-Рюдигер Мозер и в списанието „Литература в Бавария“.[1][2][3]

След дипломирането си работи като преподавател в университета, а след това и като преподавател в Института за баварска литературна история към Мюнхенския университет. В периода 1993 – 1997 г. работи в мюнхенска PR агенция, след което от 2000 г. преминава на свободна практика като журналист и копирайтър за вестници и списания в Мюнхен.[1][2][3]

През 2000 г. е издаден първият ѝ роман „Институтът“, в който описва ежедневието на университета от женска гледна точка. Първият ѝ исторически криминален роман, „Калфите на Тонет“, е издаден през 2005 г. В него главен герой е Михаел Тонет, създател през 19-ти век на технологията за мебели от огънато дърво, който работи в раздирания от религиозни борби между католици и протестанти район между Майнц и Кьолн, и е обвинен в убийство на млада жена.[1][2]

Първият ѝ роман „Лечителката“ от трилогията „Магдалена“ е издаден през 2010 г. По време на Тридесетгодишната война дъщерята на наемник, Магдалена, работи като лечителка на рани в императорския антураж. Тя се влюбва в сина на търговеца Ерик, но това е забранена любов, защото бащите им са били врагове. Години по-късно Ерик е заловен като саботьор и убиец, но тя му помага да избяга.[1][2]

През 2014 г. получава наградата „Златен Омир“ в категорията „Връзки и общество“ за историческия си роман „Любовта на строителя“. Действието на историята се развива в по времето на херцог Албрехт в Прусия през 1544 г., където младата Дора върви по стъпките на талантливия си баща като майстор строител. След брака си с възрастния Ърбан тя продължава да работи, но съдбата я среща с младия нюрнбергски архитект Вейт. Когато Ърбан загива в ужасен инцидент, тя се заема да спаси от бесилката обвинения за това Вейт.[1][3]

През 2019 г. е публикуван биографичния ѝ роман „Дъщерята на магьосника – Ерика Ман и нейното бягство в живота“, от съвместната поредица от бестселъри „Смели жени между изкуството и любовта“. Той е история за германската актриса писателка и редакторка, дъщерята на Томас Ман и сестра на Клаус Ман, Ерика Ман, която се бори срещу националсоциализма и емигрира в САЩ.[1]

През 2020 г. е издаден романът ѝ „Двойното лице“ от криминалната поредица „Емил Граф“. През август 1945 г. Мюнхен е потънал в хаос, а репортерката Била Льовенфелд, еврейка, завърнала се от изгнание, намира Виктор фон Дитлиц, завърнал се от войната. Случаят поема неопитният следовател Емил Граф, но следват още убийства, а Виктор фон Дитлиц, смятан за мъртъв, се появява отново. Емил Граф ще трябва да открие връзката.[1]

Писателката е член на Асоциацията на немскоговорещите криминални писатели „Синдикат“ и организира наградата „Фридрих Глаузер“ в категориите „Дебют“, „Роман“ и „Еренглаузер“.

Хайди Рен живее със семейството си в Мюнхен.[1]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Das Institut (2000)[1][2][3]
  • Theos Erbe. Rheintal Krimi (2003)
  • Thonets Gesellen (2005)
  • Blutige Hände (2006)
  • Tod im Englischen Garten (2007)
  • Gold und Stein (2013)
  • Die Liebe der Baumeisterin (2013) – награда „Омир“
  • Sommer der Freiheit (2014)
  • Tanz des Vergessens (2015)
  • Spiel der Hoffnung (2016)
  • Das Haus der schönen Dinge (2017)
  • Der Himmel über unseren Träumen (2018)
  • Das Lichtspielhaus (2019)
  • Vor Frauen wird gewarnt (2021) – за писателката Вики Баум
  • Die Buchhandlung in der Amalienstraße (2022)

Поредица „Магдалена“ (Magdalena)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Die Wundärztin (2010)[1][2]
  2. Hexengold (2011)
  3. Bernsteinerbe (2012)

Поредица „Емил Граф“ (Emil Graf)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Das doppelte Gesicht: Ein Fall für Emil Graf (2020)[1][2]
  2. Die letzte Schuld (2021)

Участие в общи серии с други писатели

[редактиране | редактиране на кода]

Поредица „Смели жени между изкуството и любовта“ (Mutige Frauen zwischen Kunst und Liebe)

[редактиране | редактиране на кода]
14. Die Tochter des Zauberers – Erika Mann und ihre Flucht ins Leben (2020) – за Ерика Ман (1905 – 1969)[1]
от поредицата има още 19 романа от различни автори – Ан Жирар, Мишел Марли, Глория Голдрайх, Анабел Абс, Мери Бесон, Каролине Бернард, Валери Трирвайлер, Лена Йохансон, Софи Бенедикт, и др.

Поредица „Необикновени жени между новото начало и любовта“ (Außergewöhnliche Frauen zwischen Aufbruch und Liebe)

[редактиране | редактиране на кода]
* Die Frau des Blauen Reiter (2022) – за художничката за Мария Марк, втората съпруга на Франц Марк[1]
от поредицата има още 8 романа от различни автори
  • In Loam dahoam (2003)[3]
  • Beichte auf Probe (2004)
  • Das Beltheimer Gericht (2006)
  • Das alte Lied (2006)
  • Freiwild (2007)
  • Acht gegen acht (Köln 2009)
  • Ein Prost auf Peternach (2010)
  • Da waren es nur noch drei (2013)
  • Freunde (2017)
  • Der Bergadler (2018)
  • Gottesurteil (2021)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Heidi Rehn в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​