Фурка (община Дойран)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Фурка.
| Фурка Фурка | |
| — село — | |
 Фурка в 2023 година | |
  Фурка | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Дойран |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 256 m |
| Население | 570 души (2002) |
| Пощенски код | 1485 |
| Фурка в Общомедия | |
Фурка (на македонска литературна норма: Фурка) е село в община Дойран на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Погана, западно от Дойран.
История
[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Фурка е посочено като село със 120 домакинства, като жителите му са 355 българи.[1] Църквата „Свети Илия“ във Фурка е в 1880 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 420 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 520 българи екзархисти.[4]
В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:
| „ | Селото ни Фурка брои 78 къщи, от които 60 български, а само 18 гъркомански. Преди пет години, чиновниците от деспотическия режим предадоха селската ни черква и училище на гъркоманите. И ето пет години как сме лишени от изпълнението на всякакви религиозни обреди, пет години, как децата ни не са стъпили прага на училището. Подобна несправедливост конституцията позволява ли? Понеже черквата и училището ни са останали от деди и прадеди и са наше притежание, молим почитаемото Народно Представителство да възстанови правата ни.
От името на цялото население в с. Фурка кмет Христо.[5] |
“ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
По време на Дойранската обранителна операция във Фурка е разположен щабът на Девета плевенска пехотна дивизия. Край селото е устроена военно-полева болница и гробище на над 250 загинали български войници.
Според преброяването от 2002 година селото има 570 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 568 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Фурка
Камен Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов[8]- Костадин Атанасов[9][10] (Динката Фурски),[11] български революционер, деец на ВМРО, убит през 1934 година от военни в България[9]
- Петър Атанасов, български революционер, деец на ВМРО,[9][10] убит от деветнадесетомайците в 1934 година[9]
- Филип, български революционер, деец на ВМРО[11]
- Починали във Фурка
Васил Сурчев (1923 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[12]- Никола Попзлатев Рафаилов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[13]
- Пантелей Монев, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[14]
- Петър Начев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Фурка е наречена улица в София (Карта).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Видоески, Божидар, Коста Пеев. Фурка (Общеславянский лингвистический атлас 105). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 745-751.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192-193.
- ↑ Решение за прогласување на значајно културно наследство // Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј Струмица, 13. 12. 2017 г. Архивиран от оригинала на 2020-08-04. Посетен на 18 февруари 2020 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ а б в г Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 939.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 934.
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 10; оп. 1, а.е. 299, л. 52
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 2
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 63
| |||||||||||||
