Направо към съдържанието

Фумие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изображение на Исус, използвана за разкриване на практикуващи католици и симпатизанти
Изображение на Дева Мария

Фумие (踏み絵 fumi „стъпвам върху“ + e „картина/изображение“?) е образ на Исус или Дева Мария, върху който религиозните органи на Токугава шогуната на Япония изисквали заподозрени християни (Kirishitan) да стъпчат, за да се докажат че не са членове на тази забранена религия.[1]

Използването на фумие започва с гоненията на християните в Нагасаки през 1629 г. Използването им официално излива от употреба, когато пристанищата са отворени за чужденци на 13 април 1856 г., но някои бивали използва и след това, докато християнското учение не е поставено под формална защита през периода Мейджи. Обектите били известни също като еита (e-ita) или итае (ita-e) [2] докато принудителният тест се нарича ефуми (e-fumi). [2]

Японското правителство използвало фумие, за да разкрива практикуващи католици и симпатизанти.[3] Фумие били образи на Дева Мария и Исус . Правителствени служители карали заподозрените християни да потъпчат тези изображения. Хората, които отказвали да стъпят върху образите, били идентифицирани като католици и били пращани в Нагасаки. Политиката на правителството на Едо цели да ги накара да отхвърлят вярата си, католицизма; ако обаче католиците отказват да променят религията си, те биват измъчвани. Тъй като много от тях въпреки всичко отказвали да се отрекат от религията, те били убивани от правителството. Екзекуциите понякога се случвали на планината Унган на Нагасаки, където някои били сварени живи в горещите извори.[4]

Екзекуцията в обвинение за християнство е неофициално изоставена практика от Шогуната Токугава през 1805 г.

В Европа от осемнадесети век думите 'ефуми' и 'фумие' били достатъчно познати, за да могат авторите на художествената литература да ги споменават, когато говорят за Япония, както в „ Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт (1726),[5] „Гражданинът на света “ на Оливър Голдсмит (1760) и Волтер в Кандид (1759).[6] В съвременната японска литература стъпването върху фумие е основен сюжетен елемент от романа „"Мълчание“ [7] [8] от Шюсаку Ендо .

Много богослови се опитват да разберат ролята на фумие за японските християни, като някои виждат стъпването върху фумие като знак на любовта и прошката на Исус Христос.[9]

Някои тайно практикуващи християнство стъпвали върху фумие и след това поддържали тайно своите вярвания (Какуре Киришитан); имало 20 000 скрити християни в Япония, когато християнството бива отново узаконено, в сравнение с 500 000 в Нагасаки по време на разцвета на християнската вяра преди изобретяването на фумие. Професорът от университета в Окланд Марк Мълинс заключава, че „В този смисъл политиките [на фумуе] са ефективни“.[10] Професорът от Католическия университет в Нагасаки Джуншин Саймън Хил заявява, че ако всички минали през фумие вместо това били избрали да се противопоставят на властта и да умрат, християнството нямаше да оцелее в Япония; той заявява: „Само защото някои са взели екзистенциално решение да стъпчат фумие, [...] християнството в Япония е успяло да оцелее.[10]

Фумие обикновено се отливат от бронз, други са направени от боядисан камък, а някои са гравюри върху дървени блокове. Има сравнително малко оцелели фумие[6] тъй като повечето са просто изхвърлени или рециклирани за други цели. Някои примери са показани от Смитсоновия институт в тяхната изложба от 2007 г. „Огромно земно кълбо: Португалия и светът през 16-ти и 17 -ти век“.[11] [12]

  1. Shunkichi Akimoto. Exploring the Japanese Ways of Life. Tokyo News Service, 1961. с. 233. Посетен на 21 November 2011. Attached to this word is an exotic, foreignized sort of interest though it was a native invention of the early Yedo Period and had remained a curious symbol of the anti-Christian policy of the Tokugawa feudalism.
  2. а б Kaufmann, Thomas DaCosta. Toward a Geography of Art. University of Chicago Press, 2004. ISBN 9780226133119. с. 308.
  3. Bradley K. Martin. Japanese Christian Group Keeps Relics of Old Faith in the Closet // Los Angeles Times. 19 December 1980. с. C1. A government inquisition office devised a test called fumi-e...
  4. David E. Sanger. Volcano's Fury Turns a Shrine Into a Morgue // The New York Times. 7 June 1991. Посетен на 6 December 2015.
  5. Jonathan Swift. Part III. A Voyage to Laputa, Balnibarbi, Luggnagg, Glubbdubdrib, and Japan. Chapter 11 // Gulliver's Travels. 1726. To this I added another petition, that for the sake of my patron the king of Luggnagg, his majesty would condescend to excuse my performing the ceremony imposed on my countrymen, of trampling upon the crucifix: because I had been thrown into his kingdom by my misfortunes, without any intention of trading. When this latter petition was interpreted to the Emperor, he seemed a little surprised; and said, he ... suspected I must be a Christian...
  6. а б Michael North. Artistic and Cultural Exchanges Between Europe and Asia, 1400 – 1900: Rethinking Markets, Workshops and Collections. Ashgate Publishing, 2010. ISBN 9780754669371. с. 141. Посетен на 21 November 2011.
  7. William T. Cavanaugh. The god of silence: Shusaku Endo's reading of the Passion // Commonweal. 1998.[неработеща препратка]
  8. Jeff Keuss. The Lenten Face of Christ in Shusaku Endo's Silence and Life of Jesus // Expository Times 118 (6). March 2007. DOI:10.1177/0014524606076087. с. 273 – 279.
  9. e.g. Masao Takenaka: When the Bamboo Bends, Christ and Culture in Japan, WCC 2002 pgs 50 – 51
  10. а б Tan, Yvette. The Japanese Christians forced to trample on Christ // BBC. Посетен на 24 November 2019.
  11. Jenkins, Mark. Portugal's Unending Sphere of Influence // The Washington Post. 20 July 2007. Посетен на 21 November 2011.
  12. Michael Fragoso. Fair Trade with 17th-Century Portugal // The American. Посетен на 21 November 2011.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fumi-e в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​