Направо към съдържанието

Фридрих фон Нойенар-Алпен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фридрих фон Нойенар-Алпен
граф на Нойенар
Роден
Починал
Герб
Семейство
БащаГумпрехт II фон Нойенар
ДецаГумпрехт I фон Нойенар-Алпен

Фридрих фон Нойенар-Алпен (на немски: Friedrich von Neuenahr-Alpen; * 1438 или 1439; † 23 юни 1468, Вахтендонк, район Клеве) е по рождение граф на Нойенар (1465 – 1468) и чрез наследство господар на Алпен, Родесберг/Рьозберг (в Борнхайм), Линеп (в Ратинген) и Хелпенщайн (в Нойс).

Произход и управление

[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на граф Гумпрехт II фон Нойенар († 1484), наследствен фогт на Кьолн, господар на Алпен, и съпругата му графиня Маргарета фон Лимбург († 1479), дъщеря на граф Вилхелм I фон Лимбург-Бройч († 1457/1459) и Маргарета (Метце) фон Райфершайд († сл. 1451). Брат е на Вилхелм I фон Нойенар (* ок. 1447; † 12 май 1497), граф на Нойенар, господар на Бедбург (Бедбур)-Рьозберг, Гарздорф и граф на Лимбург, Йохан фон Нойенар († 1466), каноник в „Св. Гереон“ в Кьолн, Дитрих фон Нойенар († 1471), домхер в Кьолн и Майнц.

През 1442 г. Фридрих и баща му получават от крал Фридрих III привилегията, да имат правото „да се наричат и пишат графове фон и цу Нойенар“, въпреки че фамилията отдавна е загубила техния замък Нойенар и Графство Нойенар.[1]

През 1449 г. Фридрих е номиниран като домхер в Кьолн.[2] През 1451 г. той получава с папски диспенс на 12 години, въпреки младостта си, каноникати в Кьолн, Лиеж и Утрехт.[3] От 1452 до 1459 г. той е чрез херцог Герхард фон Юлих-Берг на служба като пропст на манастир „Св. Мария“ Аахен.[4] В Аахен и Лиеж той последва граф Герхард II фон Сайн († 1493), който се жени.

През 1453 г. Фридрих и брат му Йохан са записани в стария университет Кьолн (Universitas Studii Coloniensis). Мястото си като пропст в Аахен Фридрих отстъпва през 1459 г. на брат си Йохан фон Нойенар († 1466).

Баща му, който като вдовец става монах, през ок. 1461 г. определя подялбата между двамата си сина Вилхелм I фон Нойенар и Фридрих.[5]

През 1461 г. Фридрих се жени за Ева фон Линеп и по брачния договор получава от нея господството Линеп и Хелпенщайн, от баща си Алпен.[6] Той е като съдия в конфликт на Йохан Китц фон Флистеден с манастир Св. Куниберт в Кьолн, но не му се изпълнява присъдата.[7]

През 1467 г. младият граф Фридрих и Фредерик ван Егмонд (ок. 1440 – 1521), граф цу Бюрен и Леердам, нападнат неговия братовчед Адолф фон Егмонт (1438 – 1477), херцог на Гелдерн.[8] Фридрих пленява куркьолнския амтман Вернер Шайфарт ваме Роде († 1508/09), господар на Клермонт, който е женен с Мария (Мария Мехтилд) фон Алпен († 1505).[9] През януари 1468 г. той има конфликт с граф Винценц фон Мьорс (1414 – 1499).[10]

На 23 юни 1468 г. Фридрих е убит при Вахтендонк по време на битката при Щрален, при която войската на Адолф фон Гелдерн-Егмонд побеждава войската на Йохан I фон Клеве и Марк.[11]

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих фон Нойенар-Алпен се жени на 25 септември 1461 г. за Ева фон Линеп (* ок. 1420; † сл. 1483), дъщеря на Дитрих фон Линеп-Хелпенщайн († 1445/46) и Елизабет фон Сайн-Витгенщайн († сл. 1440). Те имат децата:[12][13]

  • Гумпрехт (* 1465; † 5 април 1504), женен 1490 г. за Амалия фон Вертхайм (* 1460; † 1532)
  • Дитрих II († 1505), 1481 дом-каноник в Кьолн
  • Фридрих
  • Елизабет († септември 1505), омъжена на 20 юни 1492 г. за Йохан фон Лимбург-Бройч († 1511)
  • (вероятно) Маргарета († 1 октомври 1538), 1504 приорин (майстерин) на Августинския манастир „Св. Барбарае Гартен“ в Райнхаузен, вдовицата Ева фон Линеп, и синовете ѝ Гобрехт (Гумпрехт) и Дитерих продават на манастира 1480 г. земя в Алпен.[14]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Arent toe Bocop:[15] Kronijk (Croenick der byscoppen van Uttert, hertighen van Ghelre …, Teil I. (Codex diplomaticus neerlandicus II/5). Keming, Utrecht 1860, S. 541 (Google-Books)
  • Günter Aders (Bearb.): Urkunden und Akten der Neuenahrer Herrschaften und Besitzungen Alpen, Bedburg, Hackenbroich, Helpenstein, Linnep, Wevelinghoven und Wülfrath sowie der Erbvogtei Köln. (= Inventare nichtstaatlicher Archive 21). Landschaftsverband Rheinland, Köln 1977 (Pdf des Landschaftsverbandes Rheinland)
  • Wilhelm Kisky: Die Domkapitel der geistlichen Kurfürsten in ihrer persönlichen Zusammensetzung im vierzehnten und fünfzehnten Jahrhundert. (= Quellen und Studien zur Verfassungsgeschichte des Deutschen Reiches in Mittelalter und Neuzeit. I/3). Hermann Böhlau Nachf., Weimar 1906, S. 67 (Google-Books)
  • Burgsteinfurt. Schloß, II. Rep. A. 4. Kurkölnische Belehnungen a) Erbvogtei Köln, b) Herrschaft Alpen und IV. Rep. G. 3. Neuenahrsche Erbgüter a) Neuenahr, Alpen, Helpenstein, Bedburg, Hackenbroich, Brederode, Lennep, Mörs), b) Grafschaft Limburg, c) Herrschaft Alpen und d) Erbvogtei Köln. In: Ludwig Schmitz-Kallenber (Bearb:): Inventare der nichtstaatlichen Archive des Kreises Steinfurt. (Veröffentlichungen der Historischen Kommission der Provinz Westfalen. Inventare der nichtstaatlichen Archive der Provinz Westfalen 1,4). Aschendorff, Münster 1907, S. 59 – 61 und 131 – 133 (= S. 547*–549* und 619*–621*) (Digitalisat der Universitäts-und Landesbibliothek Münster)
  • Hugo Altmann: Neuenahr, Grafen von. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 106 – 108
  • Angela Kulenkampff: Die Grafen und Herren von Neuenahr 1276 – 1521. Ein Beitrag zur verfassungsgeschichtlichen Stellung der Grafen und Herren im späten Mittelalter. In: Zeitschrift für historische Forschung 24 (1997), S. 161 – 178 (Pdf Архив на оригинала от 2021-09-16 в Wayback Machine.; 788 kB, Monumenta Germaniae Historica)
  • Wilhelm Kisky: Die Domkapitel der geistlichen Kurfürsten in ihrer persönlichen Zusammensetzung im vierzehnten und fünfzehnten Jahrhundert. (= Quellen und Studien zur Verfassungsgeschichte des Deutschen Reiches in Mittelalter und Neuzeit. I/3). Hermann Böhlau Nachf., Weimar 1906, S. 67 (Google-Books, eingeschränkte Vorschau)
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 141., Tafel 150.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXIX, Tafel 102.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Regest einer Urkunde von 1442, Frankfurt am Main (Digitalisat bei Regesta Imperii Online).
  2. ↑ Adelszeugnis von 1449; Landesarchiv NRW Abteilung Rheinland Duisburg (Jülich-Berg II Nr. 5095).
  3. ↑ Repertorium Germanicum, Bd. VI, 01287.
  4. ↑ Tobias Daniels: Diplomatie, politische Rede und juristische Praxis im 15. Jahrhundert. Der gelehrte Rat Johannes Hofmann von Lieser. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2013, bes, S. 234, 237f und 242 – 244 (Google-Books).
  5. ↑ Vgl. Urkunde vom 24. Februar 1484; Landesarchiv NRW Abteilung Rheinland Duisburg (Franziskaner-Augustinerkloster Frauweiler, Urkunde 15).
  6. ↑ Urkunde vom 21. September 1461; Landesarchiv NRW Abteilung Rheinland Düsseldorf (Kurköln, Urkunden Nr. 2494).
  7. ↑ Urkunde vom 20. August 1467; Historisches Archiv der Stadt Köln (Bestand 239 Kunibert, U 2/574); vgl. Urkunde vom 27. Juni 1467; Vereinigte Westfälische Adelsarchive e.V. (Archiv Hinnenburg, Rheinische Güter, Urkunde 88).
  8. ↑ Nationaal Archief Den Haag (1.08.06 Nassause Domeinraad, Raad en Rekenkamer te Breda II, Het geslacht Egmond – 959).
  9. ↑ Regest einer Urkunde vom 16. Oktober 1467; Joseph Hansen: Stadtarchiv zu Düren. In: Annalen des Historischen Vereins für den Niederrhein 64 (1897), S. 264 – 363, Nr. 21, S. 259, „Amtmann zu Bredeburg“; Gisela Meyer: Die Familie von Palant im Mittelalter. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2004, S. 268.
  10. ↑ Regest einer Urkunde vom 16. Januar 1468; Joseph Hansen: Stadtarchiv zu Düren. In: Annalen des Historischen Vereins für den Niederrhein 64 (1897), S. 262.
  11. ↑ Rückaufschrift auf einer Urkunde vom 9. Juni 1486: „Deser joncher Frederich wart erschossen in der Cleefscher ved entgen die Gelresschen vur Wachtendonck mit eynre loitbussen (= Blei-Büchse) up s. Johans avent (= 23. Juni)“; Historisches Archiv der Stadt Köln (Bestand 1 Haupturkundenarchiv (HUA), U 2/13027).
  12. ↑ Friedrich Graf v.Neuenahr Herr zu Rodesberg u. Alpen, ww-person.com
  13. ↑ Friedrich, Graf von Neuenahr, Herr zu Roesberg & Alpen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  14. ↑ Urkunde vom 28. Juli 1480 u. a.; Landesarchiv NRW Abteilung Rheinland Duisburg (Rheinberg, St. Barbaragarten, Rep. u. Hs. Nr. 1).
  15. ↑ Arend van toe Boecop (* um 1530/40; † um 1580), Richter der Veluwe, Bürgermeister der Stadt Kampen; die Chronik wurde von ihm um 1572 im Gefängnis von Genemuiden (Provinz Overijssel) geschrieben.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фридрих_фон_Нойенар-Алпен&oldid=12379597“.