Направо към съдържанието

Вилхелм I фон Нойенар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вилхелм I фон Нойенар
граф на Нойенар
Лични данни
Роден
1447 г.
Починал
12 май 1497 г. (50 г.)
Погребан вфамилната гробница в църквата на цистерцинския манастир „Св. Мария ад Ортум“ в Кьолн
Други титлиграф на Лимбург
Семейство
БащаГумпрехт II фон Нойенар
МайкаМаргарета фон Лимбург
БракВалбурга фон Мандершайд-Шлайден
ПотомциВилхелм II фон Нойенар, Херман фон Нойенар, Дитрих фон Нойенар, Анна фон Нойенар
Герб на графовете на Нойенар
Дворец Бедбург

Вилхелм I фон Нойенар (на немски: Wilhelm I von Neuenahr; * ок. 1447; † 12 май 1497) е граф на Нойенар, господар на Бедбург (Бедбур)-Рьозберг, Гарздорф и (1484 – ?) граф на Лимбург.

Той е син на граф Гумпрехт II фон Нойенар († 1484), наследствен фогт на Кьолн, господар на Алпен, и съпругата му графиня Маргарета фон Лимбург († 1479), дъщеря на граф Вилхелм I фон Лимбург-Бройч († 1457/1459) и Маргарета (Метце) фон Райфершайд († сл. 1451).

Брат е на Фридрих фон Нойенар-Алпен (* 1438 или 1439; † 22 юни 1468 в битката при Вахтендонк, Клеве), граф на Нойенар, господар на Родесберг, Алпен.

Баща му, който като вдовец става монах, през ок. 1461 г. определя подялбата между двата си сина.[1] Младият граф Вилхелм участва през 1481 г. в Кьолн в сватдбата на херцог Вилхелм фон Юлих-Берг (1455 – 1511) с маркграфиня Сибила Бранденбургска (1467 – 1524).[2] През 1482 г. той започва служба при херцога.[3]

През 1486 г. Вилхелм I фон Нойенар участва във Франкфурт на Майн в свитата на архиепископ Херман IV фон Хесен († 1508) в избора на Максимилиан I за римско-немски крал.[4]

След смъртта му Вилхелм I фон Нойенар е погребан до родителите му във фамилната гробница в църквата на цистерцинския манастир „Св. Мария ад Ортум“ в Кьолн.[5][6]

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм I фон Нойенар се жени на 7 февруари 1485 г. за богатата наследничка Валбурга фон Мандершайд-Шлайден (* 1468; † между 30 октомври 1530 и 31 декември 1535), дъщеря на граф Куно I фон Мандершайд-Кроненбург-Нойербург († 1489) и Валпургис фон Хорн († 1476). Те имат децата[7][8]

  • Вилхелм II фон Нойенар (* 1485/1487; † 1552), граф на Нойенар-Лимбург, господар на Бедбург, Гарцдорф, Роезберг, дипломат, женен на 28 юни 1518 г. за наследницката Анна фон Вид-Мьорс († сл. 1528)
  • Херман фон Нойенар (* пр. 1482; † 20 октомври 1530 в Аугсбург), теолог-хуманист, държавник, учен, Кьолнски домпропст и архиепископски канцлер на стария университет в Кьолн
  • Дитрих фон Нойенар (* ок. 1445/55; † 1471), домхер в Кьолн 1459/1470
  • Анна фон Нойенар (* ок. 1490; † 1535), омъжена ок. 1508/пр. 11 май 1509 г. за Валравен II фон Бредероде, бургграф на Утрехт (* 8 януари 1462; † февруари 1531)

Вдовицата му Валбурга фон Мандершайд-Шлайден се омъжва втори път на 7 декември 1502 г. за Фридрих фон Егмонт, граф фон Бурен/Бюрен-Леердам († 1521).

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Burgsteinfurt. Schloß, II. Rep. A. 4. Kurkölnische Belehnungen a) Erbvogtei Köln, b) Herrschaft Alpen und IV. Rep. G. 3. Neuenahrsche Erbgüter a) Neuenahr, Alpen, Helpenstein, Bedburg, Hackenbroich, Brederode, Lennep, Mörs), b) Grafschaft Limburg, c) Herrschaft Alpen und d) Erbvogtei Köln. In: Ludwig Schmitz-Kallenber (Bearb:): Inventare der nichtstaatlichen Archive des Kreises Steinfurt. (Veröffentlichungen der Historischen Kommission der Provinz Westfalen. Inventare der nichtstaatlichen Archive der Provinz Westfalen 1,4). Aschendorff, Münster 1907, S. 59 – 61 und 131 – 133 (= S. 547*–549* und 619*–621*) (Digitalisat der Universitäts-und Landesbibliothek Münster)
  • Günter Aders (Bearb.): Urkunden und Akten der Neuenahrer Herrschaften und Besitzungen Alpen, Bedburg, Hackenbroich, Helpenstein, Linnep, Wevelinghoven und Wülfrath sowie der Erbvogtei Köln. (Inventare nichtstaatlicher Archive 21). Landschaftsverband Rheinland, Köln 1977 (Pdf des Landschaftsverbandes Rheinland)
  • Hugo Altmann: Neuenahr, Grafen von. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 106 – 108
  • Angela Kulenkampff: Zur Ausstattung der Grablege der Grafen von Neuenahr im ehemaligen Zisterzienserinnenkloster Mariengarten in Köln zwischen 1459 und 1530 – zugleich ein Beitrag zum Werk des Meisters der Heiligen Sippe. In: Ulrich Schneider: Festschrift für Gerhard Bott. Anthes, Darmstadt 1987, S. 29 – 52
  • Angela Kulenkampff: Die Grafen und Herren von Neuenahr 1276 – 1521. Ein Beitrag zur verfassungsgeschichtlichen Stellung der Grafen und Herren im späten Mittelalter. In: Zeitschrift für historische Forschung 24 (1997), S. 161 – 178 (Pdf Архив на оригинала от 2021-09-16 в Wayback Machine.; 788 kB, Monumenta Germaniae Historica)
  • Klaus Militzer: Die Protokolle des Kölner Domkapitels, Bd. I Regesten 1454 – 1511. (Publikationen der Gesellschaft für Rheinische Geschichtskunde 77). Droste, Düsseldorf 2009, S. 160f und 666
  • Heike Hawicks: Die Vögte zu Köln bzw. Grafen von Neuenahr, Herren zu Alpen. In: dies.: Xanten im späten Mittelalter. Stift und Stadt im Spannungsfeld zwischen Köln und Kleve. (Rheinisches Archiv 150). Böhlau, Köln / Weimar / Wien 2007, S. 345 (Google-Books; eingeschränkte Vorschau)
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1955
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 141.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXIX, Tafel 102.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Vgl. Urkunde vom 24. Februar 1484; Landesarchiv NRW Abteilung Rheinland Duisburg (Franziskaner-Augustinerkloster Frauweiler, Urkunde 15).
  2. ↑ Vgl. Otto R. Redlich: Die Hochzeit des Herzogs Wilhelm IV. von Jülich-Berg mit Markgräfin Sibilla von Brandenburg am 8. Juli 1481 in Köln. In: Zeitschrift des Bergischen Geschichtsvereins 37 (1904), S. 270 – 301, bes. S. 280, 284, 290 und 293 (Google-Books; eingeschränkte Vorschau).
  3. ↑ Vgl. Landesarchiv NRW Abteilung Rheinland Duisburg (Jülich-Berg I Nr. 634), Landesarchiv NRW Abteilung Westfalen Münster (Grafschaft Tecklenburg – Rheinische Urkunden, Nr. 76).
  4. ↑ Marquard Freher, Burkhard Gotthelf Struve: Rerum Germanicarum scriptores, Bd. III. Johann Reinhold Dulßecker, Straßburg 1717, S. 26.
  5. ↑ Aegidius Gelenius: De admiranda Sacra et civili magnitudine Coloniae Claudiae. Jodocus Calcovius (Kalkofen), Köln 1645, S. 544 (Digitalisat der Bayerischen Staatsbibliothek München).
  6. ↑ Nikolaus Caesar, Köln o. J. [1518]; Herzog August Bibliothek Wolfenbüttel (Signatur A: 63 Quod. (6)); Digitalisat der Österreichischen Nationalbibliothek Wien (Signatur 74.T.70).
  7. ↑ Wilhelm, Graf von Neuenahr & Limburg, Herr zu Bedburg & Garsdorf, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  8. ↑ Wilhelm I. Graf v.Neuenahr u. Limburg Herr zu Bedbur, ww-person.com
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вилхелм_I_фон_Нойенар&oldid=12383126“.