Направо към съдържанието

Фран Рамовш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фран Рамовш
Fran Ramovš
словенски и югославски славист
фотография от 1942 г.
фотография от 1942 г.
Роден
Починал
Учил вГрацки университет
Научна дейност
Областславистика
Работил вЛюблянски университет
Известен сизследванията си на словенските диалекти
Фран Рамовш в Общомедия

Фран Рамовш (на словенски: Fran Ramovš), използвал псевдонима Юлий Дуб (Julij Dub), е виден словенски и югославски славист от първата половина на ΧΧ век, специалист по словенските диалекти и ономастиката на словенския език. Рамовш е създател на първата карта на словенските наречия (Dialektološka karta slovenskega jezika, 1931), като установява 7 словенски диалектни групи и около 40 диалекта. Заедно с Антон Брезник той разработва правилата на словенския правопис (1935). Рамовш е професор в Люблянския университет (1919), декан на Философския факултет (1926/1927) и ректор (1934, 1935 г.) на университета. Един от основателите на Словенската академия на науките и изкуствата, в 1945 — 1952 година Рамовш ръководи Института за словенски език на Академията, който днес носи неговото име. За научните му достижения е избран за член-кореспондент на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1926), на Сръбската академия на науките и изкуствата в Белград (1929), на Славянския институт в Прага (1929) и на Полската академия на науките в Краков (1935).[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Рамовш е роден на 14 септември 1890 година в словенския град Любляна, в Австро-унгарската империя.[2] Учи лингвистика във Виенския университет (1910 – 1911) и в Грацкия университет (1911 – 1914). В Грац в 1912 година завършва докторската си дисертация върху развитието на редуцираните гласни в словенския език и я защитава в 1914 година.[3]

През октомври 1915 година Рамовш е мобилизиран и изпратен на италианския фронт, и е тежко ранен в Третата битка при Изонцо. Прекарва една година във Виена, където се възстановява, и е освободен от редовна военна служба през 1917 година и изпратен в териториалния резерв в Любляна и Камник.[3]

В 1918 година на Рамовш е дадено преподавателсто място като доцент в Черновицкия университет, но поради разпада на Австро-Унгария в края на годината, той се връща от Грац в Любляна, където върви подготовка за основаване на университет.[3]

Люблянският университет е основан в 1919 година, вече в Сърбо-хърватско-словенското кралство, и на 31 август 1919 година Рамовш е сред първите редовни професори, назначени в него. Преподава индо-европейско и славянско езикознание заедно с акцентология, обща фонетика, праславянски и сравнителна индо-европейска граматика.[3] В 1921 година се ражда синът му, Примож Рамовш (1921 – 1999), по-късно виден композитор.[4]

От 1934 до 1935 година Рамовш е канцлер на университета.[5] Той е сред основателите и член на Словенската академия на науките и изкуствата и е неин председател от 1950 до 1952. В 1950 година получава наградата „Прешерен“ за работата си върху „Словенски правопис“. Рамовш е почетен член на Славистичното дружество на Словения (Slavistično društvo Slovenije).[3]

Рамов умира на 16 септември 1952 година в Любляна.[2]

От 1986 година Институтът за словенски език към Словенската академия на науките и изкуствата носи името на Фран Рамовш.[6]

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Historična gramatika slovenskega jezika (Историческа граматика на словенския език) (планирана поредица)
    • Volume 2: Konzonantizem (Съгласни; Ljubljana, 1924)
    • Volume 7: Dialekti (Диалекти; Ljubljana, 1935)
  • Dialektološka karta slovenskega jezika (Диалектологична карта на словенския език; Ljubljana, 1931)
  • (с Антон Брезник) Slovenski pravopis (Словенски правопис; Ljubljana, 1935)
  • Kratka zgodovina slovenskega jezika (Кратка история на словенския език; Ljubljana, 1936)
  • Morfologija slovenskega jezika (Морфология на словенския език; Ljubljana, 1952)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • France Bezlaj: Fran Ramovš: Pogled na njegovo delo. SR 3 (1950). 225–236.
  • Jakob Šolar: Fran Ramovš: Življenje. SR 2 (1950). 441–445.
  • Rajko Nahtigal: Prof. Ramovš o sebi od doktorata do docenture v Gradcu. SR 5/7 (1954). 9–40.
  • Rajko Nahtigal: Pisma prof. Ramovša od docenture do profesure. SR 8 (1955). 90–104, 232–246.
  • Janez Rotar: Pisma profesorja Frana Ramovša dr. Želmíri Gašparíkovi. RSAZU 2. razred 12, 1989. 129–172.
  • Zvonko Bizjak: Bibliografija Frana Ramovša. RSAZU 2. razred 13, 1990. 283–291.
  • Franc Jakopin: Fran Ramovš kot imenoslovec. RSAZU 2. razred 13, 1990. 5–12.
  • Korespondenca med Franom Ramovšem in Aleksandrom Belićem. Ur. J. Rotar. Ljubljana, 1990.
  • Franc Jakopin: Delo Frana Ramovša za Slovensko akademijo znanosti in umetnosti. Jezikoslovni zapiski 1. Ljubljana, 1991. 19–24.
  • Jože Toporišič: Breznik-Ramovšev Slovenski pravopis. Zborovanje slavistov ob stoletnici rojstva Frana Ramovša. Ur. M. Orožen, I. Orel-Pogačnik. Ljubljana, 1991. 34–47.
  • Tine Logar. Pomen Frana Ramovša za slovenistiko. – Sedemdeset let slovenske slovenistike (Zbornik slavističnega društva Slovenije). Ljubljana, 1990. 13-17.
  • Ramovšev zbornik. SR 42 (1994), št. 2/3.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Kolarič, Rudolf. Ramovš, Fran, akademik (1890–1952) // Slovenska biografija. Slovenska akademija znanosti in umetnosti, Znanstvenoraziskovalni center Slovenske akademije znanosti in umetnosti. Посетен на 27 април 2016.
  2. ↑ а б Korošec, Josip. In memoriam Fran Ramovš // Arheološki vestnik (3(2)). 1952. с. 355.
  3. ↑ а б в г д Logar, Tine. Ramovš, Fran in: Enciklopedija Slovenije, vol. 10. Ljubljana, Mladinska knjiga, 1996. с. 77–79.
  4. ↑ Kidrič, France. Pisma Franceta Kidriča Franu Ramovšu. Ljubljana, Znanstvenoraziskovalni center SAZU, 2001. с. 117.
  5. ↑ Petdeset let slovenske universe v Ljubljani, 1919–1969. Ljubljana, Univerza, 1969. с. 81.
  6. ↑ Fran Ramovš Institute of the Slovenian Language // Fran Ramovš Institute of the Slovenian Language. Посетен на 27 април 2016.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фран_Рамовш&oldid=10961300“.