Направо към съдържанието

Франц Бьоме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франц Бьоме
германски генерал
General Franz Böhme, fotografi taget marts 1943

ЗваниеГенерал от планинските войски
Години на служба1900 – 1918; 1919 – 1943 г.
Служи на Австро-Унгария
Австрия
Нацистка Германия
Род войски Австро-Унгария (1918)
Австрия (1938)
Вермахт (1943)
Военно формированиепланински войски
Командвания2-ра танкова армия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст
Германски златен кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
29 май 1947 г. (62 г.)
ПогребанГрац, Австрия
Франц Бьоме в Общомедия

Франц Бьоме (на немски: Franz Böhme) е високопоставен офицер, служил в австрийската и германската армия по време на Първата и Втората световна война.

Живот, кариера и Първа световна война (1914 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Франц Бьоме е роден на 15 април 1885 г. в Целтвег, Австрия. През 1904 г. се присъединява към австрийската армия.

По време на Първата световна война служи в различни подразделения като щабен офицер. След войната продължава военната си кариера в австрийската армия.

Втората световна война (1939 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война командва последователно 30 и 32-ра пехотна дивизия.

Преди да бъде назначен за командващ на войските в Сърбия, ръководи различни армейски корпуси. Между 24 юни и 15 юли 1944 г. командва 2-ра танкова армия.

През 1945 г. е изпратен в Норвегия. Поема командването на 20 планинска армия, а по-късно и всички подразделения на Вермахта там.

Пленен е на 9 май 1945 г. Самоубива се на 29 май 1947 г. в Нюрнберг, Германия.[1]

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II степен (1916) и I степен (2 юни 1917)
  • Кръст на „Karl-Truppen“ (Войските на Карл)
  • Германски орден „Кръст на честта“ (?)

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
  1. Lannoy 2001, стр. 26