Направо към съдържанието

Франц Август Вилхелм фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франц Август Вилхелм фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург
принц от Сайн-Витгенщайн-Берлебург, генерал-майор
Роден
Починал
14 юли 1854 г. (75 г.)
Герб
Семейство
БащаКристиан Хайнрих фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург
Братя/сестриАвгуст Лудвиг фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург

Франц Август Вилхелм фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург (на немски: Prinz Franz August Wilhelm zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg; * 11 август 1778, Берлебург; † 14 юли 1854, Берлебург) е принц от Княжеството Сайн-Витгенщайн-Берлебург, пруски генерал-майор.

Дворецът Берлебург

Той е третият син на 1. княз Кристиан Хайнрих фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург (1753 – 1800) и съпругата му графиня Шарлота Фридерика Франциска фон Лайнинген-Вестербург-Грюнщат (1759 – 1831, Берлебург), дъщеря на Кристиан Йохан фон Лайнинген-Вестербург (1730 – 1770) и Кристиана Франциска Елеонора, вилд- и Рейнграфиня цу Грумбах, графиня фон Залм (1735 – 1809). Братята му са управляващия 2. княз Фридрих Албрехт (1777 – 1851) и Август Лудвиг (1788 – 1874).[1]

Принц Франц Август следва от 1793 г. в университета в Марбург и от 1795 в университета в Гьотинген. През 1799 г. е лейтенант на австрийска служба в 9-ти полк Насау. Участва в битки в похода срещу Франция и през 1801 г. напуска австрийската служба. През 1805 г. влиза като „щаб-ритмайстер“ на руска служба и се бие през Войната на Третата коалиция. От 1807 г. е майор в херцогство Насау и през 1811 г. участва в битки в похода в Испания. През 1814 г. напуска войската.

От 1818 г. Франц Август е майор на пруска служба. През 1819 г. той е щаб-офицер и напуска през 1823 г. През 1830 г. е командир на „батальон „Prinz Heinrich von Preußen“ (Brandenburgisches) Nr. 35. Infanterieregiment“, от 1841 е полковник и пре 1846 е освободен като генерал-майор. През 1847 г. е офицер „à la suite“ на армията. През 1853 г. той получава „Ордена на Червения орел II. класа със звезда“.[2]

Принц Франц фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург умира неженен на 75 години на 14 юли 1854 г. в Берлебург.

  • Johannes Burkardt/Ulf Lückel: Das fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, (Deutsche Fürstenhäuser, Heft 17), Werl 2008, S. 5 – 6.
  • Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f. (Digitalisat).
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 6, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1938], DNB 367632810, S. 94, Nr. 1724.
  • Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 6
  1. Sponheim 10, genealogy.euweb.cz
  2. Militär-Wochenblatt, Nr. 1, E.S. Mittler & Sohn, Berlin 1853, S. 24.