Франс Саммут
| Франс Саммут | |
| малтийски романист, есеист, автор на разкази, преводач | |
 Франс Саммут, 2010 г. | |
| Роден |
19 ноември 1945 г.
|
|---|---|
| Починал |
Малта |
| Националност |  Малта |
| Учил в | Малтийски университет |
| Работил | писател |
| Семейство | |
| Съпруга | Катерин Какия |
| Деца | Марк А. Саммут, Жан-Пиер |
| Уебсайт | www.franssammut.info |
| Франс Саммут в Общомедия | |
Франс Саммут[1] (на малтийски: Frans Sammut) е малтийски романист, есеист[2], автор на разкази, преводач. Баща е на писателя Марк А. Саммут.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Зебудж, Малта[1]. Учи в началното училище в Зебудж, училище „Сейнт Алойзиус“ (св. Луи IX) в Биркиркара, педагогическия колеж „Сейнт Майкълс“, Малтийския университет (бакалавър по богословие, магистър по педагогика), университета Перуджа (диплома за преподаване на италиански като чужд език).
Получава признание още като ученик в началото на 1960-те г. на състезание, организирано от „Għaqda Kittieba Żgħażagħ“, със свои разкази: „L-Istqarrija“ печели 1во място и още 2 други разказа печелят 2ро и 4то място. В края на 1960-те основава „Съживление на литературното движение“. По-късно работи като секретар на Малтийската езикова академия.
Избран е за член на Световната наполеонова общност през 2010 г.[3]
Приключва кариерата си в образованието като директор на училище. Съветник е на малтийския премиер по въпросите на културата от 1996 до 1998 г. Сключва брак с Катерин Какия, има 2 сина – Марк-Антоний и Жан-Пиер.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Публикува много книги, в това число бестселърите:
- Il-Gaġġa („Клетката“), по която е направен филмът Gaġġa на Марио Филип Ацопарди от 1971 г.[4];
- Samuraj („Самурай“), спечелила наградата Rothmans;
- Paceville („Пачевил“), спечелила националния медал за литература[1] Paceville, which won the Government's Literary Medal.[1];
- Il-Ħolma Maltija („Малтийската мечта“), за която литературният критик Норберт Еллул-Винченти пише: „не съществува нещо от такъв мащаб в малтийската литература“[5], бившият премиер и драматург Алфред Сант я смята за „шедовъра“ на Саммут[6], британската писателка и поетеса Марджори Бултън я нарича „колосално произведение“[7]
Саммут също така публикува сборници от кратки разкази: Labirint („Лабиринт“), Newbiet („Сезони“), Ħrejjef Żminijietna („Съвременни разкази“).
Белетристиката му включва също произведения като Ir-Rivoluzzjoni Franċiża: il-Ġrajja u t-Tifsira („Френската революция: история и значение“), Bonaparti f'Malta („Бонапарт в Малта“), чийто превод Bonaparte à Malte на френски език е издаден през 2008 г., и On The Da Vinci Code (2006), двуезичен (на английски и малтийски) коментар на международния бестселър.
Той също редактира Lexicon на Микел Антон Вассалли. Вассалли (род. 1829 г.) е считан за баща на малтийския език. През 2006 г. преводът на Саммут на Motti, Aforismi e Proverbii Maltesi на Вассалли е публикуван като Għajdun il-Għaqal, Kliem il-Għerf u Qwiel Maltin. През 2007 г. неговата книга Il-Ħolma Maltija в превод (като La Malta Revo) представя Малта в колекцията от класически литературни произведения на есперанто, издадена от Mondial Books of New York. През 2008 г. неговата Il-Gaġġa е издадена за 5-ти път.
През 2009 г. Саммут представя революционна реинтерпретация на поемата на Пиетру Кашаро Xidew il-qada (позната също като Il Cantilena), най-стария съществуващ писмен документ на малтийски език[8].
Саммут превежда и важни театрални произведения: Phedre („Федра“) на Расин (1978) и „На дне“ („На дъното“) на Максим Горки, представени на сцената на театър „Маноел“ под ръководството на поета Марио Ацопарди[9].
Бившият ректор на Малтийския университет професор по философия и изтъкнат малтийски интелектуалец Питър Серачино Инглотт казва:
| „ | Геният на Саммут е в способността му на Волтеров шут да трансформира исторически герой във вид сатиричен носител на иронично импозантна маска. Читателят е каран да се наслаждава на лицевата страна на героите, която обикновено се възприема с неотслабваща тържественост. Човек се усмихва сякаш е съучастник в техните съмнения, прегрешения и предателства. Стилистичното превключване от исторически разказ към белетристика е вероятно най-голямото предизвикателство, с което всеки тип преводач се сблъсква.[10] | “ |
Последни думи
[редактиране | редактиране на кода]Последните думи на Франс Саммут са: „Със съпругата ми трябваше да посетим Ерусалим, но както изглежда, планът се променя. Сега отивам в небесния Ерусалим“[11]
Реакцията на Серачино Инглот на тези думи е: „Тогава осъзнах, че понякога сълзите и смехът са взаимнозаменяеми“.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Attard, Elaine. Frans Sammut passes away // The Malta Independent, 5 май 2011 г. Архивиран от оригинала на 2012-01-12. Посетен на 5 май 2011 г.
- ↑ Le Petit Futé, 9th Ed, 2009 – 2010, Paris, p. 70
- ↑ www.napoleonicsociety.com
- ↑ Aquilina, Sandra (12 март 2007). „Portrait of the artist“ Архив на оригинала от 2011-07-22 в Wayback Machine., The Malta Independent. Посетен на 15 май 2011 г.
- ↑ Ellul Vincenti, Norbert (11 май 1994): „Vassalli's Maltese Dream“, The Sunday Times (Malta), p. 20
- ↑ Sant, Alfred (4 май 2001). „Frans Sammut: A Man of Courage“, maltastar.com. Посетен на 15 май 2011 г.
- ↑ Maltese works in Esperanto Архив на оригинала от 2012-01-12 в Wayback Machine., The Malta Independent, 2 септември 2007 г. Посетен на 15 май 2001 г.
- ↑ New interpretation to oldest written document in Maltese Архив на оригинала от 2012-01-11 в Wayback Machine., maltamediaonline.com. Посетен на 15 май 2011 г.
- ↑ Azzopardi, Mario: „In Memoriam: Frans tal-Gaġġa u Ġerusalemm l-oħra“ in In-Nazzjon, 14 юни 2011 г.
- ↑ а б Serracino Inglott, Peter (15 май 2011). „Inheritance of icons“, The Sunday Times (Malta). Посетен на 25 май 2011 г.
- ↑ Sammut, Mark (15 май 2011). „Frans Sammut“, The Sunday Times (Malta). Посетен на 25 май 2011 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
