Франсоа Мансар
| Франсоа Мансар François Mansart | |
| френски архитект | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 23 септември 1666 г.
Париж, Кралство Франция |
| Националност |  Франция |
| Архитектура | |
| Учители | Саломон де Брос |
| Семейство | |
| Други роднини | Жул Ардуен-Мансар |
| Франсоа Мансар в Общомедия | |
Франсоа̀ Манса̀р (на френски: François Mansart) е френски архитект с важен принос за установяването на класицизма в бароковата архитектура от средата на 17 век във Франция.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 януари 1598 година в Париж, Кралство Франция, внук на майстор[1] зидар[2] и син на майстор дърводелец[3]. Фактически без системно образование, след смъртта на баща му през 1610 г. обучението му е поето от роднина – съпруг на по-голяма негова сестра, който е архитект и скулптор. По-късно работи като помощник (чирак) при Саломон де Брос (Salomon de Brosse), изтъкнат и успешен архитект по време на царуването на Анри IV и регентството на Мария Медичи, и е силно повлиян от него.
Негов племенник е архитектът Жул Ардуен-Мансар.
Умира на 23 септември 1666 година в Париж на 68-годишна възраст.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Залезът на кариерата на Саломон де Брос благоприятства началото на творческия път на Франсоа Мансар като архитект. Кариерата му може да бъде проследена от 1623 г. с проектирането на фасадата на църква в Париж, последвано с годините от редица дворци, църкви и други сгради. При реконструкцията на двореца на Гастон Орлеански в Блоа (1635 – 1638) покривът е направен с рязко различаващи се наклони на горната и долната му част, като долната е много по-стръмна и на места прорязана от капандури. Този вид покрив по името на Франсоа Мансар се нарича мансарда, независимо че е прилаган – включително и във Франция, и от по-ранни архитекти.
Най-цялостно съхранената творба на Франсоа Мансар е дворецът „Мезон“, днес в парижкото предградие Мезон Лафит.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Château de Balleroy (1631), най-ранната творба на Мансар, оцеляла до днес -
Temple du Marais (1632 – 1634), построена като Църква на Дева Мария на ангелите -
Дворецът „Мезон“ (1641 – 1650) -
Notre-Dame du Val-de-Grâce (1645 – 1646), построена за Ана Австрийска -
Hôtel Carnavalet (1660 – 1661) -
Hôtel de la Vrillière, преименуван на Hôtel de Toulouse (1635 – 1650), по-късно Banque de France
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Франсоа Мансар в Encyclopædia Britannica
- Речник на българския език, БАН, София, издателство на БАН – том. 4, 1984 г. и том. 5, 1987 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
