Направо към съдържанието

Франсоа Артог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франсоа Артог
François Hartog
френски историк
Роден
17 юли 1946 г. (78 г.)

Националност Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Научна дейност
ОбластИстория
Учил приЖан-Пиер Вернан
Работил вEHESS
НаградиОрден на почетния легион
Франсоа Артог в Общомедия

Франсоа Артог (на френски: François Hartog) е френски историк, чиито изследвания са в областта на интелектуалната история на Древна Гърция и историята на историографията.

Франсоа Артог се ражда през 1946 г. Завършва Екол нормал сюпериор (на френски: École normale supérieure) на ул. „Улм“ в Париж.

Ръководител на Секцията по древна и съвременна историография във Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales, съкр. EHESS). Сътрудник на Центъра за сравнителни изследвания на древните общества „Луи Жерне“ (на френски: Centre Louis Gernet de recherches comparées sur les sociétés anciennes) и асоцииран член на Центъра за исторически изследвания в Париж (на френски: Centre de recherche historique, съкр. CRH).

Студент на Жан-Пиер Вернан и запален читател на книгите на Райнхарт Козелек, изследванията му са посветени на интелектуалната история на Древна Гърция (дисертацията му е върху Херодот), историята на историографията (книгите на Фюстел дьо Куланж, историографията на Древна Гърция) и проучването на историческите форми на темпорализацията.

На 6 – 7 декември 2007 г. участва в международния колоквиум в Нов български университет „Времена на света и история“.[1]

  • Le Miroir d'Hérodote. Essai sur la représentation de l'autre, Paris, Gallimard, 1980, 2001 (édition revue et augmentée).
  • Le XIXe siècle et l'histoire. Le cas Fustel de Coulanges, Paris, PUF, 1988.
  • Mémoire d'Ulysse: récits sur la frontière en Grèce ancienne, Paris, Gallimard, 1996.
  • (в съавторство с Ален Шнап и Полин Шмит-Пантел) Pierre Vidal-Naquet un historien dans la cité, Paris, La Decouverte, 1998. ISBN 2-7071-2909-7
  • (в съредакторство с Роже Генери) Des sciences et des techniques, Paris, EHESS, coll. „Cahiers des Annales“, vol. 45, 1998. ISBN 2-7132-1255-3
  • (в съавторство с Жак Ревел) Les Usages politiques du passé, Paris, EHESS, 2001, ISBN 2-7132-1405-X
  • Régimes d'historicité. Présentisme et expériences du temps, Paris, Le Seuil, 2002, ISBN 2-02-059328-9
    Режими на историчност. София: Нов български университет, 2007, 293 с. ISBN 978-954-535-479-3[2]
  • Anciens, modernes, sauvages, Paris, Galaade, 2005.
  • Évidence de l'histoire. Ce que voient les historiens, Paris, EHESS, 2005.
  • Vidal-Naquet, historien en personne, Paris, La Découverte, 2007.
  • Croire en l'histoire, Paris, Flammarion, 2013.
  • Partir pour la Grèce, Flammarion, 2015.
  • La nation, la religion, l'avenir: Sur les traces d'Ernest Renan, Gallimard, 2017, 160 p.
  • L'histoire à venir (в съавторство с Patrick Boucheron), Paris, Anacharsis, 2018.
  • Chronos - L’Occident aux prises avec le Temps, Paris, Gallimard, 2020.
    Хронос. Западът в схватка с времето, София: Критика и хуманизъм, 2024
  • Confrontations avec l'histoire, Paris: Gallimard, 2021.
  • À la rencontre de Chronos (1970-2022), Paris, CNRS Éditions, 2022.
Редакция и съставителство
  • Plutarque, Vies parallèles, Gallimard, collection Quarto, 2001, 2292 pages.
  • Polybe, Histoire, Gallimard, collection Quarto, 2003, 1504 pages.
Текстове
Видео
За него