Формалдехид
Формалдехид | |
Свойства | |
---|---|
Формула | CH₂O |
Моларна маса | 30,011 u[1] |
Плътност | 0,8153 g/cm³ (−20 °C) |
Точка на топене | −92 °C |
Точка на кипене | −21 °C |
Парно налягане | 100 000 Pa (20 °C) |
Диполен момент | 2,332 D |
Термохимия | |
Стандартна енталпия на образуване | −115,9 kJ/mol |
Опасности | |
NFPA 704 |
|
Идентификатори | |
CAS номер | 50-00-0 |
PubChem | 712 |
ChemSpider | 692 |
Номер на ООН | 2209 |
DrugBank | DB03843 |
KEGG | D00017 |
MeSH | D005557 |
ChEBI | 16842 |
ChEMBL | CHEMBL1255 |
RTECS | LP8925000 |
SMILES | C=O |
InChI | InChI=1S/CH2O/c1-2/h1H2 |
InChI ключ | WSFSSNUMVMOOMR-UHFFFAOYSA-N |
UNII | 1HG84L3525 |
Gmelin | 445 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Формалдехид в Общомедия |
Формалдехидът (наричан също метанал) е химическо съединение, газ с остра миризма. Той е най-простият алдехид. Общата химическа формула е H2CO. За първи път е синтезиран от руския химик Александър Бутлеров през 1859 г., но е окончателно идентифициран от Аугуст Вилхелм фон Хофман през 1867 г.[2]
Формалдехидът се получава направо от непълно горене на материали, съдържащи въглерод. Присъства в дима от горските пожари, в изгорелите газове на автомобилите и в тютюневия дим. В земната атмосфера формалдехидът се получава от въздействието на слънчевата светлина и кислорода върху атмосферния метан и други въглеводороди. Малки количества формалдехид се получават като страничен продукт от обмяната на веществата в повечето организми, включително и човека.
Формалдехидът е канцерогенен и отровен, но има растения (като хлорофитумът), които го поглъщат.
Формалинът е воден разтвор на 37 до 56% формалдехид, стабилизиран с 10 – 30% метанол.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ formaldehyde // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ ((en)) J Read, Text-Book of Organic Chemistry, G Bell & Sons, London, 1935
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|