През 500 г. той е консул заедно с Флавий Патриций. През 502 г. избухва войната със сасанидите. През 503 г. той е генерал в римската войска, която тръгва против сасанидите. Походът е неуспешен и го извикват обратно. Когато бездетният му чичо през 518 г. умира, Хипаций не е в Константинопол и затова не играе роля в разрешаването на наследството. При новия император Юстин I получава високи постове, през 525 г. е magister militumper Orientem. През 527 г. при новия император Юстиниан Ipatricius Хипаций остава един от най-влиятелните мъже на империята. През януари 532 г. по време на Ника-размириците той е провъзгласен от бунтовниците в Константинопол за геген – император. Когато отива с привържениците си в Хиподрума императорските войски нападат Цирка и правят голямо клане. Арестуват Хипаций заедно с брат му Помпей и на 19 януари ги убиват, труповете им хвърлят в морето.
Geoffrey Greatrex: Flavius Hypatius, Quem vidit validum Parthus sensitque timendum. An investigation of his career. In: Byzantion 66, 1996, S. 120 – 142.
John Robert Martindale: Hypatius 6. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 2, Cambridge University Press, Cambridge 1980, ISBN 0-521-20159-4, S. 577 – 581.
Mischa Meier: Der „Kaiser der Luppa“: Aspekte der politischen Kommunikation im 6. Jht. In: Hermes 129 (2001), S. 410 – 430.
