Физически факултет (Софийски университет)
| Физически факултет | |
 | |
| Основаване | 1963 г. |
|---|---|
| ВУЗ | Софийски университет |
| Местоположение | София |
| Декан | Георги Райновски |
| Специалности | вижте долу |
| Катедри | 12 |
| Уебсайт | www.phys.uni-sofia.bg |
| decanat@phys.uni-sofia.bg | |
  Местоположение в София | |
Физическият факултет на Софийския университет е основан през 1963 г. след разделянето на две на Физико-математическия факултет.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1889 г. към Висшето училище (от 1904 г. Софийски университет) се открива Физико-математическо отделение с 3 катедри: по експериментална физика, по химия и по висш анализ. От 1890 до 1907 г. ръководител на катедрата по експериментална физика е Порфирий Бахметиев.[1] Курсът на обучение по физика и математика през учебната 1899/1900 г. покрива четиригодишно обучение по математика, експериментална и теоретична физика. Броят на дисциплините е 7, а на студентите – 72. С това се поставя началото на академичното обучение по природни и математически науки в България. Факултетът по физика и математика е основан през 1904 г. след приемането на Закона за висшето образование. Включва два главни профила – приложен и педагогически.
Физико-математическият факултет към Софийския университет е основан през 1904 г. и просъществува до 1963 година, когато Математическият и Физическият факултети се оформят като самостоятелни единици.
Структура
[редактиране | редактиране на кода]- Катедри[2]
- Астрономия
- Атомна физика
- Физика на кондензираната материя и микроелектроника
- Обща физика
- Метеорология и геофизика
- Методика на обучението по физика
- Ядрена техника и енергетика
- Оптика и спектроскопия
- Квантова електроника
- Теоретична физика
- Центрове
- Лаборатории
- Лаборатория по лазерна физика
- Лаборатория по физика и техника на полупроводниците[5]
Специалности
[редактиране | редактиране на кода]Специалности от степен бакалавър:
- Физика
- Инженерна физика
- Ядрена техника и ядрена енергетика
- Астрофизика, метеорология и геофизика
- Медицинска физика
- Физика и математика
- Физика и информатика
- Комуникации и физична електроника
- Квантова и космическа теоретична физика
- Оптометрия
- Фотоника и лазерна физика
Специалности от степен магистър:
- Физика
- Астрономия и астрофизика
- Геофизика
- Лазерна физика и оптика
- Медицинска физика
- Метеорология
- Нанотехнологии за квантоворазмерни структури за оптоелектрониката
- Оптика и спектроскопия
- Теоретична и математическа физика
- Физика
- Физика на плазмата
- Физика на твърдото тяло
- Физика на ядрото и елементарните частици
- Физика на вълновите процеси
- Инженерна физика
- Интегрална и дискретна оптоелектроника
- Квантова електроника и лазерна техника
- Микроелектроника и информационни технологии
- Безжични мрежи и устройства
- Ядрена техника и ядрена енергетика
- Ядрена техника и технологии
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Камишева, Г. Постижения на физическите науки в Българската академия на науките (pdf) // Светът на физиката (3). 2005. с. 314. Посетен на 17 май 2024.
- ↑ Катедри // Посетен на 11 юни 2020.
- ↑ Университетски център за космически изследвания и технологии към катедра Обща физика // Посетен на 11 юни 2020.
- ↑ Изчислителен център на Физическия факултет // Посетен на 11 юни 2020.
- ↑ ЛФТП // Посетен на 11 юни 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||
