Оптоелектроника
Оптоелектрониката е наука, занимаваща се с приложението на електронни устройства и системи, които излъчват, засичат и контролират светлина. Обикновено се счита за поддисциплина на фотониката. Освен видимата светлина, оптоелектрониката често включва други невидими форми на излъчване като рентгенови лъчи, гама лъчи, ултравиолетови лъчи и инфрачервени лъчи.
Оптоелектрониката се основава на квантовите ефекти на светлината при електронните материали, особено полупроводниците, понякога в присъствието на електрично поле. [1]
Оптоелектронни устройства
[редактиране | редактиране на кода]Оптоелектронните устройства са измервателни преобразуватели (електрически към оптични или оптични към електрически). [2] Тяхната определяща характеристика е съвместното използване на електронни и оптични сигнали като носители на информация, както и преобразуването на оптична и електрическа енергия една в друга. Съставени са от оптични влакна и кабели, активни и пасивни оптични компоненти. [3]
Класификация на оптоелектронните устройства
[редактиране | редактиране на кода]- Оптични предаватели
- Оптични приемници
- Оптични измервателни прибори; интерферометри
- Оптични влакна и кабели
- Интегрална оптика
Класификация на оптичните компоненти
[редактиране | редактиране на кода]Пасивни оптични компоненти
[редактиране | редактиране на кода]- Оптични съединители
- Неразглобяеми оптични съединения
- Оптични атенюатори
- Оптични изолатори
- Оптични филтри
- Оптични елементи:
- делители/обединители
- превключватели
- мултиплексори/демултиплексори
- Оптични насочени отклонители
- Устройства за междуелементна оптична връзка
Активни оптични компоненти
[редактиране | редактиране на кода]Активни са оптичните компоненти, които изменят мощността или честотата на оптичните сигнали или ги преобразуват – от електрически към оптични или от оптични към електрически. [3]
- Електрооптични преобразуватели – за преобразуване на тока в светлинно лъчение: различни видове лампи с нажежаема жичка, електролуминесцентни излъчватели, полупроводникови светодиоди и лазери (газови, твърдотелни, полупроводникови).
-
Фотодетектори: фототранзистор, фоторезистор, оптична интегрална схема, фотодиод.
- Оптоелектронни преобразуватели – за преобразуване на светлината в електрически ток: фоторезистори, фотодиоди (пин, лавинни), фототранзистори, фототиристори, фотоелектронни умножители (ФЕУ), пироелектрически приемници, елементи със зарядна връзка (ЕЗВ).
- Оптрони – последователно преобразуване на „ток - оптично лъчение - ток“ за изолиране на електрически вериги: с резистор, диод, транзистор, тиристор, оптрони на базата на еднопреходни фототранзистори и оптрони с отворен оптичен канал.
-
Фотолектронен умножител
-
Видове оптрони
- Оптоелектронни интегрални схеми със смесено предназначение в различни електронни устройства: за оптична комуникация между отделни възли или компоненти с галванично разделяне (изолация) един от друг. Те са елементи на интегралната оптика. Голям дял сред тях заемат светлочувствителните матрици или фотоматрици, които са сензори на изображение:
- ЕЗВ-матрица (CCD)
- ДМОП-матрица (CMOS)
- Жива МОП-матрица (Live-MOS)
- Супер ЕЗВ-матрица (Super CCD)
- Матрици с мозаечни филтри
- Матрици с пълноцветни пиксели
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Physics and Technology – Vishay Optoelectronics, архив на оригинала от 16 май 2016, http://arquivo.pt/wayback/20160516081725/http://www.element-14.com/community/docs/DOC-22516/l/physics-and-technology--vishay-optoelectronics, посетен на 25 октомври 2019
- ↑ Supramolecular Materials for Opto-Electronics, Editor: Norbert Koch, Royal Society of Chemistry, Cambridge, 2015.
- ↑ а б Оптоэлектроника // Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов. – М. : Большая российская энциклопедия, 2004 – 2017.