Направо към съдържанието

Фестон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фестон в Пантеона в Париж

Фестон (на френски: Feston, на италиански: Festone, от латински: Festo – празнична гирлянда; на латински: festum – празничен) е украшение, което е широко разпространено в почти всички жанрове на изобразителното и приложното изкуство, особено в архитектурата и интериорния дизайн, както и в шивашкото изкуство.

Фестон в шивашкото изкуство се нарича декоративен елемент – бордюр (ива, ивица) във вид на малки дъги по края на дреха, покривка и под;[1] ивица в низходящ образец под формата на листа, цветя, стъпаловидни зъби, равнобедрени триъгълници и др.

Древните гърци и римляни по религиозни и други празници (на латински: festum) украсявали сгради, отвори, глави на жертвени животни с фестони (виж също: гирлянда).

Характеристики и разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Този чисто декоративен елемент се използва в архитектурата, стенописната и декоративна живопис, като мотив за тапети, мебели и златарски изделия, най-често под формата на гирлянда, изработена като релеф или нарисувана в стил тромп лой, с една и множество свободно провиснали дъги, чиито краища висят надолу. Обикновено тази гирлянда изглежда уж държана от два или повече уж застопоряващи елемента – в Античността, например, това са били черепи на лъвове, овни или бикове, докато в Новото времекапители. Свободно окачените фестони са по-рядко срещани.

Гирляндата, образуваща фестона, може да се изработи с множество мотиви, според които може да бъдат различени фестони с лента, с цвете, с цвят (на цвете), с листо или с плод. Популярни мотиви на листа са лаврови, дъбови листа и лозови ластри.

Фестоните се появяват през IV век пр.н.е. в елинистическата архитектура. Силно разпространени са в римската архитектура и стенопис. Като украшение върху представителни вази или надгробни камъни, този елемент многократно се използва и в Новото време. През 18-и и 19 век той е бил част от декоративния репертоар на представителния интериорен дизайн като цяло.

Текстилна обработка

[редактиране | редактиране на кода]
Момиче в средновековна рокля, украсена с фестон

Освен в горе упоменатата форма, разпространена върху архитектурни елементи и мебели, фестонът се среща и в шивашкото изкуство като бордюр (ива, ивица) във вид на малки дъги по края на дреха, покривка, кърпи, пердета и пр. с декоративна цел. Те могат да бъдат ръчно изработена или механично изготвена пасмантерия, която е направена в различни стилове и техники. Така например фесонни бордюри могат да са направени като брюкселска плетка, плетка на една кука, плетка на две куки или бродерия.

  1. Фестон // Речник на българския език. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. Посетен на 17.03.2021.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фестон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​