Направо към съдържанието

Ластар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ластарът (от гръцки: βλαδτάρι(ον); на френски: rinceau) е меко зелено стъбълце на лоза, извито като мустаче; филиз, младок или издънка, младо стъбло на дърво, храст или друго растение; ластун, ластуна.[1]

В архитектурата понятието ластар също се използва - за обозначаване на декоративен елемент, камшиковидна крива, изобразяваща стилизирани виещи се стъбла и цветя. Най-често е употребяван като елемент в дърворезбата, щукатурната украса, а понякога и в скулптурата. Характерен елемент в стила ар нуво.

Ластарите се появяват в античната архитектура, в декорацията на покривите на Древна Гърция и след това в Римската империя. Ластарите се срещат и в декоративната керамика на Андалусия.

Освен в архитектурата ластари се използват при декорацията на книги и върху платове.

  1. Ластар // Речник на българския език. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. Посетен на 17.03.2021.