Фердинанд фон Хохщетер

Фердинанд фон Хохщетер
Ferdinand von Hochstetter
	Фердинанд фон Хохщетер Ferdinand von Hochstetter
австрийски геолог и пътешественик-изследовател
Роден	30 април 1829 г. Еслинген, Кралство Вюртемберг
Починал	18 юли 1884 г. (55 г.) Виена, Австро-Унгария
Погребан	Виена, Австрия
Националност	Австрия
Учил в	Тюбингенски университет
Научна дейност
Област	Геология
Работил в	Виенски университет
Семейство
Баща	Кристиан Фердинанд Хохщетер
	Фердинанд фон Хохщетер в Общомедия

Фердинанд Ритер фон Хохщетер^[1] (на немски: Ferdinand Ritter von Hochstetter) е австрийски геолог и един от изследователите на България.^[2]

Ранни години (1829 – 1857)

Роден е на 30 април 1829 година в град Еслинген, Кралство Вюртемберг, в семейството на Кристиан Фердинанд Хохщетер (1787 – 1860), свещеник и професор от Бон, ботаник и минералог.

След като завършва гимназия се отдава на геологията и природознанието. Следва теология в Университета в Тюбинген. През 1856 г. става хоноруван доцент по геология във Виенския университет.

Изследователска дейност (1857 – 1881)

През 1857 е избран за геолог в австрийска околосветска експедиция на океанографския кораб „Новара“, която трае три години от 1857 до 1860 и е възглавявана от Вюлерщоф фон Урбайн. През 1859 г., по време на плаването, извършва геоложки изследвания на Северния остров на Нова Зеландия.

След завръщането си от околосветското плаване през 1860 става професор по минералогия и геология. През следващите години прави геоложки изследвания в Австрийската империя, Италия, Швейцария и Русия.

От 1869 г. започва проучвания на европейската част на Османската империя. Посещава Цариград, Одрин, Ямбол, Бургас, Казанлък, Калофер и Пловдив. Обикаля Рила, Струмската долина и Витоша. Минава през Трънско и се отправя към Белград. Хохщетер на практика открива Задбалканските котловини и потвърждава твърдението на Гийом Лежан за наличието на още една планинска верига южно от Стара планина – Средна гора.

В резултат на това пътуване издава няколко печатни труда и геоложка карта. В тях систематизира всички дотогавашни геоложки проучвания на нашите земи. Последица от неговия труд е включването на Софийския санджак в територията на Княжество България след Берлинския конгрес – през 1878 Англия и Русия се договарят, че Княжество България ще бъде „между Дунав и Стара планина“. Според Англия това не включва Софийско, но по съвет на Бисмарк, преговарящия от руска страна граф Шувалов се позовава на изследванията на Хохщетер, според които Ихтиманските възвишения и планините на юг и югозапад от София имат еднакъв скален състав със Стара планина и са част от нея. По тази причина, те могат да се считат за част от територията между Дунав и Стара планина.^[3]

Последни години (1881 – 1884)

През 1881 Фердинанд фон Хохщетер напуска Виенския университет и започва работа в Придворния музей във Виена.

Умира на 18 юли 1884 година във Виена на 55-годишна възраст.

Памет

Неговото име носят:

връх Хохщетер (63°37′ ю. ш. 58°18′ з. д. / 63.616667° ю. ш. 58.3° з. д.-63.616667, -58.3), в Антарктида, Антарктически полуостров;
връх Хохщетер (42°31′ ю. ш. 172°01′ и. д. / 42.516667° ю. ш. 172.016667° и. д.-42.516667, 172.016667), на Южния остров на Нова Зеландия;
ледник Хохщетербреен (79°08′ с. ш. 18°45′ и. д. / 79.133333° с. ш. 18.75° и. д.79.133333, 18.75), в североизточната част на остров Западен Шпицберген, в архипелага Щпицберген;
фиорд Хохщетер, на източното крайбрежие на Гренландия.

Библиография

Karlsbad, seine geognostischen Verhältnisse und seine Quellen. Gebr. Franieck, Karlsbad 1856.
Über die Lage der Karlsbader Thermen in zwei parallelen Quellenzügen auf zwei parallelen Gebirgsspalten. Wien 1856.
Neu-Seeland. Gotta'scher Verlag, Stuttgart 1863.
zus. mit August Petermann: Geologisch-topographischer Atlas von Neu-Seeland in 6 Blättern. Justus Perthes, Gotha 1863.
Geologie von Neuseeland. Beiträge zur Geologie der Provinzen Auckland und Nelson. Wien 1864.
Über das Erdbeben in Peru am 13. August 1868: und die dadurch veranlassten Fluthwellen im Pacifischen Ocean, namentlich an den Küsten von Chili und von Neu-Seeland. In: Sitzungsberichte, Kaiserl. Akademie der Wissenschaften in Wien Mathematisch-Naturwissenschaftliche Klasse. Band 52 und 58. K.K. Hof und Staatsdruckerei, Wien 1868.
Reise durch Rumelien im Sommer 1869. In: Mitteilungen der kais. und königl. Geographischen Gesellschaft in Wien. Wien 1871.
Über den Ural. Berlin 1873.
Geologische Bilder der Vorwelt und der Jetztwelt – zum Anschauungs-Unterricht und zur Belehrung in Schule und Familie. Schreiber, Eßlingen 1873.
Asien: seine Zukunftsbahnen und Kohlenschätze. Wien 1876.
Gesammelte Reise-Berichte von der Erdumsegelung der Fregatte „Novara“ 1857 – 1859. Eduard Hölzel, Wien 1885.

Бележки

↑ „Ритер“ не е име или презиме, а титла. По смисъл е сходна на Рицар.
↑ Делирадев, П. Фердинанд фон Хохщетер // Изследвачите на България. Т. 1 - Чужденци. Печатн. „Гладстон“, 1929. с. 42 – 45.
↑ Взето от Берлин 1878 – предначертаната трагедия

Източници

Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 391.
Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 83.

[1] „Ритер“ не е име или презиме, а титла. По смисъл е сходна на Рицар.

[2] Делирадев, П. Фердинанд фон Хохщетер // Изследвачите на България. Т. 1 - Чужденци. Печатн. „Гладстон“, 1929. с. 42 – 45.

[3] Взето от Берлин 1878 – предначертаната трагедия

[1]

[2]

[3]