Направо към съдържанието

Феликс Боем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Феликс Боем
Felix Boehm
немски психоаналитик
Роден
Починал
Научна дейност
ОбластПсихология
Учил приЕмил Крепелин, Ернст Касирер, Карл Абрахам

Феликс Боем (на немски: Felix Boehm) е немски психоаналитик, специалист по неврологични разстройства и разстройства на настроението, както и бивш президент на Германското психоаналитично общество.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 юни 1881 година в Рига, днес Латвия. След завършване на средно образование първоначално учи инженерство в Рига, а от 1902 в Мюнхен. До 1912 Боем следва медицина в Женева, Фрайбург и Мюнхен. В Мюнхен, като асистент на Емил Крепелин и Ернст Касирер, специализира психиатрия и неврология.

Боем е анализиран от полската студентка на Фройд – Евгения Соколничка и става член на Мюнхенската регионална група на Международната психоаналитична асоциация през 1913 г.

През 1919 г. Боем се премества в Берлин, където започва частна практика като невролог и завършва психоаналитичната си подготовка с Карл Абрахам в Берлинския психоаналитичен институт (БПИ). От 1920 започва да публикува серия от статии на тема „принос към психологията на хомосексуалността“ в Международния журнал за психоанализа.

През 1922 получава докторска степен защитавайки дисертация на тема „Два случая на делириум от атеросклероза“ и през 1923 става преподавател в БПИ. През 1928 г. започва да учи етнология в Берлинския университет, след което заедно с Екхард фон Сюдов, философ и историк на изкуството, провеждат семинари по теми от етнологията.

Боем води дъщерите са на профилактична психоанализа с Мелани Клайн.

Умира на 20 декември 1958 година в Берлин на 77-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Boehm, Felix. (1978). Schriften zur Psychoanalye. Munich: Ölschläger.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]