Уикипедия:Лошо е да се гласува

Лошо е да се гласува. Не гласувайте за всичко или ако можете, не гласувайте за нищо.

Като цяло гласуванията са лоша идея

Гласуването не насърчава постигане на консенсус

Когато имаме възможност да разрешим даден спор чрез подлагане на гласуване, вместо внимателно обмисляне, обсъждане, анализ и евентуален синтез на аргументите на всяка от страните, гласуването не насърчава постигане на консенсус и действително разклаща основите на прогреса, постигнат чрез системата Уики за разрешаване на конфликти. Уикипедия не е демокрация. Това е нейната сила, не слабост. Диалектиката е едно от най-важните, принципни неща, с които Уикитата се различават от други начини на общуване. Докато едно гласуване обикновено е много по-лесно отколкото полагане на усилия за намиране на взаимно задоволително положение, взетото решение почти никога не е по-добро.

Гласуванията насърчават разделението в общността чрез избягване на обсъждане; участниците не разговарят с другите гласуващи, а просто избират страна или група. Установяването на консенсус задължава изказването на мненията, вместо само избор между отделни възможности, и обосноваването им, чрез посочване на аргументи, пропуснати от останалите, до постигане на взаимно задоволително решение. Никой не може да обсъди възражения, които не са изказани, или аргументи, които не са изложени.

Наистина, установяването на консенсус изисква повече усилия, отколкото подлагане на гласуване. Такива са повечето неща, които си струва да се правят.

Гласуването поощрява фалшива дилема

Много рядко има само две възможни решения за даден проблем. Опростяване на сложен проблем към гласуване за/против създава фалшива дилема. Например, при гласуване за изтриване, мнението за сливане на статията с друга обикновено се пренебрегва. За да противодействате на този проблем, ако видите трета възможност, която не е била обсъдена, споменете я!

Гласуването поощрява груповото мислене

Един списък с участници в гласуване поощрява другите да си добавят имената. Много лесно е само да си добавите името, особено ако една от страните очевидно „печели“. Гласуването раз(пре)деля хората, които може да не са били твърдо за или против. Обсъждането към консенсус задължава участниците да обосноват избора си, да прочетат и разберат аргументите на останалите, да видят накъде вървят нещата; гласуванията дават фалшиво опростена представа. Да не забравяме също, че е трудно да се застане срещу страната на участниците, които уважаваме и на страната на тези, които не харесваме.

Когато гласуването е силно неуравновесено, участниците от „губещата“ страна се чувстват изолирани, а тези от печелещата страна понякога чувстват, че резултатите от гласуването им дават право да правят каквото искат без да вземат пред вид гледната точка на малцинството, въпреки че никакъв консенсус не е постигнат.

Гласуването не е честно

• Повикване на външни участници – коя действително е уикиобщността?
• Каква част от общността участва? Само вярващите в гласуването ли гласуват?
• Кога свършва дадено гласуване?
• Кой оформя въпросите?
• Как се разгласяват гласуванията (особено ако са много на брой)?

Гласуванията са заблуждаващи и поощряват неяснотата

Както е посочено по-горе, гласуването само по себе си не е лошо. Допитванията могат да бъдат полезни за бърза преценка на мненията. Проблемът е, че някои хора смятат допитването за (раз)решение нещо да се прави, на основата на цифровите резултати, а това не е така. Изрично е казано, че Уикипедия не е демокрация – поговорката, че „това, което е правилно, не винаги се харесва, а това, което се харесва, не винаги е правилно“ важи с пълна сила.

Самото съществуване на гласуванията често предполага за редакторите, особено за новите, че е важен цифровият резултат от гласуването, което е причина процеси като Страници за изтриване в английската Уикипедия толкова да предразполагат към злоупотреби с марионетки. Убеждението, че резултатът от допитването, а не коментарите, които възникват с него, ще решат съдбата на страницата, превръщат допитванията във все по-сложни зверове, поддържащи всяко възможно мнение, водещи до не две, а дузина противоречащи си страни и страници в пълен безпорядък за всеки невъвлечен в спора. След гласуването, гласуващите се чувстват заблудени, ако цифрово превъзхождащото мнение не определя взетото решение. „Но то спечели на гласуването!“, твърдят те, не разбирайки, че едно гласуване не замества консенсуса, и разбираемо са разстроени, чувствайки, че гласовете им не са били чути.

Правилни гласувания, ако са неизбежни

За обосновано различно мнение: en:WP:VINE.

Трябва да се отбележи, че често се правят редакторски допитвания от участници, търсещи мнения в Уикипедия, а и много административни процедури и решения се основават на гласувания.

Уикипедия предпочита проблемите да се уреждат между редакторите на дискусионните страници, когато е възможно, като се прибягва до разрешаване на спорове в случай на безизходно или безкомпромисно положение. Добре избрано допитване може да бъде инструмент за изследване и спазаряване на консенсус, или за резюмиране на текущото положение, или за проверка и документиране на вероятен консенсус.

Въпреки това, допитванията са само неофициални средства за привличане на обосновани гледни точки и обсъждане. Те не са гласувания от системата вариантът с най-много гласове печели^(FIXME). По този начин, допитванията могат да са полезен инструмент за проверка дали съществува общо мнение, или да помогнат за постигането на такова, но самите те са само информация, резюме на мненията на различните редактори. Те нямат никакво друго тегло.

Примери

• "Какво трябва да се включва?" в шведската Уикипедия - Тази страница е била използвана за гласувания относно какво трябва да има в шведската Уикипедия, например книги, филми, хора, училища и др. Днес е изоставена и намразена от много редактори.

Вижте също

• Гласуването е зло (Meatball)
• Теорема на Ароу
• Уикипедия не е място за гласувания и допитвания! Гласувайте срещу гласуванията днес!
• Тази страница на Meta

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wikipedia:Voting is evil в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​