Уикипедия:Патешки тест

Съкращение:

У:ПТ

Непознат обект, който изглежда като патица и плува като патица, е много вероятно да е зеленоглава патица.

Непознат квакащ обект

Ако непознатият обект също и квака като патица, вероятността да е добре прикрит тигър-людоед значително намалява.

Проблеми при слушането на файла? Вижте media help.

Патешкият тест, „ако нещо изглежда като патица, плува като патица и квака като патица, то най-вероятно е именно патица“, е пример за абдуктивно логическо съждение, при което непознат обект може да бъде идентифициран, като се наблюдават неговите особености. В Уикипедия това съждение може да намери приложение при различни ситуации, в които здравият разум и трезвото мислене могат, а понякога дори е нужно да имат приоритет над формализма и бюрократичната педантичност. В същото време, този принцип не трябва да се прилага безразборно, а само в достатъчно очевидни и безспорни случаи, като никога не се забравя също презумпцията за добронамереност, с която трябва да се търси баланс.

Употреба

Марионетки

Марионетките нерядко биват използвани от потребители за постигане на надмощие в спорове с други редактори, в частност в условията на редакторска война. Затова, ако в такъв конфликт внезапно се появи „нов“ редактор, който застъпва идентична с една от страните позиция и прави практически същите редакции, особено пък ако появата е след наложено блокиране на тази страна, вероятността този потребител да е марионетка е много голяма. Показателни също могат да бъдат необичайни за новодошлите добри познания относно работата в Уикипедия и подозрително бързо ориентиране в конфликтите (истинските новодошли редактори по-скоро биха избягвали конфликтите, а най-вероятно дори не биха знаели за тях).

Естествено, случайни съвпадения не са напълно изключени, но колкото повече характерни „патешки“ черти има един нов редактор, толкова по-вероятно е той да е именно „патица“, т.е. марионетка. Не бива да се забравя също, че понякога може да става дума за „жива“ марионетка, (на английски: meatpuppet), т.е. член на семейството, близък приятел, колега и пр., когото редактор е вербувал в своя подкрепа. Макар да става дума за отделен реален човек, проблемна в случая е неговата или нейната мотивация: цел на участието не е подобряването на Уикипедия, а семейната, приятелска, колегиална и т.н. подкрепа, което на практика уврежда основите на консенсусния принцип в енциклопедията, тъй като създава изкуствен дисбаланс в общността и подменя същинските цели на участниците.

Във всички тези случаи е важно да се помни и това, че дори евентуална проверка от чекюзъри да не установи категорична връзка между сметки, или даже от тяхната проверка да изглежда сякаш връзка въобще няма, това не означава, че зад сметките все пак не стои един и същ човек или група хора. Инструментът CheckUser е само техническо средство, а не магическа кристална топка. Информацията, която той предоставя, единствено допълва общата картина: в някои случаи тази информация действително може да е достатъчно характерна, за да позволи установяване на зависимост без колебание; в други случаи обаче е възможно да изглежда сякаш има връзка между сметки, зад които стоят съвсем различни реални потребители. Но, най-вече, достатъчно технически грамотни и внимателни в поведението си потребители могат на практика да не оставят никакви технически следи, които да укажат на връзка между техни марионетки.

Точно в тези случаи е особено важно да не се забравя за патешкия тест. Ако в Зоопарка видите клетка, в която нещо изглежда като патица, плува като патица и квака като патица, но на табелата на клетката пише „тигър-людоед“, може би все пак е по-добре да се доверите на здравия разум. Още повече пък, ако, обратно, в клетката изглежда да има много гладен тигър, но на табелата пише „безобидна патица – погалете я“.

Авторски права

Патешкият тест, в крайна сметка, е апел здравият разум винаги да има приоритет над слепия формализъм. Ако например потребител качи снимка, на която стои логотип на сайт със запазени права или пък е явен кадър от телевизионна програма, но потребителят настоява, че това е негово собствено произведение, би трябвало да е ясен изборът между сляпото следване на презумпцията за добронамереност („щом потребителят казва така, сме длъжни да му повярваме, защото иначе излиза, че го обвиняваме в лъжа, а това е нарушение на У:ППД“) и следването на здравия разум („дори, и даже още повече, ако потребителят е собственик на въпросния сайт или служител в дадената телевизия, той би могъл да представи изображение без характерните признаци на свалено отнякъде в интернет, следователно в случая е практически сигурно, че не казва истината“).

Баланс

И все пак, здравият разум е относително понятие, а прилагането на подобни методи на абдукцията е хлъзгава плоскост. Дали патешкият тест ще ви бъде полезен в работата или, напротив, ще навреди, зависи преди всичко от правилния баланс. Не забравяйте, че „совите [понякога] не са това, което са“, и че дори сетивата ни могат да бъдат излъгани. Винаги подлагайте на съмнение и критичен анализ собствените си съждения, дори когато ви изглеждат безспорни. Не се колебайте да ги споделите и с други хора, за да чуете и тяхното виждане и да го съпоставите със своето (Дж. М. Кейнс в увода към своята Обща теория на заетостта, лихвата и парите пише „изумително е в какви глупави неща може човек временно да повярва, ако достатъчно продължително време разсъждава сам“). В крайна сметка, това е процес, който отнема време и умствена енергия – но пък да плашиш редакторите на Уикипедия с подобни работи би трябвало да е същото, като да плашиш куче със салам.

Вижте също