Уикипедия:Лицензиране на файлове

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

Водещи принципи:

• Авторски права
• Криейтив Комънс
• Неофициален превод на GNU FDL
• Право на собственост върху статии

Препоръки:

• Лицензи на картинки
• Разрешения за ползване
• Преводи от други уикипедии
• Кой (не) спазва лиценза на Уикипедия

Файлове:

• За начинаещи
• Енциклопедичност
• Създаване
• Качване
• Лицензиране
• Общомедия

Съкращение: У:ЛФ, У:ЛК

Уикипедия е свободна енциклопедия, което освен в смисъла, че всеки може да добавя и подобрява информацията в Уикипедия, трябва да се тълкува и в другия смисъл, че всеки може да черпи информация свободно и безплатно, при едновременно стриктно спазване на законите за авторското право и изпълнение на изискванията на Лиценза за свободна документация на ГНУ (GFDL), под който се публикуват текстовите, а също и много от мултимедийните материали в енциклопедията.

Специално към мултимедийните, и най-вече графичните файлове освен GFDL са приложими и други лицензи. Но първо…

Що е то лиценз?

Лиценз или лицензия е дума от латински произход, означаваща разрешение за извършване на определено действие. Юридическият термин се отнася за документ или административен акт, с който се дава разрешение от единственото лице, организация или от държавата, които имат право да дадат такова разрешение.

Видове лицензи в сайтовете на Уикимедия

Общо взето, два са основните типа лицензи, за които се говори в сайтовете на Уикимедия: свободни и несвободни. Разликата между тях намира няколко различни проявления:

	Свободни картинки и файлове	Несвободни картинки и файлове
За какво може да се ползва?	Може да се ползват за всякакви цели, включително търговски, да се размножават и разпространяват, както и да се променят.	Съществуват ограничения, най-често върху възможността за търговска употреба и промяна.
Къде може да се ползва?	Навсякъде и в Уикипедия и сродните ѝ проекти, а също така и от всеки човек и външен сайт, при изпълнение на условията на съответния лиценз. В Уикипедия свободното съдържание може да се ползва във всички именни пространства.	Несвободно съдържание може да се ползва само в някои уикипедии, само в техните основни именни пространства, и то при изпълнението на редица условия. В Уикипедия на български не може да се ползва несвободно съдържание.
Къде може да се качва?	В някои уикита може да се качва и локално, но препоръката е свободно съдържание да се качва направо в Общомедия. В Уикипедия на български език локалните качвания са вече спрени.	В уикитата, които разрешават несвободно съдържание, то трябва да се качва само локално, и то при изпълнението на редица условия. Не може да се качва несвободно съдържание в Общомедия.

Общностите на много уикипедии са взели нелекото решение да се откажат от локалното качване на несвободно съдържание. Към септември 2008 това правило важи в Уикипедия на български, датски, немски, испански, корейски, норвежки, полски, португалски, финландски, холандски, шведски език, както и на интерлингва и разговорен английски. В някои от уикипедиите, като българската, е напълно премахната възможността за качване на файлове и те са мигрирали напълно към свободно илюстративно съдържание от Общомедия. В другите уикипедии качването на локални несвободни изображения е възможно, но при изпълнение на редица условия.

Ще се спрем по-подробно на общественото достояние и свободните лицензи, но ще споменем и несвободните лицензи и fair use.

Свободни лицензи

Свободните лицензи позволяват творбите да бъде използвани за всякакви, включително търговски, цели, да бъдат променяни и разпространявани „надолу по веригата“ както в дословен, така и в модифициран вид.

От съществено значение е да се разбере, че не свободните лицензи защитават авторските права на творците: тази защита се осигурява от съществуващите закони за авторското право. Свободните лицензи са само онзи правен механизъм, който позволява на носителя на авторските права над дадена творба да се откаже съзнателно от някои от тях права (при това не всички), с цел да улесни други хора да разпространяват и надграждат творбата му, със или без материална изгода за себе си, без да е необходимо всеки път да искат изрично разрешение или да му дължат някаква форма на заплащане.

Точната дефиниция за свободно съдържание, с която си служи Фондация Уикимедия, може да се прочете оттук на английски и оттук в превод на български.

Накратко, за да бъде един лиценз свободен, той трябва да гарантира следните четири свободи, традиционно ограничавани от законите за авторското право:

• свободата да се ползва произведението за всякакви цели, включително и комерсиални,
• свободата да се изучава произведението и да се прилагат знанията, придобити от него,
• свободата да се правят и разпространяват копия на произведението, изцяло или в някаква негова част,
• свободата да се правят промени над произведението и така получените производни работи да се разпространяват.

Упражняването на тези четири свободи трябва да е достъпно за всекиго, навсякъде и по всяко време. Те не трябва да бъдат ограничавани по отношение на контекста, в който творбата се използва.

Съществуват различни свободни лицензионни схеми, които давайки на всички ползвателите тези четири фундаментални свободи, поставят пред тях различни изисквания за изпълнение. Четири са лицензионните схеми, които в най-голяма степен се използват от проектите на Фондация Уикимедия:

• статутът обществено достояние,
• двата свободни от общо шестте Криейтив Комънс договора, а именно CC-BY и CC-BY-SA, и
• Лиценза на свободната документация на ГНУ (GFDL).

Важни уточнения

• Текстовете в Уикипедия са с лиценз GFDL, който е несъвместим с някои други свободни лицензи и копиране на такива текстове тук не се допуска. От друга страна, се допускат файлове със свободни лицензи, различни от GFDL.
• Право да определят лицензи на творбите си имат оригиналните автори. Ако потребител качи снимка, която сам е направил, той има право сам да определи лиценза ѝ и да избере да я лицензира свободно (като има известни ограничения, в зависимост от съдържанието на снимката). Определянето на лиценз на творба от името на някой друг, без негово знание и съгласие е нарушение на авторските му права. От друга страна, творбите на автори, починали преди 70 и повече години (според българския ЗАПСП), придобиват по давност статут на обществено достояние и също могат да се използват свободно.

Обществено достояние

Вижте също: информацията в сайта на Криейтив Комънс и официалната препоръка от Уикипедия на английски език.

Обществено достояние, както е възприет да се превежда терминът public domain, не е точно лиценз. Това е авторскоправен статут, който дадена творба придобива по силата на определени обстоятелства, дефинирани в държавното законодателство. Съответно, в различните законодателства могат да се влагат различни разбирания и да важат различни условия. Тъй като сайтовете на Уикимедия са под юрисдикцията на САЩ и щата Флорида, творбите, претендиращи да са обществено достояние, трябва да отговарят на условията на този статут както в различните държави, така и едновременно с това — на условията в щатското законодателство.

Аналогът на public domain в българския ЗАПСП се дефинира от Член 4. „Изключения от обектите на авторското право“ и от Член 34. „Използване на произведение след изтичане на срока на времетраене“, който за България е 70 години след смъртта на автора.

В САЩ понятието public domain означава отказ от напълно всички права. В българското законодателство, например, две от общо осемте описани неимуществените авторски права са неотчуждими: правото за получаване на признание за авторство и идентифицирането на автора по съответен начин. Отчуждаването на други неимуществени права може да става само изрично и в писмена форма. Когато творба в сферата на общественото достояние е създадена оригинално на територията на една страна, а се ползва свободно на територията на друга страна, то употребата ѝ трябва да е съобразена с разбирането за обществено достояние и в двете страни, т.е. съобразява се с по-рестриктивните от двата набора от условия.

Статутът public domain може да се придобие по различни начини (възможно е списъкът да е непълен):

• в резултат от личното волеизявление на автора, PD-self, когато авторът на дадена творба я качва в Общомедия, отказвайки се от всички свои права (освен евентуално неотчуждимите права)
• по давност, PD-old
  • ако авторът е известен: след изтичане на определения по закон срок от смъртта на автора (в България: 70 години, Чл. 27 от ЗАПСП).
  • ако творбата е анонимна: след изтичане на определения по закон срок от момента на след разгласяването ѝ за първи път (в България: 70 години, Чл. 28 от ЗАПСП).
• ако произведението е създадено в рамките на трудово правоотношение с държавна институция, PD-USGov (важи за САЩ, не и за България).

Нищо не може да попадне в сферата на общественото достояние без обективна причина. Моля внимателно подхождайте към картинки, маркирани с генеричния шаблон:PD и прекачвайте в Общомедия само с някой от по-конкретните му съответствия, в случай, че можете да се обосновете добре. В Общомедия генеричният шаблон също е излязъл от употреба.

Свободни договори „Криейтив Комънс“

В сайтовете на Уикимедия са допустими два от общо шестте Криейтив Комънс лиценза (в адаптацията на български е възприето да се наричат договори). Това са договорите CC-BY и CC-BY-SA във всички техни версии: 1.0, 2.0, 2.5 и 3.0.. Те са свободни договори, тъй като не ограничават комерсиалната употреба и модифицирането на информацията, а поставят пред ползвателите по веригата най-много две условия:

• CC-BY — единствено условие за признание на авторството (attribution), от английския предлог „by“, „от“.
• CC-BY-SA — две условия: признание на авторството и споделяне на споделеното („SA“ от „share alike“).

Условието BY изисква от първия и всеки следващ „надолу по веригата“ на дадена лицензирана под CC-BY информация да цитира автора и първоизточника, а условието SA задължава всяка нова модификация и/или дословна дистрибуция да бъде отново публикувана под същия лиценз, т.е. CC-BY-SA.

Останалите четири Криейтив Комънс лицензи са неподходящи в сайтовете на Уикимедия и материали под такъв лиценз се изтриват безусловно.

Лиценз за свободна документация на ГНУ

Лиценз за свободна документация на ГНУ (GNU Free Documentation License, GFDL) е лицензът, под който се публикува текстовата информация в Уикипедия, като е приложим и за картинки и други файлове. Той поставя изискването всяка следваща публикация на GFDL-материал или негова производна версия, да бъде единствено под същия лиценз. С това изискване се гарантира, че веднъж влязъл в сферата на свободното съдържание даден материал (текст, картинка, друг файл) няма да напусне тази сфера, т.е. не може някой да „монополизира“ това съдържание.

GFDL изисква от следващите по веригата разпространители на съдържанието следните неща: упоменаване на лиценза GFDL, локално качено копие на лиценза (напр. оттук) към което да има препратка, препратка към източника и пълен списък на съавторите.

Лицензите CC-BY-SA не са съвместими с GFDL. Ако няма разрешение от съавторите, даден текст, вече публикуван под CC-BY-SA, може единствено да се преразкаже, а не да се копира направо в Уикипедия, и обратно. От друга страна, дадена картинка под лиценз CC-BY-SA се приема в Уикипедия, но всяка нейна следваща версия си остава с лиценза CC-BY-SA.

За да се разреши проблема с несъвместимостта между CC-BY-SA и GFDL, е възможно да се публикуват произведения под множествен лиценз GFDL + CC-BY-SA и да се ползват под единия от двата лиценза съответно.

Несвободни лицензи

Честна употреба

Несвободни Криейтив Комънс лицензи

Всички Криейтив Комънс лицензи, които включват клауза „Некомерсиално“ (Non-Commercial, NC) или „Без производни“ (No Derivatives, ND) са несвободни и като такива не са съвместими с мисията на Фондация Уикипедия да разпространява свободно съдържание, уважавайки авторските права и волята на създателите му. Картинки, достъпни под такъв лиценз, могат да се използват единствено при условията за честна употреба, ако са изпълнени изискванията за това. Във всички останали случаи те ще бъдат изтрити незабавно.

Версия	Име
1.0	Некомерсиално 1.0
	Без производни 1.0
	Некомерсиално-Без производни 1.0
	Некомерсиално-Споделяне на споделеното 1.0
	Признание-Некомерсиално 1.0
	Признание-Без производни 1.0
	Признание-Некомерсиално-Без производни 1.0
	Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 1.0
2.0	Признание-Некомерсиално 2.0
	Признание-Без производни 2.0
	Признание-Некомерсиално-Без производни 2.0
	Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.0
2.5	Признание-Некомерсиално 2.5
	Признание-Без производни 2.5
	Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5
	Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5
3.0	Признание-Некомерсиално 3.0
	Признание-Без производни 3.0
	Признание-Некомерсиално-Без производни 3.0
	Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0

Критерии за избор на лиценз на собствени творби

Тук ще обясним някои от критериите, които могат да повлияят на избора ви на конкретен свободен лиценз. Тези критерии по своята същност не са „добри“ или „лоши“. Значението на всеки от критериите зависи от контекста (от вида творба или от вида колаборативни взаимоотношения, които искате да поощрите), както и от личните предпочитания.

Този списък няма претенции за изчерпателност. Други аспекти могат да натежат, като например ясната формулировка на лиценза, философията, която авторите изповядват, или това дали лицензът се поддържа от активна авторска общност.

Накрая искаме да подчертаем, че преди да изберете лиценза, под който да предоставите творбата си, трябва внимателно да прочетете неговия текст. Никое резюме, без значение колко е привлекателно или насърчително, не може да замени вникването в детайлите на самия лиценз.

Очакван обхват

Някои лицензи се стремят да предложат колкото се може по-обща формулировка и широко приложение. Други съзнателно се фокусират върху специфична област на творчество, например софтуер или документация. Когато даден лиценз е така фокусиран, това не означава, че той не може да се прилага и към други видове творби, а че основната му област на употреба (а оттам и общественото признание за него като надежден лиценз) е ясно ограничена.

Например GNU GPL може да се използва за много видове произведения, но широкото си признание е получил като софтуерен лиценз.

Copyleft

Една творба да бъде „copyleft“ означава всички нейни производни работи (дори ако съдържат в себе си и други творби) да бъдат разпространявани под същите условия (обикновено, същия лиценз), както оригинала. За разлика от тях, свободните творби, които не съдържат такава клауза, могат да бъдат разпространявани под различни от оригиналните условия, включително да се позволи те да излязат от сферата на свободното съдържание.

Следователно, прилагането на „copyleft“ лиценз до голяма степен гарантира, че на ползвателите на производни творби (например модифицирани копия) ще се предоставят същите основни свободи. От друга страна, този тип лицензи могат и да ограничат възможностите за повторно ползване (reuse), защото клаузата практически прави лицензите несъвместими помежду си. Това е причината, поради която хората понякога предпочитат по-прагматичните свободни „non-copyleft“ лицензи, в зависимост от вида на творбата и практиките, които те искат да насърчат.

В речника на Криейтив Комънс изразът споделяне на споделеното е синоним на „copyleft“.

Силният „copyleft“ също така забранява на творбите да се съдържат препратки или да се интегрират към по-мащабни творби/проекти, които не са също лицензирани под лиценз със съвместими изисквания. Слабият „copyleft“ не съдържа такова вирусно изискване.

Практическа възможност за промяна

Въпреки че всички свободни лицензи ви дават законното право на модификации, не всички от тях установяват как на практика да се прилага тази модифицируемост. Изискването за възможност за промяна е важно особено за произведения, които могат да се разпространяват под напълно непрозрачен формат, какъвто е софтуерният двоичен код („обектен код“).

Лицензите, които изискват практическата модифицируемост, обикновено дефинират понятията изходен код, изходни данни или други подобни. Лицензът GNU FDL дефинира прозрачни копия и отхвърля употребата на мерки за защита на технологията. Договорите Криейтив Комънс отхвърлят употребата на TPM.

Признание

Изискването за признание означава при всички обстоятелства да се зачита авторството на творбата. В контекста на производните работи (копия, съдържащи модификация), признанието включва не само оригиналният автор, но и всички последващи съавтори и сътрудници.

Често се изтъква, че всички лицензи могат имплицитно да изискват признание, тъй като постановяват заявлението за авторското право да се опази непокътнато при разпространението на копия. С включването на актуална информация за авторството, човек може наистина да забрани премахването на тази информация от последващите творби. Въпреки това, не е гарантирано, че бъдещите приноси към творбата също ще получат признание чрез такъв механизъм. Истината е, че това зависи от добрата воля на авторите или ползвателите на производните работи. Изискването за признание не допуска това да се случи и постановява всички производни работи да спазват оригиналната политика на признание на авторството.

Признанието е нож с две остриета, тъй като може да се окаже трудна задача да се изброяват всички сътрудници с приноси за творбата в проекти като Уикипедия, които правят възможно „безшевното“ и мащабно сътрудничество. За много произведения обаче това е основателно изискване.

Сродни права

Сродните права се отнасят не до обикновеното копиране и модифициране на творбата, а до използването ѝ по производен начин: например изпълнение на творбата, излагането ѝ на обществени и частни места, излъчването ѝ в ефир и в Мрежата, и т.н. Свързаните права съществуват за различни области от творчеството (музика, театър…); те често принадлежат на хора, различни от самите автори на творбата, като изпълнители, тонрежисьори и т.н.

Някои лицензи за свободно съдържание предвиждат предоставянето на свързани права на ползвателя на творбата. Възможно е да има и „copyleft“ клауза, според която тези производни творби (интерпретации, изпълнения, записи) трябва да бъдат отдадени под същия лиценз като оригиналната творба.

Забрана за контрол на достъпа

Някои лицензи съдържат клауза, която забранява ограничаването / контрола на достъпа до лицензираното съдържание.

При някои лицензи тази клауза касае само лицензополучателя (лицензодателят може да използва системи за контрол на достъпа, за да забрани възползването от непредоставени права).

Приложимост в световен мащаб

Когато разпространявате свободна творба в световен мащаб, е важно да разберете какви са възможностите на хората от други страни да използват тази творба наново.

Съставителите на лицензи са възприели три различни стратегии по отношение на интернационализацията на лицензите си:

• едни и същи лицензи за всички: правна стойност има само текстът на оригиналния лиценз (често на английски език), а преводите на лиценза са възможни, но само за информативни цели;
• точни преводи: правна стойност имат както оригиналният текст на лиценза, така и преводите му, които съдържат абсолютно същите клаузи и формулировки като оригинала;
• местни адаптации: лицензът подлежи на адаптация към всяко национално законодателство.

Внимание: Някои лицензи се основават на специфично национално законодателство! Не можете да интерпретирате лиценза въз основа на законите във вашата страна, а само въз основа на законодателството, определено в лиценза. Например, лицензът Free Art License е основан на френското право (и трябва да съблюдавате френското право дори ако лицензът е преведен на английски, немски или други езици).

Първите две схеми гарантират, че на всеки ползвател на дадена творба се дават еднакви права. При третата схема (местни адаптации), сходствата и еднаквостите на различните версии следва да бъдат внимателно проучени.

Според привържениците на схемата за местни адаптации, лицензите трябва да се пренапишат така, че да вземат предвид особеностите на разнообразните правни системи. Това становище отстоява организацията Creative Commons.

Противниците на тази схема изтъкват, че различията между националните версии представляват риск за доверието и съвместимостта. Те също така подчертават, че Бернската конвенция за закрила на произведенията на литературата и изкуството дава рамка която, след внимателно планиране, позволява да се съставят международно приложими текстове на лицензи. На това мнение са Фондацията за свободен софтуер и авторите на Free Art License.

Вижте също

На български език

• Commons:Licensing/bg в Общомедия
• Закон за авторското право и сродните му права — в Уикиизточник на български
• Работна дефиниция на „Свободни произведения на културата“ — във FreedomDefined.org

На английски език

• Commons:Licensing в Общомедия
• Commons:Copyright tags в Общомедия
• Commons:Reusing content outside Wikimedia в Общомедия
• Definition of Free Cultural Works — във FreedomDefined.org
• Free licenses — във FreedomDefined.org

Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Licenses от сайта Definition of Free Cultural Works към 24 май 2008. Оригиналният текст, както и тази производна версия, са защитени от Криейтив Комънс лиценз, лиценз за свободна документация на ГНУ или друг лиценз, съвместим с Уикипедия.