Успение Богородично (Матейче)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 Изглед на манастирската църква от северозапад | |
 Местоположение в Матейче | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Матейче |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Кумановско-Осоговска |
| Архиерейско наместничество | Кумановско |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: Успение на Пресвета Богородица, на сръбски: Манастир Пресвете Богородице) е средновековна манастирска църква в югоизточните склонове на Скопска Църна гора, над село Матейче, на 15 km от град Куманово, Северна Македония.[1]
Църквата, разположена на 1005 метра надморска височина, е строена през 50-те години на XIV век върху основите на по-стара църква, като първоначалният ѝ вид е доста променен следствие от реставрация направени през 30-те години на миналия век. Манастирски ктитори са сръбското царското семейство – Стефан Душан, Елена Срацимир и синът им – Стефан Урош.
Конаците на манастира са обновени и приспособени за престой на туристи.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Манастирската църква „Успение Богородично“ е петокуполна сграда решена във вардарски стил, построена и изписана по времето на сръбския цар Стефан Душан (около 1350 година), като дар от царското семейство. Ктиторската композиция, изписана на южната стена до олтара, изобразява цар Душан, съпругата му Елена, и сина им Урош. Богатата иконография съдържа сцени от няколко евангелски цикъла, включително Страстите Христови, сцени от живота на Свети Йоан Кръстител, на Свети Антоний Велики и на Свети Димитър, както и множество фигури на други светци. Зографите са повлияни от дворцовия стил на XIV век – рисунките са светли, без контраст и с нежно моделирани фигури.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Манастир Матејче // Macedonium. Посетен на 13 май 2014 г.
- ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460), стр. 451 – 459. БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
