Направо към съдържанието

Успение Богородично (Велес)

Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
общ изглед
общ изглед
Карта Местоположение във Велес
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоВелес
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ВероизповеданиеМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияПовардарска
Архиерейско наместничествоВелес
АрхитектДамян Андреев
Изграждане1882 г.
Статутдействащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“) е възрожденска църква във Велес, централната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква.[1]

Фасадата на църквата

Църквата се намира в източната страна на града в местността Дервен, където в миналото живеят известен брой влашки семейства и затова махалата е известна като Влашка. След присъединяването на Велешкота епархия към Българската екзархия в 1871 година, власите гъркомани остават без църква. В 1874 година се опитват да завладеят със сила „Свети Спас“, но опитът им завършва без успех и затова в 1882 година започват изграждането на своя църква „Успение Богородично“. В 1905 година при довършителните работи тук работи тайфата на Дамян Андреев от рода Рензовци-Зографовци.[1]

Петър Николов е автор на главните икони във велешката църква – Свети Георги от 1885 година, архангел Михаил на северната стена, Успение Богородично от 1885 година, Три светители от 1884 година, Иисус Христос, Йоан Кръстител, Свети Димитър и Свети Спиридон на южната врата.[2]

Църквата получава името Влашката църква и в нея богослужението се върши на гръцки език. Пръв свещеник на църквата е Димитър Бога, член на семейството Бога, от което произхожда и ктитора на църквата Михаил Чекърдак. Бога остава свещеник до 1915 година, но гръцката служба престава в 1912 г. със завладяването на града от сръбските войски. Епитропи на църквата са Коста Влаот, Онче Тодоров, Никола Призренец, Ямандия Гърбов, Георги Софиянов, Ташула Софиянов, Гьошо Делов, Димко Настев.[1]