Направо към съдържанието

Улрих VII фон Монфор-Тетнанг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Улрих VII фон Монфор-Тетнанг
граф на Монфор-Тетнанг-Флокенбах в Баден-Вюртемберг
Улрих VII фон Монфор-Тетнанг
Улрих VII фон Монфор-Тетнанг
Роден
1495 г.
Починал
23 април 1520 г. (25 г.)
Герб
Семейство
БащаУлрих IV фон Монфор-Тетнанг
Улрих VII фон Монфор-Тетнанг в Общомедия

Улрих VII (V) фон Монфор-Тетнанг / Улрих Млади (на немски: Ulrich VII von Montfort zu Tettnang; Ulrich der Jüngere; * пр. 1485; † 23 април 1520) е граф на Монфор-Тетнанг-Флокенбах в Баден-Вюртемберг.

Живот

[редактиране | редактиране на кода]
Магдалена фон Йотинген

Той е от влиятелния и богат швабски род Монфор/Монтфорт, странична линия на пфалцграфовете на Тюбинген. Син е на граф Улрих IV фон Монфор-Тетнанг (* 1440; † 29 октомври 1495) и съпругата му маркграфиня Урсула фон Хахберг-Заузенберг († 1485), вдовица на Якоб I фон Валдбург-Траухбург († 1460), дъщеря на маркграф Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг (1406 – 1482) и Елизабет фон Монфор-Брегенц (пр. 1399 – 1458), вдовица на граф Еберхард VII фон Неленбург († 1421/1422), дъщеря на граф Вилхелм V фон Монфор-Брегенц († 1422) и Кунигунда фон Тогенбург († 1426/1436). Внук е на граф Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг († 1439) и Кунигунда фон Верденберг († 1443). Улрих е полубрат на Йохан I фон Валдбург-Траухбург (пр. 1438 – 1504), фогт в Горна Швабия, женен за Анна фон Йотинген (1450 – 1517).

Улрих VII се жени ок. 24 февруари 1485 г. за Магдалена фон Йотинген-Валерщайн (* ок. август 1473; † 22 април 1525), дъщеря на граф Лудвиг XIII (XIV) фон Йотинген-Валерщайн († 21 март 1486) и принцеса Ева фон Шварценберг († 18 август 1473).[1]

След смъртта на баща му поема през 1495 г. управлението. Той изгражда столицата си Тетнанг и се интересува от изкуство. Император Максимилиан I ги посещава през 1499 и 1516 г.

Заедно със съпругата си Магдалена той създава през 1513 г. капелата Св. Анна в Тетнанг с молба за продължение на графския род Монфор.[2][3]

Улрих VII завещава графството си на Магдалена фон Йотинген-Валерщайн. Tой умира на 23 април 1520 г. и е погребан в манастир Лангенау. Магдалена фон Йотинген е шест години регентка на графството. Двамата им сина умират рано, а дъщерите им нямат право на наследство.

Магдалена се омъжва втори път пр. 23 юни 1524 г. за последния жив братовчед на нейния съпруг, граф Йохан IV фон Монфор-Ротенфелс-Арген/I († 29 септември 1529), син на Хуго XI фон Ротенфелс-Арген-Васербург († 1491) и Елизабет фон Верденберг († 1467) и няма деца с него.

Император Карл V (1500 – 1558) дава Тетнанг след смъртта на Магдалена фон Йотинген-Валерщайн през 1525 г. на Хуго XVI (XIV) фон Монфор-Ротенфелс-Васербург († 1564), който е женен за внучката на Улрих VII и Мария Магдалена фон Шварценберг († 1543), дъщеря на Кристоф I фон Шварценберг (1488 – 1538) и графиня Ева фон Монфор-Тетнаг (1494 – 1527), и той основава основава линията Тетнанг-Ротенфелс-Тетнанг.[4]

Деца

[редактиране | редактиране на кода]
Родословното дърво на фон Монфор (ок. 1575)

Улрих VII и Магдалена имат децата:[5][6][7]

  • Вилхелм IX фон Монфор (* 1494?; † 8 януари 1509)
  • Лудвиг фон Монфор (умира млад)
  • Ева фон Монфор-Тетнаг (* 9 ноември 1494; † 6 или 26 март 1527), омъжена на 12 май 1509 г. за Кристоф I фон Шварценберг (* 28 юли 1488; † 9 януари 1538); родители на
  • Маргарета фон Монфор († 29 април 1561), омъжена на 3 февруари 1511 г. за граф Георг II фон Вертхайм (* 8 февруари 1487; † 17 април 1530)
  • Урсула фон Монфор († сл. 1526), омъжена за фрайхер Леонхард Колона фон Фьолс (1458 – 1530)
  • Катарина фон Монфор
  • Изолда фон Монфор († сл. 1506)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Roland Weiss: Die Grafen von Montfort-Tettnang im 16. Jahrhundert. Diss. 1992, S. 10f.
  • Karl Heinz Burmeister, Elmar L. Kuhn, Eva Moser u. a.: Die Grafen von Montfort. Geschichte und Kultur. Friedrichshafen 1982 (Kunst am See 8). ISBN 3-922137-16-4.
  • Karl Heinz Burmeister: Die Grafen von Montfort. Geschichte, Recht, Kultur. Festgabe zum 60. Geburtstag. Hg. von Alois Niederstätter. Konstanz 1996 (= Forschungen zur Geschichte Vorarlbergs NF 2). ISBN 3-87940-560-3.
  • Karl Heinz Burmeister: Montfort. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 18, Duncker & Humblot, Berlin 1997, ISBN 3-428-00199-0, S. 51 – 54.
  • Martin Leonhard: Montfort, Швейцарски исторически лексикон
  • Alois Niederstätter: Montfort, Grafen von, Historisches Lexikon Bayerns
  • Johann Nepomuk Vanotti: Geschichte der Grafen von Montfort und von Werdenberg. Ein Beitrag zur Geschichte Schwabens, Graubündens, der Schweiz und Vorarlbergs. Belle-Vue bei Konstanz 1845, S. 140 – 141 Google Digitalisat
  • Sauter: Adelige Geschlechter und Familien in der ehemaligen Grafschaft Montfort. In: Schriften des Vereins für Geschichte des Bodensees und seiner Umgebung. 10. Jg. 1880, S. 115 – 116 (Digitalisat)
  • Konrad Roller: Grafen von Montfort und Werdenberg. In: Genealogisches Handbuch der Schweiz. Band 1, Zürich 1900/08, S. 149 – 187.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 55.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Oettingen 1, genealogy.euweb.cz
  2. ↑ Förderkreis Heimatkunde Tettnang: St. Anna Kapelle Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
  3. ↑ Gotische Altarflügel kehren nach St. Anna zurück[неработеща препратка]. Schwäbische Zeitung, 23. Juli 2010.
  4. ↑ Roland Weiss: Die Grafen von Montfort-Tettnang im 16. Jahrhundert. Diss. 1992, S. 10f.
  5. ↑ Ulrich V 'the Handsome', Graf von Montfort-Tettnang-Flockenbach, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  6. ↑ Ulrich VII. Graf v.Montfort-Tettnang, ww-person.com
  7. ↑ Ulrich von Montfort, fmg.ac

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Улрих_VII_фон_Монфор-Тетнанг&oldid=11994246“.