Пфалцграфство Тюбинген

Пфалцграфство Тюбинген
	Пфалцграфство Тюбинген
Герб

Пфалцграфството Тюбинген (на немски: Pfalzgrafschaft Tübingen) е пфалцграфство през Средновековието в Тюбинген.

История

Пфалцграфовете на Тюбинген (Pfalzgrafen von Tübingen) са швабски благороднически род, произлизащ от графовете на Наголд от замък Хоеннаголд. Те получават просторна собственост и основават манастири. Разделянето на отделни странични линии, воденето на скъп дворцов живот и големите дарения на основаните от тях манастири води до икономически провал на фамилията. Най-дълго съществуват клоновете Тюбинген-Лихтенек (до 1664) и графовете на Монтфорт в Тетнанг (1779).

Първият споменат в документ е граф Анселм фон Наголдгау (ок. 966).

Тюбинген е споменат за пръв път в документ през 1078 г. във връзка с безуспешната обсада на замък „castrum Twingia“ от Хайнрих IV. Хуго III, граф на Тюбинген, трябва да се подчини следващата година на Хайнрих IV.

Пфалцграфове на Тюбинген

Хуго V е наречен от 1146 г. Хуго I (* 1125; † 1152), пфалцграф на Тюбинген, вероятно за съдействието му към избрания през 1138 г. за крал Конрад III фон Хоенщауфен.

Малко преди 1146 г. Хуго I е издигнат за пфалцграф на Швабия. Той е женен за Eмма (Хемма) фон Цолерн († сл. 1152), дъщеря на граф Фридрих I (Цолерн) († пр. 1125). Той има двама сина – Фридрих е пфалцграф на Тюбинген (1152 – 1162), а другият му син пфалцграф Хуго II (*1115; † 1182, пфалцграф на Тюбинген 1153 – 1182) се жени през 1171 г. за дъщерята наследничка графиня Елизабет фон Брегенц (* 1152; † 1216) от род Монтфорт и Зигмаринген, дъщеря на граф Рудолф I фон Брегенц. Той наследява чрез това Брегенц и други земи. Хуго II има син Рудолф I (1160 – 1219), който е пфалцграф на Тюбинген през 1182 – 1219 г., основава през 1183 г. манастир Бебенхаузен и се жени през 1181 г. за Мехтилд графиня на Глайберг, наследничка на Гисен. Гисен е продаден през 1264 г. на ландграфовете на Хесен.

Отделните линии измират една след друга: Хорб до 1293 г., Асперг след 1357 г., Бьоблинген до 1377 г., Херенберг до 1667 г. Земите са продадени на Вюртемберг (Тюбинген 1342 г.) и подарени на манастир Бебенхаузен.

Лудвиг Уланд (* 1787, † 1862) пише стихотворението „Последният пфалцграф“ („Der letzte Pfalzgraf“) за пропадането на могъщата преди княжеска фамилия.

Източници

Eduard Paulus, Beschreibung des Oberamts Herrenberg.
Friedrich Pfalzgraf von Tübingen, Dr. L. Schmid: Geschichte der Pfalzgrafen von Tübingen – nach meist ungedruckten Quellen, nebst Urkundenbuch – ein Beitrag zur schwäbischen und deutschen Geschichte, 1853, S. 62.
Die Pfalzgrafen von Tübingen Архив на оригинала от 2011-07-19 в Wayback Machine..

Литература

Ludwig Schmid: Geschichte der Pfalzgrafen von Tübingen, nach meist ungedruckten Quellen, nebst Urkundenbuch. Ein Beitrag zur schwäbischen und deutschen Geschichte, Fues, Tübingen 1853
Manfred Eimer, Tübingen, Burg und Stadt bis 1600. Tübingen 1940.
Gerhard Köbler, Historisches Lexikon der deutschen Länder. 2. Auflage. Beck, München 1989, ISBN 3-406-33290-0.