Улрике Дрезнер
Улрике Дрезнер Ulrike Draesner | |
Улрике Дрезнер през 2005 г. | |
Родена | 20 януари 1962 г. |
---|---|
Професия | поетеса, белетристка, есеистка, преводачка, драматург |
Националност | Германия |
Жанр | роман, разказ, стихотворение, есе |
Уебсайт | www.draesner.de |
Улрике Дрезнер в Общомедия |
Улрике Дрезнер (на немски: Ulrike Draesner) е германска поетеса, белетристка, есеистка, преводачка и автор на радиопиеси. Родена е в Мюнхен в семейството на архитект.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Улрике Дрезнер следва право, германистика, англицистика и философия в родния си град, в Саламанка и Оксфорд. От 1989 до 1993 г. е научен асистент в Мюнхенския институт по немска филология, където през 1992 г. получава докторска степен с дисертация върху „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах, която публикува през 1993 г. Изоставя академичното поприще, за да може да пише. Работи като учителка по чужди езици и екскурзовод, а от 1994 г. е писателка на свободна практика. Участва в редица интермедийни проекти заедно с художници и музиканти. Съосновател е на интернет форума за поетика и поезия www.neuedichte.de Архив на оригинала от 2020-09-22 в Wayback Machine.. През 1996 г. Дрезнер се установява да живее в Берлин. През летния семестър на 2004 г. и зимния семестър на 2006 г. е гост професор в Института за немски език и литература в Лайпциг. Изнася лекции и в университетите на Мюнхен, Бирмингам, Майнц, Кил и Бамберг.
От 1999 г. писателката е член на ПЕН центъра на ФРГ.
Улрике Дрезнер посещава България през 2002 г. като участник в литературния форум „Думите – мост или пропаст? „Забранени“ думи“.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Улрике Дрезнер започва творческия си път като поетеса. През 1995 г. публикува стихосбирката „Примки на паметта“ [2], последвана от сонетния венец „Anis-o-trop“ (1997). Издава романа „Фотокопие“ (1998) и сборника с разкази „Пътешествия под клепачите“ (1999). Широк отзвук намира стихосбирката ѝ „Клетки, наети за през нощта“ (2001). Следват романът „Зестра“ (2002), сборникът с разкази „Hot Dogs“ (2004), стихосбирката „Сферична мълния“ (2005), романът „Игри“ (2005), поетическият цикъл „В средата на зимата“ (2006) и сборникът с есета „Красивите жени четат“ (2007).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Wege durch erzählte Welten. Intertextuelle Verweise als Mittel der Sinnkonstitution in Wolframs 'Parzival', 1993
- Verführung – Novellen von Goethe bis Musil, Herausgeber, 1994
- Gedächtnisschleifen, Gedichte, 1995
- Anis-o-trop, Sonettkranz, 1997
- Lichtpause, Roman, 1998
- Reisen unter den Augenlidern, Erzählungen, 1999
- Für die Nacht geheuerte Zellen, Gedichte, 2001
- Bläuliche Sphinx, 2002 – с Лотар Зерузет
- Mitgift, Roman, 2002
- Hot Dogs, Erzählungen, 2004
- Kugelblitz, Gedichte, 2005
- Spiele, Roman, 2005
- Mittwinter, Gedichtzyklus, 2006
- Zauber im Zoo. Vier Reden von Herkunft und Literatur, 2007
- Schöne Frauen Lesen, Essays, 2007
- berührte orte, Gedichte, 2008
- Vorliebe, Roman, 2010
- Richtig liegen. Geschichten in Paaren, 2011
- Heimliche Helden. Über Heinrich von Kleist, James Joyce, Thomas Mann, Gottfried Benn, Karl Valentin u.v.a., 2013
- Sieben Sprünge vom Rand der Welt, Roman, 2014
- subsong, Gedichte, 2014
- Mein Hiddensee, 2015
- Nibelungen. Heimsuchung, 2016
- Happy Aging, Ulrike Draesner erzählt ihre Wechseljahre, 2016
Награди и отличия (подбор)
[редактиране | редактиране на кода]- 1994: Literaturstipendium der Stadt München
- 1995: „Награда Леонс и Лена“ (поощрение)
- 1997: Foglio-Preis für Junge Literatur
- 1997: Bayerischer Staatsförderpreis für Literatur
- 2001: Stipendium Künstlerhaus Edenkoben
- 2001: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“ (поощрение)
- 2002: „Награда на литературните домове“
- 2005: „Немска награда за книга“ (номинация)[3]
- 2006: „Награда Дросте“ на град Меерсбург
- 2006: Poetik-Professur an der Universität Bamberg[4]
- 2010: „Литературна награда на Золотурн“
- 2012: Grenzgänger-Recherchestipendium der Robert Bosch Stiftung für Sieben Sprünge vom Rand der Welt
- 2013: „Награда Розвита“ на град Бад Гандерсхайм
- 2014: „Награда Йоахим Рингелнац“
- 2014: „Немска награда за книга“ (номинация)[5]
- 2015: „Узедомска литературна награда“ für Sieben Sprünge vom Rand der Welt
- 2016: „Висбаденска награда за поезия „Орфил““ für Subsong
- 2016: „Награда Николас Борн“
- 2016/2017: Frankfurter Poetik-Dozentur
- 2017: Stadtschreiberin Helsinki, Finnland
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Улрике Дрезнер
- Поезия от Улрике Дрезнер, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Lyrikline: Gegenwartslyrik Улрике Дрезнер чете свои стихове
- ((de)) Биографични данни за Улрике Дрезнер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Улрике Дрезнер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Улрике Дрезнер в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Улрике Дрезнер на сайта на наградата Ингеборг Бахман
- ((de)) Улрике Дрезнер в Literatur Portal Bayern
- ((de)) Улрике Дрезнер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Улрике Дрезнер в Literatur Port
- ((de)) Улрике Дрезнер в Perlentaucher
- ((de)) Официален сайт на Улрике Дрезнер
- ((de)) Улрике Дрезнер в Personensuche
- ((en)) Улрике Дрезнер в Internet Movie Database
|
- Носители на литературни награди на Швейцария
- Носители на Литературна награда на Золотурн
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на наградата „Фридрих Хьолдерлин“
- Германски драматурзи
- Германски писателки
- Германски преводачи
- Германски есеисти
- Германски поетеси
- Жени драматурзи
- Есеистки
- Родени в Мюнхен