Направо към съдържанието

Уилям Гилбърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уилям Гилбърт
William Gilbert
английски лекар, физик и натурфилософ

Роден
Починал
30 ноември 1603 г. (59 г.)
Научна дейност
ОбластФизика
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XVI век
ИнтересиНатурфилософия
Уилям Гилбърт в Общомедия

Уилям Гилбълт (на английски: William Gilbert) е английски физик, лекар и философ, известен с едни от първите изследвания на магнетизма и електричеството. Той въвежда и самия термин електричество.

Основното произведение на Гилбърт е „De Magnete, Magneticisque Corporibus, et de Magno Magnete Tellure“ („За магнита, магнитните тела и за Големия земен магнит“), публикувано през 1600 г. В книгата описва много от своите експерименти с умален модел на Земята (терела). Гилбърт стига до извода, че самата Земя е магнетична и че това е причината компасите да сочат на север (дотогава има предположения, че те сочат към полярната звезда или към голям магнитен остров на Северния полюс).

В книгата си Гилбърт изследва и статичното електричество, използвайки кехлибар. Кехлибарът е наричан на гръцки електрон, затова той решава да нарече наблюдаваните ефекти електрическа сила.

Гилбърт смята, че електричеството и магнетизмът са напълно различни явления. Той сочи за доказателство неправилното наблюдение, че електрическото привличане изчезва при нагряване, а магнитното се запазва. Едва Джеймс Максуел два века и половина по-късно демонстрира връзката между двете явления.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата William Gilbert в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​