Уилямс FW15
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Категория | Формула 1 едноместен |
---|---|
Конструктор | Уилямс |
Дизайнер | Ейдриън Нюй |
Шаси | Карбонови нишки и арамиден монокок |
Двигател | Рено RS5 V10 |
Трансмисия | Уилямс 6-скоростна полу автоматична |
Гуми | Гудиър |
Тим | Канон Уилямс Рено |
Пилоти | 0. Деймън Хил 2. Ален Прост |
Дебют | 1993 Голяма награда на ЮАР |
Стартове | 16 |
Победи | 10 |
Титли при конструкторите | 1 |
Титли при пилотите | 1 |
Първи места на старта | 10 |
Най-бързи обиколки | 15 |
Уилямс FW15C е болид от Формула 1 конструиран от Ейдриън Нюй заедно с отбора на Уилямс. То е пилотирано от Ален Прост и Деймън Хил.
След като болида спечели титлите при пилотите и при конструкторите в последния сезон преди ФИА да промени правилата за 1994, с отмяната на всички електрически устройства, FW15C има приличен иск да бъде най-технолическо усъвършенстван болид от Формула 1 на всички времена с анти-блокиращи спирачки, тракшън контрол и активно окачване.
FW15 е използвано през 1992 като нов болид, за да се промени включването на активното окачване, като го конструират и приложат на ранния FW14B. Но поради доброто представяне на FW14B, FW15 не е нужен за тима през сезон 1992. Другата версия на този болид, FW15B е набързо превърнат болид на FW15 от 1992 за да отговаря на правилата за сезон 1993.
Болидът FW15C показва способности през целия сезон, като постигна 10 победи, 7 втори места и 5 трети места, като тима финишира на първа позиция при конструкторите със 168 точки.
През ранната 1994 двете FW15C бяха модифицирани за да тръгнат без електрическите устройства, които са били премахнати за 1994. FW14D бе временен болид с пасивно окачване без тракшън контрол. Колите са тествани от Сена и Хил през януари 1994, но болида бе далече от оптималното, след като бе конструирано заедно със системата активно окачване. FW15D бе използвано от Ротманс Уилямс Рено по време на тяхното откриване в Ещорил на 19 януари 1994. Айртон Сена и Дейвид Култард пилотираха болида в първия тест пред сезона да започне. Болидът обаче бе заменен от FW16 след като бе представен по-късно в пред-сезона.
Резултати от Формула 1
[редактиране | редактиране на кода]Година | Отбор | Двигател | Гуми | Пилоти | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | Тчк. | WCC |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1993 | Канон Уилямс | Рено RS5 V10 |
Г | RSA | BRA | EUR | SMR | ESP | MON | CAN | FRA | GBR | GER | HUN | BEL | ITA | POR | JPN | AUS | 168 | 1-ви | |
Деймън Хил | Ret | 2 | 2 | Ret | Ret | 2 | 3 | 2 | Ret | 15 | 1 | 1 | 1 | 3 | 4 | 3 | ||||||
Ален Прост | 1 | Ret | 3 | 1 | 1 | 4 | 1 | 1 | 1 | 1 | 12 | 3 | 12 | 2 | 2 | 2 |
|