Уили Нелсън

Уили Нелсън Willie Nelson
американски музикант
28 август 2008 г.
Роден	29 април 1933 г. Абът, САЩ
Партия	Демократическа партия
Награди	Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2001) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2006) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2007) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2010) Зала на славата на рокендрола (2023)
Музикална кариера
Стил	кънтри, поп музика, блус, традиционна поп музика, рок, кънтри рок
Инструменти	китара, електрическа китара, акустична китара, класическа китара, вокал
Активност	от 1956 г.
Лейбъл	„Блу Ноут“, „Атлантик Рекърдс“, „Кълъмбия Рекърдс“, „Айлънд Рекърдс“, Legacy Recordings, Liberty Records, „Ар Си Ей Рекърдс“, Universal Music Group Nashville, Challenge Records, Impex Records
Участник в	„Хайуеймен“
Семейство
Съпруга	неизв. (1991) неизв. (1971 – 1988)
Подпис
Уебсайт	willienelson.com Страница в IMDb
Уили Нелсън в Общомедия

Уили Хю Нелсън (на английски: Willie Hugh Nelson) е американски музикант, актьор и общественик.

Успехът сред критиката на албума „Shotgun Willie“ (1973), заедно с по-масовият успех на „Red Headed Stranger“ (1975) и „Stardust“ (1978), превръщат Нелсън в една от най-бележитите фигури в кънтри музиката. Той е един от главните представители на аутлоу кънтри, поджанр в кънтри музиката, който се оформя в края на 60-те години като реакция срещу консервативните ограничения на нашвилското звучене. Нелсън има роли в над 30 филма, пише в съавторство няколко книги и е публичен поддръжник на биогоривата и легализацията на марихуаната.

Роден по време на Голямата депресия и отгледан от своите баба и дядо, Нелсън пише първата си песен на 7 години, а на 10 е вече в първата си група. В гимназията той прави местни обиколки с „Бохимиън Полка“, където е фронтмен и китарист. След като завършва гимназията, от 1950 г. служи във Военновъздушните сили, но е освободен, поради проблеми в гърба. След това учи две години в Университета „Бейлър“, но се отказва, заради първите си успехи в музиката. По това време е диджей в тексаски радиостанции и певец в кънтри барове. Нелсън се премества във Ванкувър, щата Вашингтон, където пише „Family Bible“ и през 1956 г. записва песента „Lumberjack“, продължава да работи като диджей в местни радиостанции. През 1958 г. се премества в Хюстън, след като подписва договор с „Ди Рекърдс“. Той пее всяка седмица в „Ескуайър Болрум“ и работи като диджей. По това време пише песни, които стават кънтри стандарти, като „Funny How Time Slips Away“, „Hello Walls“, „Pretty Paper“ и „Crazy“. През 1960 г. отива в Нашвил и по-късно подписва договор с „Пемпър Мюзик“, който му позволява да се включи в групата на Рей Прайс като басист. През 1962 г. записва първия си албум „...And Then I Wrote“. Благодарение на неговия успех подписва през 1964 г. с „Ар Си Ей Виктор“, а на следващата година се включва в шоуто „Гранд Ол Опри“. След хитове в средата на класациите в края на 60-те и началото на 70-те, Нелсън се отказва от музиката през 1972 г. и отива в Остин. Местната музикална сцена го кара да се върне към музиката и той започва да пее често в „Армадийо Уърлд Хедкуотърс“.

През 1973 г., след като подписва с Атлантик Рекърдс, Нелсън се обръща към аутлоу кънтри, и плод на усилията му са албумите Shotgun Willie и Phases and Stages. През 1975 г. преминава към Кълъмбия Рекърдс, с които записва критически успешния албум Red Headed Stranger. През същата година, той записва още един аутлоу кънтри албум, Wanted! The Outlaws, заедно с Уейлън Дженингс, Джеси Колтър и Томпал Гласър. В средата на 80-те, когато създава хитови албуми като Honeysuckle Rose и песни като On the Road Again, To All the Girls I've Loved Before и Pancho & Lefty, той се присъединява към супергрупата Хайуеймен, където се съединява с певци като Джони Кеш, Уейлън Дженингс и Крис Кристоферсън. През 1990 г., финансовите активи на Нелсън са конфискувани от Службата за вътрешни приходи, която твърди, че той дължи $32 000 000. По-късно е разкрито, че счетоводителите му, Прайс Уотърхаус, не са плащали данъци за Нелсън от години. Затрудненията при плащането на неизпълнения дълг са задълбочени от слабите инвестиции, които прави през 80-те. През 1991 г., Нелсън издава The IRS Tapes: Who'll Buy My Memories? (1992), като приходите от двойния албум са пренасочени към СВП, и търгът на Нелсъновите активи изчистват задълженията му. През 90-те и началото на 21 век, Нелсън продължава да прави турнета, като всяка година издава нови албуми. Ревютата варират от позитивни до смесени оценки. Той изследва жанрове като реге, блус, джаз и фолк. Нелсън прави първото си появяване в киното във филма от 1979 The Electric Horseman, последвано от други появи в киното и телевизията.

Нелсън е водещ либерален активист и съпредседател на Борда на съветниците към Националната организация за реформа на законите за марихуаната, която подкрепя легализирането на марихуаната. На еко-фронта, Нелсън притежава биодизелната марка Willie Nelson Biodiesel, която се приготвя от растително масло. Нелсън е също така почетен председател на Борда на съветниците към Тексаския музикален проект, който е официалната музикална благотворителна организация в щата Тексас.

Уили Нелсън е носител на 10 награди Грами, една от най-известните в целия свят личности, свързани с музиката. Освен като музикант той е известен и с проблемите си с неплатени данъци, употребата на марихуана и строежа на бензиностанции за биодизел. В последните години Уили Нелсън започва отново гастроли, записи и политически активизъм, което го поставя за пореден път в центъра на вниманието на медиите. Женен е 4 пъти и има 7 деца.

Галерия

• 
  Уили Нелсън на концерт в казино в Санта Инес, Калифорния
• 
  Уили Нелсън с китарата си „Trigger“, на концерт в Кардиф, 2007

Външни препратки

• Официална страница
• Уили Нелсън в Internet Movie Database
• Статия за Уили Нелсън в актуално Архив на оригинала от 2008-03-21 в Wayback Machine.
• Уили Нелсън на myspace