Уикипедия:Сътрудничество/Ботевград/Тошко Петров

Тошко Петров e български лекар, почетен гражданин на Ботевград.

Биография

Роден е в град Ловеч. Завършва медицина във Франция. По-късно защитава докторат в Женева.

През 1901 г. е назначен за околийски лекар в Орхание, днес Ботевград. По това време в околията върлува епидемия от скарлатина. Заболелите деца са над 2000. Има и починали. Енергичният млад лекар взема строги мерки в борбата срещу болестта. Трите болнични стаи, в използваната за болницата паянтова къща на търговеца Петко Николов намирала се е на днешния площад „Незнаен воин”, се оказват недостатъчни със своите 12 легла. Затова се налага използването на допълнително помещение в бубарницата край града.

Скоро болестта е овладяна. Наред с ежедневните си задължения, докторът прави проучвания за санитарното и икономическото състояние на околията. Публикува резултатите от своите изследвания. От тях черпим сведение и днес. По негово настояване, през 1905 година в Орхание започва строеж на нова болнична сграда в югозападния край на града. За целта е отчуждено циганско заселище от около 20 къщи. Болницата е завършена и открита през 1906 година.

Големи са заслугите на доктора за хигиенизирането на Орхание. По негово настояване е открита градска баня, множество чешми, нов водопровод. Изграден е околийски Хигиенен съвет. През 1908 година, пак по негово настояване, е изградена Комисия за закрила на женския и детския труд – една от първите в България.

През 1909 година, д-р Тошко Петров става основател на Хигиенния институт при Главна дирекция на народното здраве в София. Развива изключително активна научна и обществена дейност. Основател е на списание „Български хигиенен преглед”, редактор на „Известия на Българския червен кръст”. Създава Катедра по хигиена и бактериология в Медицинския факултет на Софийския университет, която завежда.

От 1919 година е избран за професор. Въпреки голямата си ангажираност с научна, преподавателска и обществена работа, завинаги запазва своята привързаност към Орхание и Ботевград. Подпомага много от начинанията на местните хора. Малко са днешните ботевграчани, които знаят, че именно на д-р Тошко Петров и неговата съпруга, дължим създаването на летовище Зелин. През 1926 година заедно с кмета Васил Димитров и други видни орханийски граждани като Цветан Шунтов, Стефан Сариев, Атанас Йончев и други, проф. д-р Тошко Петров съдейства местността около „Комката”, след няколко години да бъде обявена за летовище. Още като околийски лекар в Орхание, той оценява благоприятния климат на местността, хубавата вода, красивите пейзажи, наситения с кислород въздух.

Първоначално орханийци построяват в историческата местност „Комката” през 1927-1928 година параклис и няколко едноетажни сгради, а през лятото на 1930 година тук идват за летен отдих ученички от Първа софийска девическа гимназия с техни учителки и медицински персонал. Остават доволни от почивката в красивата местност, от екскурзиите, които правят почти ежедневно в планината. На следващата 1931 година става официално откриване на летовището Зелин. Направена е и първата копка за изграждане почивна станция на Първа софийска девическа гимназия. Денят 12 септември 1931 година се превръща в голям празник за орханийци – летовището е открито официално.

Професор Тошко Петров привлича и първите софийски интелектуалци за строеж на частни вили в летовището „Зелин”. В своите спомени той пише: Един ден Асен Златаров влезе в кабинета ми и ме завари да работя върху план-скица за вила, която проектирах да построя в местността „Зелин” в Ботевград. Там, заедно с жена му, съдействахме за постройката на лятна колония на Първа девическа гимназия. Исках да започна отначало със строежи на частни вили в тази местност. Златаров ме попита каква е местността и заслужава ли да си построи вила. Отговорих му, че е доста красива. По-късно през този ден се срещнахме с орханийския гражданин Стефан Сариев, комуто казах: „Изпращам пари за две вили. Привлякох ви един голям българин, когото познаваш. Постарайте се да го приобщите към града ви.”

Летовището се разраства и добива известност. Построяват вили учени, лекари, адвокати в София, както и някои орханийски граждани. Постепенно се разширява и благоустроява. Общината построява път, прокарва водопровод. Лесничейството засажда горски фиданки. Ежедневно се провеждат тържества. На християнските празници Трифон Зарезан, Спасовден, Рождество Богородично, параклисът и околността привличат местните хора и много гости. Тази традиция е запазена и днес.

За своите заслуги към града и летовище „Зелин”, с решение на Общинския съвет от 25 ноември 1933 година, професор Тошко Петров е обявен за почетен гражданин на Орхание. Предложението е направено от тогавашния кмет Нако Вековски и е прието единодушно от Общински съвет и гражданството. Почетното гражданство на професора е обявен при честването 56-годишнина от Освобождението на Орхание на 29 ноември 1933 година.

Източници

"Ботевград през годините - 1" Симеонка Влайкова, Ботевград 2007, страница 154-157