Уикипедия:Списък на правописни грешки

А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я

Легенда (квадратните скоби са само указание и не се поставят в самите примери):
[форма с грешка] ([правилна форма], [обяснения, ако са необходими]).

А

а ми (ами) Пример: Ами не знам...
абитурент, абитюрент, абитюриент, абитьорент (абитуриент)
абсолутен (абсолютен)
абуриген, абуруген (абориген)
Авганистан (Афганистан)
адрез (адрес, проверка: адресирам)
Адриятика, адриятически (Адриатика, адриатически)
азиятец (азиатец)
айрогара (аерогара)
акомолатор, акумолатор, акомулатор, аколоматор, аколуматор (акумулатор) от к.лат. accumulātor
аксесуар (аксесоар)
актоално (актуално)
амолет (амулет)
анцук, анцунг (анцуг) от немски Anzug – костюм
апартамен (апартамент)
аператив, аперетив (аперитив)
апстрахирам (абстрахирам)
апък (а пък)
аргомент (аргумент)
ас (аз – лично местоимение; „ас“ е вид карта или изтъкнат специалист, летец)
асансиор, асансйор (асансьор)
асвалт (асфалт)
асвалтиран (асфалтиран)
астегматизъм (астигматизъм)
атски, ацки, адцки (адски)

Б

базик, базици (бъзик, бъзици)
балха (бълха)
Бангладеж (Бангладеш)
барплод (барплот)
батерий (батерии) – Всички думи в българския език, завършващи на -ия, в множествено число се пишат с две букви и накрая. (Например: анимации, активации, конфигурации, материи, претенции, таксиджии, тенекиджии, функции)
беберон (биберон, фр. biberon)
бег (бек, когато става дума за футболист, от англ. back)
безскруполен, бескрупулен, бескруполен, безкрупулен, безкруполен (безскрупулен)
безледно, беследно (безследно, проверка: без следа)
безопастност (безопасност, проверка: безопасен)
безпорно, беспорно (безспорно, проверка: без спор)
безмислен, бесмислен (безсмислен)
безскраен, бескраен (безкраен)
безучасен (безучастен, проверка: участие)
Беларуст, Беларуз (Беларус)
белешка (бележка)
бес (без)
бесетка (беседка)
бетствие (бедствие, проверка: беда)
бифш, бифша (бивш, бивша)
бицебс, бицебси (бицепс, бицепси)
благодария (благодаря)
блуткав (блудкав)
блянуван(а) (бленуван(а))
бодалкам (будалкам)
боксувам (буксувам)
болче (болтче)
бомбони (бонбони, идва от фр. бон)
бомбандирам (бомбардирам)
бонгало (бунгало)
боноси (бонуси)
братовчет, братовчетка (братовчед, братовчедка)
бръмбър (бръмбар)
брамча, брамчът (бръмча, бръмчат)
бубина (бобина)
буклук (боклук)
булонка (болонка)
булченски (булчински)
бумбе (бомбе)
бутка (будка)
бъкалия (бакалия)
бългърски (български)
бърдак (бардак)
бъсма (басма)
бюджед (бюджет)
бяли (бели)

В

в (във, пред думи и съкращения започващи със звук /в/ или /ф/ — „във Варна“, „във VIP“; както и когато предлогът получава самостоятелно ударение, при самостоятелна употреба – „във или извън контейнера“, „около и във града“
вапрос, въпроз (въпрос)
варви, варвя (върви, вървя)
ваком, вакум (вакуум)
вариянт (вариант)
ваща (вашата)
весник (вестник, проверка: вести; освен когато е име в оригинал. Пример: македонския „Утрински весник“)
верно (вярно)
ветрина (витрина, от vitreous – стъклен)
взаимствам (заимствам)
взаймно (взаимно)
визш (висш, проверка: висок)
викъм (викам)
Вилхем Тел (Вилхелм Тел)
винтолатор (вентилатор)
випусник (випускник)
вирустна, вирустен, вирустни (вирусна, вирусен, вирусни)
вишестоящ (висшестоящ, проверка: висш)
виш (висш, проверка: висше учебно заведение)
вишист (висшист)
виш (виж, проверка: виждам)
вище, виште (вижте)
вкустно (вкусно)
влезна(вляза)
вложили (вложи ли, при питане ед.ч – ако е мн.ч., тогава е правилно)
воено (военно, проверка: военен)
волкан (вулкан)
впечетление (впечатление)
в последствие (впоследствие)
в пред вид/впредвид(предвид)
времено (временно)
връзник (връстник)
връска (връзка)
в следствие (вследствие)
възвращаемост (възвръщаемост)
въспирам, възспирам (възпирам)
възоснова на (въз основа на, 3 думи)
възръст (възраст)
възтание, възстание (въстание)
възтановявам, въстановявам (възстановявам)
вятар (вятър)

Г

гараш (гараж)
генеколог (гинеколог)
геникологичен (гинекологичен)
генитична (генетична)
герои (герой, ако става дума за ед.ч. – ако е мн.ч. тогава е правилно)
герой (герои, ако става дума за мн.ч. – ако е ед.ч. тогава е правилно)
геройте (героите)
гигандски (гигантски)
глатка, глатки (гладка, гладки)
глетка (гледка)
глъдка (глътка)
глотеос, глотеус (глутеус)
гостба, госба (гозба)
голями (големи)
гравство (графство)
грат (град)
грацка (гръцка или градска)
грацки (градски, гръцки)
градос (градус)
гурила, гурилче (горила, горилче или гурела от гурел, гурелче)
гърк (грък) – пише се и се произнася грък за благозвучие, въпреки че държавата е Гърция

Д

да ли (дали, при питане – пример „Виж дали той е там?“)
данеби (да не би)
давасе (дава се, пример: „Дава се под наем“)
дай те (дайте)
далбока (дълбока)
дарво (дърво, дървен)
даржава (държава)
дванайсе, дванайста (дванайсет, дванайсета)
двойнствен (двойствен)
дволичник (двуличник)
двуеточие (двоеточие)
двуични (двоични)
двуомя (двоумя)
двуцефка (двуцевка)
дедектив (детектив)
детствен (девствен)
деветнайсе, деветнайста (деветнайсет, деветнайсета)
девятка (деветка)
девственна, дествена (девствена)
десятка (десетка)
дествен, дествена (девствен, девствена)
дественост (девственост)
децки (детски)
джоп (джоб)
дизертирам (дезертирам)
дизертьор (дезертьор)
дименция (деменция)
димокрация (демокрация)
дигам (вдигам)
дилар (дилър)
дисконфорт (дискомфорт)
добар (добър)
Доброджа, доброджански (Добруджа, добруджански)
довот, довут (довод)
дозина (дузина)
докъто, до като (докато)
доло (долу)
долър (долар)
дондуркам (дундуркам)
до скоро (доскоро – ако става дума за сбогуване, тогава е правилно, примерно „До скоро виждане!“)
досек, досък (досег)
до тук (дотук)
дохувит (духовит)
дразна (се) (дразня се)
древногръдски (древногръцки)
друид (дроид, когато става дума за робот)
думатите (доматите – мн.ч., домат м.р.,ед.ч.)
дуспа (дузпа)
дъвчим (дъвчем)
дълаг (дълъг)
дъндания (дандания)
дятка (дядка)

Е

е няма (я няма ж.р.)
евтанация, ефтаназия (евтаназия)
едар (едър)
еденица (единица, проверка: един)
еденична, еденичен, еденично (единична, единичен, единично)
единайсе, единайста (единайсет, единайсета)
единственно (единствено, проверка: единствен, не единственен)
единтичен (идентичен)
експлоадирам ('експлодирам'експлоатирам)
експресо (за кафето еспресо)
елексир (еликсир)
енергиина, енергиини (енергийна, енергийни)
ентелектуален, ентелектуалец (интелектуален, интелектуалец)
ентелигент, ентелегент (интелигент)
ентусиас (ентусиаст)
ероглиф (йероглиф)
еродиран (ерудиран)
есено (есенно, проверка: есенен)
ессе (есе)
ефтин (евтин)
ефемизъм (евфемизъм)

Ж

жарак (жарък)
женидба (женитба)
жирав (жираф)
жилъв (жилав)
житон (жетон)

З

забършиш (забършеш)
завоцки (заводски)
завреж (завреш)
загатка (загадка)
задгърбвам (загърбвам)
замесник (заместник, проверка: място)
замервам (когато се употребява вместо измервам)
замръзен (замразен, проверка: мраз)
записъл (записал)
засложава (заслужава)
за това (затова, в случаите в които се ползва като синоним на „поради тази причина“, пример: Той беше болен, затова не дойде.)
затова (за това, пример: Ще съжаляваш за това!)
заяк (заек)
збием (сбием)
зблъсквам (сблъсквам)
збор(сбор)
зборник (сборник, проверка: сбор, събирам)
збърка (сбърка)
зглобка (сглобка)
зглобявам (сглобявам)
зграда (сграда)
згреша (сгреша)
здравеи (здравей)
здравей те (здравейте)
зема (взема)
знамли (знам ли)
знаетели (знаете ли)
зрелост (зрялост)
збогом (сбогом)
зъбива, зъби (забива, заби когато става дума за компютър или програма)

И

идеот (идиот)
игнорирвам (игнорирам)
игоист (егоист, егоизъм)
иденайс/е/т (единайсет, единадесет)
избранник (избраник)
изведнъш (изведнъж)
изведро (разделно: из ведро)
извесно (известно, проверка: вест)
извземам (изземам)
издаиднически (издайнически)
издаржа (издържа)
изкам (искам)
изклучение, исключение (изключение)
изолирвам (изолирам)
изкочи (изскочи)
изкра (искра)
изнесът (изнесат)
израсвам (израствам несв. глагол, от „аз раста“), но:
израстна (израсна св. глагол, от „той е расал“)
изруд (изрод)
изстерия (истерия)
изтинал (изстинал)
изтина (истина или изстина)
изтрел (изстрел, проверка: стрела)
изтукан (истукан = идол, от рус., нещо неподвижно и безучастно)
изяш (изяж)
имаго (има го, ако става дума за глагола „имам“ – ако става дума за последната фаза от развитието на насекомите, тогава е правилно)
имали (има ли, ако става дума за питане, ед.ч. – ако е мн.ч., тогава е правилно)
има ме (имаме, ако става дума за мн.ч. – ако е ед.ч, тогава е правилно)
имах си аз/ас (има си хас, от арабски/турски (прил.) „чист, истински“; „струвам хас“ = "обръщам внимание, влияя се, засягам се")
имено (именно тук не може да се приложи правилото за „нен“, защото „именно“ е наречие. Не съществува дума „именен“.)
имигрант (емигрант, изселник)
- Заб.: Думата имигрант е вярна в случаите когато става дума за заселник (имигрант), но не на място когато става дума за изселник (емигрант). Двете думи често се бъркат една с друга поради звуковата прилика затова е по-добре да се употребяват думите изселник и заселник.
имформация, информаця (информация)
инжинер (инженер)
инзвъредно (извънредно)
инкобация, инкобационен, инкобационно (инкубация, инкубационен, инкобационно)
инсталирвам (инсталирам)
интелегентен (интелигентен)
интелегентност (интелигентност)
интерестно (интересно)
инъче (иначе)
иринде (ренде)
исконно (изконно, другото е стар русизъм)
искренно (искрено, проверка: искрен, не искренен)
испит (изпит)
исползвам (използвам)
испускам (изпускам)
истинал (изстинал)
источник (източник)
истрел (изстрел, проверка: стрелям)
истривам (изтривам)
италиянка, италиянец (италианка, италианец)
италянка, италянец (италианка, италианец)
италиянски, италиянска (италиански, италианска)

Й

йогорт (йогурт)
йот (йод)

К

кадето (където)
казъх (казах)
какав (какъв)
какафония (какофония)
Калифорниа (Калифорния)
калчища (кълчища)
калции (калций химичен елемент)
калъв, калъвче (калъф, калъфче)
камак (камък)
канафка (канавка)
капочино (капучино)
карафица (карфица)
картовки (картофки, към думата картоф се добавя умалително)
касмет (късмет)
като чели (като че ли, ако става дума за четене в минало време, тогава е правилно)
кебабче (кебапче)
клавятура (клавиатура)
класирва (класира)
книшка (книжка)
коефицент (коефициент)
кой то (който)
кокъл (кокал)
колидор (коридор)
колинар (кулинар)
колинария (кулинария)
колипка (колибка)
колтура (култура)
комир (кумир)
комисионна (съществителното е комисиона, прилагателното – комисионен, комисионна)
комоникация (комуникация)
компроментирам (компрометирам)
комунизам (комунизъм)
комфитюр (конфитюр)
комформист (конформист)
консомация (консумация)
конфигорация (конфигурация)
конфортно (комфортно)
конфурмист (конформист)
копувам (купувам, проверка: покупка)
корегирам (коригирам)
корпурации (корпорации)
косвенно (косвено)
косинос (косинус)
котия (кутия)
кофчег (ковчег)
крадът (крадат)
краи (край)
кремвирш (кренвирш)
критерии (ед.ч критерий)
кръкгче (кръгче)
кулиба (колиба)
кумик (комик)
кумин (комин)
кунтузен, кунтузия (контузен, контузия)
купили (купи ли при питане в ед.ч., пример: „Купи ли хляб?“)
куплонг (куплунг)
куповач (купувач, проверка: купувам)
куфраж (кофраж)
куфър (куфар или кофар – ост. катинар)
кухненски плод (кухненски плот)
кървъв (кървав)
къртечница, крътечница, картешница (картечница)
къто (като)

Л

лажа (лъжа)
лазарен (лазерен)
лакардьон (акордеон или лакардия – ост. акордеон)
лакирвам (лакирам)
лафка (лавка)
лебетка (лебедка)
легция (лекция)
лимозина (лимузина)
лимонтозу (лимонтузу)
линийте (линиите)
лисче (листче, лисиче)
лиценс (лиценз)
лосче, лошче (лостче, лосче е вярно в случаите, когато става дума за малкото на лос)
лотус (лотос)
лъвина (лавина)

М

Магадаскар (Мадагаскар)
магйосник (магьосник)
магнитофон, магнитафон, магнитавон (магнетофон)
магнитут (магнитуд)
мъкар, макър (макар)
малак (малък, малаче – малкото на бивол)
маниа (мания)
манияк (маниак)
маняк, мънияк (маниак)
марморя (мърморя)
маршерут, марширутен (маршрут, маршрутен)
материял, матерял, матриял (материал)
медиа (медия)
меродия (мерудия)
междучастие (междучасие)
мекошав (мекушав)
месни (от „месо“, например „месни колбаси“ или местни – произлиза от „място“, например „местното население“.)
метеорид (метеорит)
Методии (Методий)
микровон (микрофон)
милиярд, милярд (милиард)
мильон, милйон, мельон, мелеон (милион)
минъл (минал)
мираш (мираж)
мириз (мирис, мириси, но: миризма)
миродавен (меродавен)
мисал (мисъл, проверка: мисля; Миса̀л (от немски език Missal(e) по латински missalis 'литургически') означава мярка за величина на печатарски букви от 48 пункта, мисалски прил.)
мифка (мивка от умивам, умивалник)
младеш (младеж)
могът (могат)
модол (модул)
молиф (молив)
мола ви, молави, моляви (моля ви от „аз Ви моля“ или моливи от молив)
мормот (мармот)
моцуна (муцуна)
мошенник (мошеник)
мошна (мощна)
мошност, мощтност (мощност)
мутика (мотика)
мушмурок (мушморок)
мъркуч (маркуч)
мърмот (мармот)
мърсотия (мръсотия)

Н

- Всички глаголи се пишат РАЗДЕЛНО от частицата „НЕ“ при следните изчерпателно изброени изключения:
  - глаголите с представка „недо-“, когато са в смисъл на непълнота – недогледам (и недоглеждам), недоизкажа се, недолюбвам, недооценя (и недооценявам), недоплатя, недоспивам си, недоумявам, недохранвам се, недочуя, недояждам си (и недоям си), недоволствам,
  - глаголи, които без „не“ не съществуват – невротизирам (се), немея, ненавиждам (и ненавидя), нехая,
  - повелителната форма недей (и диал. немой), частицата нека и диал. нечу).
на дали (надали, пример: „Надали ще стане работата.“)
на лице (налице)
на сила (насила)
на скоро (наскоро)
не видим (невидим)
не знаен (незнаен)
надежност (надеждност, от „надежда“)
напредвид (предвид)
натурален акт (нотариален акт, от „нотариус“; „Натурален“ произлиза от „натура“ (естество), например „натурален сок“)
натюрморд (натюрморт)
на яве (ная̀ве)
надменост (надменност)
надсмешка (насмешка)
надцелвам, надцелиш (нацелвам, нацелиш)
наименовам (наименувам, наименуване, когато е в смисъл на „кръщавам“, но: наименование)
наистинна, найстинна (наистина)
напъдствам (напътствам)
на слука (наслука)
настроика (настройка)
натписване (надписване)
невиждам (не виждам)
невилирам (нивелирам)
невироятен (невероятен)
невръстеник (неврастеник)
незнам (не знам)
неин приятел, но нейният любовник
неме (не ме)
неми (не ми, ако става дума за местоимение ед.ч. – „не ми говори“, ако е прилагателно мн.ч., тогава е правилно – „един ням, много неми")
немърлив (немарлив)
немога (не мога)
неознаваемост (неузнаваемост)
неотдавнъшен (неотдавнашен)
неползвам (не ползвам)
неполучавам (не получавам)
нервени (нервни)
неска (днеска)
нестава (не става)
несъм, несме (не съм, не сме)
несъмненно (несъмнено)
неуспорим (неоспорим)
неуспява (не успява)
неутразим (неотразим)
нещасна (нещастна)
неястност (неясност, проверка: ясно, или: неяснота)
никролог (некролог)
ноща (нощта)
нуждна (нужна)
някаде (някъде)
някои (ед.ч. някой)
някой (мн.ч. някои или ед.ч., м.р. някого при персонализация)

О

обадими (обади ми, пример: „Обади ми се!“)
обедително (убедително)
обеждавам (убеждавам)
обеждения (убеждения)
обезомял (обезумял)
обесилвам (обезсилвам)
обеснявам (обяснявам)
обещетение (обезщетение)
обикновенни, обикновенно (обикновени,обикновено)
обичтта (обичта)
облегчен (облекчен)
облицовачни (облицовъчни)
облошка (обложка)
облък, óблъчен (облак, облачен, но „облъ̀чен“)
образувание (образование; но когато се има предвид дадено формирование, се използва образувание)
обужавам (обожавам)
оважавам (уважавам)
оведомя (уведомя, но: осведомя)
овековечавам (увековечавам)
овеличавам, овеличат (увеличавам, увеличат)
овесвам (увесвам)
овеселителен (увеселителен)
овивам (увивам)
овличам (увличам)
огасвам, огася (угасвам, угася))
оговарям (уговорям)
оговорка (уговорка)
одавна (отдавна)
одари (удари)
одачно (удачно)
одговор, одговори (отговор, отговори)
одяло, одеало (одеяло)
оеднаквявам (уеднаквявам)
озадъчен (озадачен, проверка: задача)
окраса (украса)
окопирам (окупирам)
окупавам се (окопавам се)
олимпияда (олимпиада)
оличавам (уличавам)
омбуцман, омбутсман (омбудсман)
омрелият (умрелият)
омилостивявам (умилостивявам)
омълчавам се (умълчавам се)
онаследявам (унаследявам)
оникален, оникална, оникално, оникални (уникален, уникална, уникално, уникални)
ония (оня, вярно в случаите, когато се използва за онези, но е препоръчително да се използва онези)
опастност (опасност, проверка: опасен)
описаниа (описания)
описъл (описал)
опитали (опита ли при въпрос, ед.ч. – ако е множествено число или не е питане, тогава е правилно – „Те са опитали меда, а ти опита ли го?")
оплашвам (уплашвам)
оплътнявам (уплътнявам)
оповавам се (уповавам се)
оправление (управление)
оправлява (управлява)
оправлявам (управлявам)
опражнявам (упражнявам)
опътвам (упътвам)
осемнайсе, осемнайста (осемнайсет, осемнайсета)
осигорявам (осигурявам)
ослуга (услуга)
осмихвам (усмихвам)
особенно (особено)
оспех (успех)
оспивам се (успивам се)
оспокоявам, оспукоявам (успокоявам)
оспявам, оспях ('успявам, успях)
остановена (установена)
остройство (устройство)
осъвършенствам (усъвършенствам)
осъмнявам се (усъмнявам се)
осърдно (усърдно)
отайка (утайка)
отатък (оттатък)
отварам (отварям)
отверка (отвертка – проверка: въртя, отвъртам)
„отдава“ – в смисъл „дава се на", да не се бърка с „удава“ (върви (ми), успявам) – „Удава му се математиката"
отдаличен (отдалечен, пример: „отдалечен достъп“)
отекчителен (отегчителен)
отзат (отзад)
отзова (озова, пример: Футболистът се озова сам срещу вратаря.; Отзова представлява „отговор на зова“, в смисъл на „притичам се“ (на помощ), или „извиквам обратно“, или „аз отзовавам“ – „прекратявам“ (мандат на посланик)
отмедка (отметка)
отностно (относно)
оточнявам, оточнил (уточнявам, уточнил)
отпадак, отпадаци (отпадък,отпадъци)
отрепвам (утрепвам)
от тук (оттук)
оттървах се (отървах се)
отъпкан (утъпкан)
отъпквам (утъпквам)
охажвам (ухажвам)
оцелвам (уцелвам)
оцъствам, оцъствие (отсъствам,отсъствие)
очудвам (учудвам)
оште (още)

П

павкам (пафкам)
пагобен (пагубен)
палноценен (пълноценен)
панахида (панихида)
парви (първи)
парзалка (пързалка)
патувам (пътувам)
педерас, педераз (книжовно: педераст)
пеизаж, пейзаш (пейзаж)
переодичен (периодичен)
петак (петък, пета̀к, пета̀че означават вид монета с ниска стойност)
Петйо (Петьо)
петнайсе, петнайста (петнайсет, петнайсета)
пиадестал (пиедестал)
пикучен (пикочен)
писменност, писменни (писменост,писмени)
писъл (писал)
пицерия (пицария)
плевмония (пневмония)
плеоцен (плиоцен или палеоцен – разликата е в десетки милиони години)
плод (вярно ед.ч. бот., или плот голяма хоризонтална плоскост, например от мебел)
площа (площта)
плътноход, плътноходка (платноход, платноходка)
по някога (понякога)
по-вече (повече)
полюлей (полилей, полиелей)
помое му, помоему, по-моему (по моему)
по-принцип (по принцип)
по старо му, по старому (постарому)
по-сърце (по сърце, проверка: „сърце“ е съществително)
повиност (повинност)
повот (повод)
поглет (поглед, проверка: "гледам")
подарак (подарък)
подараци (подаръци)
полвин (половин)
полужение (положение)
полюлей (полилѐй, остаряло: полиелей, от гр. πολύελαιλον – много елей, т.е. много маслинови масла, много светлини; означава (1) вид осветително тяло и (2) вид подбрани псалми)
полюст (полюс)
помоща (помощта)
порастнал (пораснал)
порногравски (порнографски)
портукал (портокал)
посланник (посланик)
посрешна (посрещна)
посъщество (по същество)
поткарам, поткараме (подкарам, подкараме)
потчинен (подчинен)
потчинявам (подчинявам)
прадка (пратка)
праздник (празник, другото е архаична форма)
пребирам се (прибирам се)
превъплащение (превъплъщение)
прегрътка (прегръдка)
предверие (преддверие)
предвит (предвид)
предвърително (предварително)
предрасъдици (предразсъдъци)
предстой (предстои)
предтекст (претекст)
предутвратявам (предотвратявам)
предценка (преценка)
преключва (приключва, превключва)
прелесна (прелестна)
премоция, примоция (промоция)
преностен (прено̀сен)
преобразувание (преобразование)
претапециране (претапициране)
препядствие, препиядствие (препятствие)
прецедател (председател)
прещипвам, прещипал (прищипвам, прищипал)
прещипан (прищипан в смисъл на притиснат)
приател (приятел)
приатно (приятно)
приакор (прякор)
придоставя (предоставя)
прикачване (прекачване когато става дума за прехвърляне от едно превозно средство на друго)
принодителен, принодителна, принодителни (принудителен, принудителна, принудителни)
присторен (престорен)
пришалец (пришълец)
пробвали (пробва ли, при питане ед.ч. – ако е мн.ч., тогава е правилно, виж „опитали")
продалжава (продължава)
прожина (пружина)
пропусквателен (пропускателен)
проспирира (просперира)
протейн (протеин)
протоберанс (протуберанс)
пръс (пръст)
пръставлява (представлява)
пръщене (пращене)
пръщи, пръщя(т) (пращи, пращя(т))
психопад (психопат)
пумия (помия)
пумияр (помияр)
пунктоация (пунктуация)
пустощта (пустошта)
пъпеж (пъпеш)
първеню (парвеню, от френски parvenu новобогаташ)
пътнишки (пътнически, другото е архаизъм)
пясак, песак, песък (пясък)

Р

работен плод (работен плот при компютрите)
работиме (работим)"е" се добавя само когато 1 лице ед. ч. съвпада с 1 лице мн. ч. бягам – бягаме – при глаголи в 3. спрежение)
радиятор, радятор (радиатор)
радиос (радиус)
разочерование, разорачование (разочарование)
разспространявам (разпространявам)
разста (раста)
разтеж (растеж)
разтекал (разтекъл)
разтрел, растрел (разстрел)
разтъкаване (разтакаване)
рака (ръка, проверка: ръчен. ръце; вярно в случаите, когато се отнася за бройната форма или непълен член на думата рак.)
раце (ръце)
ранклиста (ранглиста)
расизам (расизъм)
растна (расна)
расхотка (разходка)
регестрирам (регистрирам)
рекал (рекъл)
ремон ( ремонт)
ритоален (ритуален)
рицър (рицар)
рожденни (рождени дни, рожден ден)
рожденник (рожденик)
руптаене (роптаене)
ръзстояние, растояние (разстояние)
ръсизам (расизъм)
ръстеж (растеж)

С

с (със, пред думи или съкращения започващи със звук /с/ или /з/ — „със сестра ми“, „със СССР“, „със CD“; както и когато предлогът получава самостоятелно ударение – „със или без нея“)
сабирам, сабиране (събирам, събиране)
савет, савети (съвет, съвети)
савсем (съвсем)
садба (съдба)
садържание (съдържание)
саздавам (създавам)
самосъжеление (самосъжаление)
самочуствие (самочувствие)
Сан Франсиско (Сан Франциско) – градът в щата Калифорния, САЩ
Сан Франциско (Сан Франсиско) – имена на обекти в Мексико, Централна и Латинска Америка и Испания
сарце (сърце)
сас (със)
сащия (същия)
сащество (същество)
свадба (сватба)
свера (сфера)
свесно (свястно, но свестен [м.р.])
Свети Власт (Свети Влас)
свещенна (свещена)
свещенно (свещено)
свинкс, свинск, сфинск (сфинкс)
сдание (здание)
севте (сефте)
седемнайсе, седемнайста (седемнайсет, седемнайсета)
секи (всеки)
секът (секат)
сешуар, сушоар, сушуар (сешоар)
сигорен (сигурен)
сигорно (сигурно)
силуз (силоз)
синвол (символ)
синос (синус)
ситоация, ситуациа (ситуация)
сички (всички)
сичко (всичко, сичко се е използвало поетично от автори като Петко Славейков (Песен на паричката ми), Христо Ботев (На прощаване) и от други.)
скилитка (скилидка)
скодоумен (скудоумен)
скраб (скрап)
скуби (скубе когато става дума не за повелително наклонение – ако е в повелително наклонение, тогава е правилно)
скулптур, склуптор (скулптор)
склуптура, скулптора (скулптура) Обяснение кога се ползва скулптора.
скучнувато (скучновато)
скътаеш (скатаеш)
слатка, слатки, слатко (сладка, сладки, сладко)
словестен, словестни (словесен, словесни)
словообразователен (словообразувателен)
случай (случаи, ако става дума за мн.ч. – ако е ед.ч., тогава е правилно)
случей (случай)
смръдлив (смрадлив)
собственна (собствена, проверка: собствен)
сомнанбул (сомнамбул)
социализам (социализъм)
социопад (социопат)
спесификация (спецификация)
специялен (специален)
спазвай те (спазвайте, пример: „Спазвайте чистота!“)
спортис, спортиска (спортист, спортистка)
справат (справят)
спрът (спрат)
сретство (средство)
сръвнение (сравнение)
сръжавам се (сражавам се)
стартирвам (стартирам)
сташ (стаж)
стодент, стоденка (студент,студентка)
стоиност (стойност)
страно (странно)
струели (строели)
структори (структури)
ступур (ступор, вцепененост)
стълпкновение (стълкновение)
сувалка (совалка)
сумнамбули, сомнабули (сомнамбули)
сутюен, сютюен (сутиен)
сценарии (сценарий ед.ч.)
сценарий (сценарии мн.ч.)
сфетофар (светофар)
сфръхзвуков (свръхзвуков)
съботаж (саботаж)
съботирам (саботирам)
съботьор (саботьор)
съдист (садист)
съжелявам, сажалявам (съжалявам)
съкрален (сакрален)
съкровенна (съкровена)
съкровенно (съкровено)
съндък (сандък)
сърма (сарма̀ – завито в листо или др. ядене; но съ̀рма – метална нишка за бродерия)
състой (състои)
съшност (същност)
същественна (съществена)
същественно (съществено)
съчма (сачма̀, са̀чмен)
сюджет (сюжет)
сянки (сенки, но: сянка)

Т

таборетка, таборедка (табуретка)
Тамбукту (Тимбукту)
тапак (тъпак)
тапанар (тъпанар)
тапециране (тапициране)
тарся, тарсене (търся, търсене)
технологий (технологии)
тъпънар (тъпанар)
тваря (товаря)
тенеска (тениска)
тенесист (тенисист)
тетратка (тетрадка)
тичаики (тичайки)
толкос (толкоз)
торбина (турбина)
транвай (трамвай)
транскрибция (транскрипция)
трансцедентен (трансцендентен)
трастика (тръстика)
тренировачен, тренировачна (тренировъчен, тренровъчна)
тринайсе, тринайста (тринайсет, тринайсета)
туберколоза (туберкулоза)
туку-така (току-така)
току що, токущо (току-що)
турболенция (турбуленция)
тъка (така)
търалеж, търълеж, тарълеж (таралеж)
търба, траба (тръба)
тънак (тънък, проверка: тънки)

У

убективна (обективна)
убесвам (обесвам)
убида, убиждам (обида,обиждам)
убичам (обичам)
убожавам (обожавам)
убърна (обърна)
угорчен(а) (огорчен(а))
„удава“ (върви ми, успявам) да не се бърка с „отдава“
удобрявам (одобрявам)
удър (удар)
ужастно, ожастно, ожасно (ужасно)
ужениш (ожениш)
узначава (означава)
указвам (оказвам съдействие, но: указвам в смисъл на посочвам, нареждам)
улекна (олекна)
уливам (оливам)
улигофрен (олигофрен)
улях (олях)
умаловажавам (омаловажавам)
умраза (омраза)
умърсен (омърсен)
упаковам (опаковам)
уписвам (описвам)
уплаквам (оплаквам)
уплел (оплел)
упора (опора)
управдал (оправдал)
управи, управя (оправи, оправя)
управия (оправия)
упровергае (опровергае)
упростявам (опростявам)
упрощавам (опрощавам)
упържа (опържа)
уранготан (орангутан)
урганизирам (организирам)
уръдие (оръдие)
уръжие (оръжие)
усвежавам (освежавам)
усветявам (осветявам)
усигорявам (осигурявам)
услушвам се (ослушвам се)
усмелявам (осмелявам)
усмислил (осмислил)
усни (устни)
успорван (оспорван)
успуреден (успореден)
устаря (остаря)
утивам (отивам)
утказвам (отказвам)
утплесвам (отплесвам)
утрепка (отрепка)
утривалка, отривалка (изтривалка)
утривам (отривам)
утучвам (отучвам)
учавствам (участвам, проверка: участ)
учовечавам (очовечавам)
уш (уж)
ущипвам(ощипвам)

Ф

фалирвам (фалирам)
фалшиф, фълшив (фалшив)
Фаренхайд (Фаренхайт)
фаренгит (фарингит)
фармацефт (фармацевт)
фастък, фастъци (фъстък, фъстъци)
фасунка (фасунга;сонка(простонар.), от немски език fassung)
фелтфебел (фелдфебел)
фенолфталейн (фенолфталеин)
финансии (финанси)
финна, финни, финно (фина, фини, фино, проверка: фин, не финен)
флезе (влезе)
фнимание/фнимавам (внимание/внимавам)
фойе (фоайе)
фотьоел (фотьойл)
фръквам (хвръквам)
фтасала (втасала)
фторник (вторник)
фтълпявам (втълпявам)

Х

халостен (халосен)
хамелион (хамелеон)
харесъл (харесал, проверка: харесам)
хаус (хаос, но ако става дума за стил в електронната музика, тогава е правилно)
хибрит (хибрид)
хиликоптер (хеликоптер)
химикали (химикалки, грешката се наблюдава при употреба на множествено число химикалка за писане, в смисъл на химикали като вещества ^[1]^[2])
Хирушима (Хирошима)
хитар (хитър)
ходиме (ходим, окончанието е „-ме“ само когато 1 л.ед.ч. съвпада с 1 л.мн.ч., т.е. при глаголи в 3. спрежение, примерно: бягам – бягаме)
хотдок, хот-дог (хотдог)
храбар (храбър)
христианство (християнство)

Ц

царвул (цървул)
Целзии (Целзий)
цензориран (цензуриран)
цено (ценно)
цероза (цироза)
цъвтеж (цъфтеж)

Ч

чаршав (чаршаф)
челюсна (челюстна)
через (чрез)
чесно (честно)
четах, четъх (четох, четях, пример: „Този вестник вече го четох, но докато го четях...“)
четри (четири)
четринайсе, четирнайсе, четиринайсе; четринайста, четирнайста, четиринайста (четиринайсет; четиринайсета)
четът (четат)
Чибурашка (Чебурашка)
човал (чувал)
чусвам, чуствам (чувствам)
чъсовник (часовник)

Ш

шезофрения (шизофрения)
шерок (широк, проверка: шир, нашир)
шеснайсе, шестнайсе; шеснайста, шестнайста (шестнайсет; шестнайсета)
шикаф, шкав (шкаф)
шофиорски (шофьорски)
шпертплат (шперплат)
Шугун (Шогун)
шумът (шумят – ако става дума за глагол)

Щ

щаслив (щастлив, проверка: щастие)
штепсел (щепсел)
Щутгард (Щутгарт)

Ъ

ъгал (ъгъл)
ъкъл (акъл)
ъпсурт (абсурд, Ъпсурт е вярно, когато става дума за наименованието на музикална група Ъпсурт)

Ю

юнуша (юноша)
юрис (юрист)
юристконсулт (юрисконсулт, от латинския термин juris-consultus – правовед, юридически съветник)
ютий (ютии)

Я

ядах (ядох)
ядеме (ядем, „е“ се добавя само когато 1 лице ед. ч. съвпада с 1 лице мн. ч. бягам – бягаме – при глаголи в 3. спрежение)
ядренна (ядрена, проверка: ядрен, не ядренен)
яморлук (ямурлук)
яркос (яркост, членувано: яркостта)
ярос (ярост, проверка: яростен)
яш (яж, Яш е вярно в случаите, когато става дума за град Яш в Румъния)

Външни препратки

Как се пише? – онлайн справочник с информация за често допускани грешки при писане на български език
Отговори на въпроси за българския правопис (от Zak.bg)
правопис.be – приложение, което показва как се пишат често бъркани думи и изрази

[1] ttp://rechnik.info/химикал

[talkoven.onlinerechnik.com-2] ttp://talkoven.onlinerechnik.com/duma/химикал

[1]

[2]