Уикипедия:Предаване на чужди думи
В българоезичната Уикипедия много често се водят оживени дискусии относно изписването на чужди думи в заглавията на статията. Проблемът е сравнително специфичен, защото в тази енциклопедия не се използва някоя широко застъпена в световен мащаб графична система за представяне на звуковете, а българска кирилица.
Докато в текста на статиите могат и трябва да се описват повечето мнения, това не е така при наименованието на статията – то е кратко и само едно. Наистина, могат да се създават пренасочващи страници при няколко алтернативни имена, а и търсачката на Уикипедия може да ги открива в текста на статиите, така че дори основното заглавие да е грешно, информацията може да бъде намерена. Но основното заглавие по някакъв начин изразява (или: изглежда, че изразява) стандарта, становището и препоръката на Уикипедия за „правилното“ изписване на наименованието на обекта на статията и поради това (или по други причини) уикипедианците го считат за особено важно. Споровете често възникват при по-неизвестни към момента на създаване на статиите хора и географски обекти, а там ситуацията е още по-деликатна: нерядко средствата за масова информация се допитват до Уикипедия (и обратно) и част от уикипедианците считат за свой дълг да подпомогнат (или да наложат) правата на достойнство и име на личността или грамотността и правописа, или пък да облекчат читателите.
При тези дискусии се срещат четири основни мнения:
статуквисти
нормативисти фонетисти траслитеристи
Според едното гледище чуждото име трябва да се изпише така, както се е утвърдило (статуквото). Уикипедия е енциклопедия, която описва съществуващи факти, а не кове нови думи.
Според друго гледище името трябва да се изпише подобно на чуждия език, за да се прави по-лесна връзка между изписването на чуждия и на български език. Трябва да се ползва обща транслитерация, като това се отнася за по-неразпространените езици, ползващи латиница, и не се отнася за езиците, ползващи други графични системи. Можем да си позволим да уеднаквяваме и побългаряваме имената, тъй като реципрочна практика съществува в други държави.
Според третото гледище името трябва да се изпише точно така, както се произнася от съответните чужденци. Все пак основната идея при създаването на българската азбука е била да се пише както се чете (фонетичен принцип). Трябва да се уважават чувствата на хората, за които се пише, респ. да се дава точна информация за топонимите.
Последното гледище се осланя на правописната норма, залегнала в актуалните речници и наредби и прогласяваща принципа на умерената транскрипция. Според него изписването на български трябва да предава звуковия състав на чуждото име, като отчита и буквената близост и някои особености на българския език. Привържениците на това гледище не желаят отклонения от отделните параграфи и точки.
Ако съпоставим основните насоки при четирите групи, ще видим, че „нормативистите“ са най-близко до „фонетистите“, защото речниците и наредбите също се базират на фонетичния принцип. Понякога обаче им се противопоставят и застават зад „статуквистите“ или зад „транслитеристите“ главно защото самата книжовна норма им предписва така. По-рядко „статуквистите“ и „фонетистите“ ще се „съединят“ срещу „нормативистите“: специалистите ползват форма, която е близка до оригиналното изписване, но е чужда за българския език. „Статуквистите“ се отличават от всички останали по това, че не преследват с решението някаква специална цел (дълг, както беше наречено по-горе), нямат и нищо лично против дублетните форми – нещо, което стандартите за транслитерация, пълното фонетично съответствие и особено правописните правила поначало жестоко ненавиждат.
Неприятен момент при нормата и статуквото е, че те, макар и рядко, се променят и това би наложило промяна в името на статията.
Така, както всички са съгласни, че Уикипедия е електронен академичен третичен справочник за широк кръг читатели, привидно съгласие битува и по тезата, че утвърдените форми могат да се запазят, дори и да не са фонетично или графемно точни. Тази философия съвпада с идеите на „статуквистите“, често се касае за транслитерационни форми, „фонетистите“ приемат (от немай къде) традицията за исторически обекти и личности, а „нормативистите“ откриват подобно правило в справочниците си. Съгласието е привидно, защото в „утвърдено“ се влагат различни смисли:
- утвърдено е което се среща най-често
- утвърдено е за което има множество нетривиални благонадеждни източници
- утвърдено е когато … зависи
- утвърдено е което е традиционно още от навлизането си.
За сравнение, значението на „утвърдено“ според тълковния речник е горе-долу нещо, което (1) при наличие на други възможности (2) известно време се е налагало и (3) накрая е станало почти постоянно и окончателно.
Плюс на първото схващане е, че проверката, напр. през Гугъл, е доста лесна и показателна. Минус е, че попаденията може да са сред страници, писани от лица с недостатъчна подготовка. По същество проверката с Гугъл в чистия ѝ вариант е просто честотна и не показва колко време се е налагало изписването, за да стане утвърдено.
Второто схващане заимства подхода от преценката за значимост. То е по-ресурсоемко, защото изисква отсяване на източниците, но така се постига по-голяма достоверност. За съжаление, не всяко значимо изписване обаче е нарочно или правописно правилно, тъй като в научната литература не винаги се обръща внимание на произношението или пунктуацията. При изследванията на учените, за разлика от докладите на журналистите, минава известно време, докато се стигне до публикация, и поради това този метод може да не даде резултат, особено за нови явления в изкуството и спорта.
Третото схващане отчита факта, че общественото развитие изглежда непрекъснато се ускорява: техническият напредък облекчава комуникацията. Отмирането на феодализма в Средновековието може да е изисквало векове, докато в глобализираното съвременно общество стоките и явленията навлизат в различните части на Света за години. От друга страна, тенденцията към (привидна или не) демокрация предполага съжителство на множество мнения и светогледи без ясна доминация.
Последното схващане ужким допуска утвърдените форми, но поставя доста висок праг за тях. То се ограничава до изписвания, които са част от „историческото наследство“, от традицията. Често такива имена са навлезли през трети (различен от оригиналния) чужд език и са изброени примерно по справочниците отдавна и широко известни личности и местности (напр. Вашингтон).
Към безспорните по необходимост постановки е и тази, че bg.wikipedia.org помества българоезична енциклопедия. Като научно издание енциклопедията се стреми да бъде написана в ясен, но и високо прецизен академичен стил. За разлика от проектите, които са предвидени за диалекти или изкуствени езици, съдържанието на българоезичната енциклопедия не следва да бъде на местни говори, сленг или арго, а трябва да отговаря на книжовната норма. И това се усеща интуитивно – всеки по-отдавнашен потребител е поправял неволни или нарочни правописни и пунктуационни грешки.
При всички случаи добрата практика изисква статията да започва с повтаряне на заглавието си, но още в началните редове да бъдат посочени (също получерни) алтернативни имена, при нужда техните ударения, изписването на съответната графична система и произношението в оригинал на МФА и, когато се различава от името на статията – на кирилица, както и, когато е възможно, етимология. (Напр. Ва̀шингтон (на английски: Washington, произнасяно [’wɒʃɪŋtən], Уашингтън, в САЩ [’wɔ:ʃɪŋtən], Уошингтън) е столицата на Съединените щати. Кръстен е на името на Джордж Вашингтон. Територията му образува Федерален окръг Колумбия.) По този начин бива дадена пълна информация за читателите с майчин български и за читателите, изучаващи българския или съответния чужд език, за които е полезно усвояването на познания за българския правопис, за оригиналния контекст на обекта на статията, за разликата между звученето на изходния и това на български език.
Освен оживени, дискусиите по тези теми са и пулсиращи. След като за някоя дума бъдат изписани няколко страници, едно от мненията на практика започва да надделява: било защото се е стигнало до консенсус, било защото част от страните са се отказали от участие в спора. След някоя или друга година дискусията обаче възкръсва и статията отново започва да мигрира между пренасочванията: било защото са се появили нови уикипедианци, било защото някои тепърва са забелязали дискусионната страница, било защото други са решили отново да се пробват да приложат правилното според тях решение. Тъй като енциклопедията Уикипедия поначало се води от общи основни принципи, стандарти и конвенции, изглежда необходимо да бъдат възприети правила за наименоването на статии в такива случаи, които биха ориентирали и бъдещите редактори.