Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Румънска гръкокатолическа църква

Румънската гръкокатолическа църква Biserica Română Unită cu Roma
Архиепископският храм на църквата посветен на Свети Архангели Михаил и Гаврил
Информация
Произлязла от	Печка патриаршия
Основана	17 май 1721 година
Статут	върховна архиепископия
Предстоятел	Лучиан Мурешан
Ранг	архиепископ
Обред	източен
Календар	новоюлиански календар
Богослужебен език	румънски
Седалище	Сату Маре, Румъния
Диоцез	Румъния
Сайт	http://www.bru.ro/

Румънската гръкокатолическа църква (на латински: Ecclesia Graeco-Catholica Romaniae; на румънски: Biserica Română Unită cu Roma) е една от източните католически църкви, придържащи се към византийския обряд.

Тя е една от общо четирите източнокатолически църкви със статут на Върховна архиепископия и след Украинската гръкокатолическа църква е най-влиятелна сред миряните.

След Карловацкия конгрес (1698 – 1699), считано от 1700 г., цяла Трансилвания е под суверенитета на император Леополд I, който подкрепя идеята за съюз на православните власи от Трансилвания с Рим. През 1700 г. значителна част от трансилванските власи под предводителството на епископа Атанасий Ангел, влизат в пълно общение със Светия престол. Архиепархията е учредена на 18 май 1721 г., когато е ръкоположен първият епископ. Гръкокатолиците от Трансилвания са обединени в две епархии и са подчинени на латинския епископ на унгарския град Естергом. От 1737 г. град Блаж се превръща в епископски център на Румънската гръкокатолическа църква.

През 1744 г. в Трансилвания избухва антиуниатско въстание, в резултат на което през 1759 г. императрица Мария Терезия разрешава създаването на православна епархия в Трансилвания, след което повече от половината от гръкокатолиците отново преминават в православие. Православната епархия на Блаж била част от сръбската Карловацка митрополия и до 1810 г. била оглавявана от етнически сърби.

През 1853 г., по време на кримската война и в разгара на румънското национално възраждане, Румънската гръкокатолическа църква е издигната в митрополия с четири епархии. След Първата световна война Трансилвания е присъединена към Румъния и територията на гръцко-католическата митрополия се разпростира из цялата страна. До началото на Втората световна война църковното паство брои повече от един и половина милиона вярващи.

През 1948 г. Румънската гръкокатолическа църква е законно ликвидирана и цялото ѝ имущество е прехвърлено към Румънската православна църква. През 1990 г. папа Йоан Павел II ръкополага епископите на петте възстановени епархии, в резултат от което Румънската гръко-католическа църква е в постоянни конфликти с православната църква по имуществени спорове, детерминирани по исторически причини.

На 16 декември 2005 г. папа Бенедикт XVI предоставя на църквата статут на Върховна архиепископия.

Вижте също

• Влашко право

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Румынская грекокатолическая церковь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​