Митрополия
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
- Не бива да се бърка с метрополия – държава по отношение на нейните колонии.
Митрополия в пост-класическия латински се използва за главен град на провинция, седалище на гражданското и особено на църковното управление – седалището на главния по ранг прелат (митрополит), на който се подчиняват районните църковни свещеници.
По време на Римската империя
[редактиране | редактиране на кода]В Апостолските времена (основно през 1 век) християнската църква се състояла от неограничен брой местни църкви, които в първите години приемат за свой основен център първата църква в Йерусалим. Към IV век се установява система, в която епископът на столицата на всяка гражданска провинция (митрополит) обикновено ръководи епископите на останалите градове в провинцията. Първият Никейски събор от 325 г. за първи път въвежда званието митрополит и фиксира петте най-големи църковни центрове: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим в провинциите на Римската империя.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]От гр. μητρο (столичен, главен) и πολης (град).
