Направо към съдържанието

Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Константин Кантакузино (каймакам)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Константин Кантакузино.

Мистификации и шеги/АИА/Константин Кантакузино
Constantin Cantacuzino
каймакам на Влашко
Роден
Починал
Политика
Каймакам на Влахия
22 септември 1848 – юни 1849
Семейство
БащаДжорде (Йордаче) Кантакузино
МайкаМарикуя Пършковянка
ДецаЙон Кантакузино
Григоре Кантакузино
Адолф Кантакузино
Александра Ману

Константин Кантакузино е влашки каймакам във времето непосредствено след влашката революция за период по-малко от година. Известен е като последният османски лоялист във Влашко. Тъст на генерал Георги Ману и дядо на известния микробиолог Йоан Кантакузино и поета Скарлат Кантакузино. Претендира че, родът е потомствен от Михаил Кантакузин Шейтаноглу през Раду X Щербан [1], както и че е потомък на редица фанариотски фамилии от началото на XIX век, въпреки че участва в антифанариотската фракция по време на влашкото въстание.

В руско-турската война (1828 – 1829) приветства руската кауза. От друга страна се обявява срещу участниците в браилските бунтове.

Назначен е за каймакам от османския султан. Предходно е лидер на консервативното влашко болярство още от времето на Органическия регламент. Организира създаването на първата влашка милиция и отговаря за мирното провеждане на първите избори за градски съвет в Букурещ през 1831 г. От 1837-ма до 1841 г. е последователно постелник и логотет на Александру Димитрие Гика. Изпада в немилост пред руснаците малко преди господаря си Гика, във връзка с предстоящите избори през 1842 г.

По време на влашката революция е един от най-активните контрареволюционери, въпреки че дори сина му Йон е сред метежниците. За което е възнаграден и издигнат за каймакам на Влашко. Противниците му го упрекват, че отново възражда робията. При Барбу Щирбей изпълнява длъжността (д)ворник.

В началото на Кримската война е оценен и от руснаците и е назначен по време на окупацията за Председател на Административния съвет на Влахия от генерал Михаил Горчаков. През 1860-те когато се формира Румъния начело с Александър Куза е в изгнание. В края на живота си все пак подписва прокламация, че Александър Куза като молдованин има право да е „домнитор“.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Constantin Cantacuzino (died 1877) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​