Ужгород

Ужгород
Ужгород
	Ужгород Ужгород
— Град —
	Ужгород Ужгород
Страна	Украйна
Област	Закарпатска област
Площ	40 km²
Надм. височина	120 m
Население	115 000 души (2022)
Основаване	872
Пощенски код	+380 312
Телефонен код	88000
МПС код	AO / 07
Официален сайт	rada-uzhgorod.gov.ua
	Ужгород в Общомедия

Ужгород или Унгвар (до 10 септември 1919 г. и от 1938 до 1945 г. официално на немски и унгарски Ungvár, варианти Hungvar, Ongvar, Hung Vára, 1919 – 1938 официално на чешки и словашки Užhorod, от 1945 официално на руски Ужгород, от август 1991 г. официално на украински Ужгород, неофициално от 20 век на: полски Użhorod, на румънски Ujgorod/Ujhorod) е град в Украйна, разположен на река Уж (Ung, Hung, Ong). Административен център на Закарпатска област. Градът е разположен на самата словашко-украинска граница, на 1 км от ГКПП Вишне Немецке.

История

Тук са открити находки още от ранния палеолит (100 000 г. пр. Хр.) също и от бронзовата и желязната епохи има археологически доказателства за обитаване. При Великото преселение на народите има присъствие на участвали в това движение племена, като накрая белите хървати, авари и впоследствие прабългарите усядат тук.^{[източник? (Поискан преди 6 дни)]} Средновековното селище на „крепостния хълм“, където и днес е замъкът на Ужгород, възниква в VIII век в епохата на хан Крум и хан Омуртаг, когато районът е присъединен към Първата българската държава в граничната ѝ област с Великоморавия.^{[източник? (Поискан преди 6 дни)]} В началото на Х в. е завладян от маджарите, X-XI в. e силно влиянието на Киевска Рус, след което унгарската доминация над местното население и района е окончателно наложена, завладяването на Трансилвания от унгарците продължава и в XIII в., след падането на Унгария под османско владичество унгарската корона става част от Австрийската империя и от 1526 районът е в нейните граници, от 1867 в Австро-Унгария, от 10 септември 1919 г. по Трианонския договор е в Чехословакия,^[1] от 2 ноември 1938 по Виенската спогодба в Унгария, на 27 октомври 1944 тук влизат съветски войски и е отнет от Унгария, от 29 юни 1945 по спогодба с Чехословакия е присъединен заедно със Закарпатието от СССР, след разпадането му от август 1991 е в Украйна.

Първото неособено сигурното споменаване на града е от 872 г., много по-ясно е това от 903 г., а като първостепенен град Хунгвар за пръв е споменат от Ал-Идриси в 1154 г.

Градът е неголямата, но значима българска^{[източник? (Поискан преди 6 дни)]} крепост Хунг (Онг). Градището в днешния Ужгород на Крепостния хълм е служило не само за резиденция на правителите и административен център за славяните от горното течение на Тиса, в крепостта е намирало защита и населението, уповавайки се на силната стража, носеща патрулна служба за предотвратяване вражеските нашествия над жителите на околните поселения. Археолозите намират тук мечове и наконечници на копия, бойни доспехи. Шимон Кезаи – придворният нотариус на унгарския крал Вадислав IV съобщава, че укреплението на замъковия хълм е известно от 872 г. Построено е като останалите по-важни в областта с външна палисада и цитадела зидана от груб камък на хоросан от цялото население включително жените, децата и старите селяни.^[2] Какво е било градището днес може да се предполага, защото точно върху него е изградена настоящата крепост-замък, при което напълно е разрушена старинната част на укрепленията.

През 1086 г. градът е нападнат от куманите водени от Хан Кутеш (Кутеск),^[3] но нападението е удържано и те не успявят да превземат явно здравата крепост.

В 1241 г. крепостта е превзета и опожарена от татарите, водени от Бату хан. В 1248 г. по нареждане на унгарския крал Бела IV крепостта е изградена наново. В 1320 г. от новите господари на които е дадена от краля – италианските графове Другети от Неапол, които го владеят 360 години, на нейното място е построен новият замък. След прогонването на турците с превземането на Будапеща от австрийците и Битката при Мохач в 1687 г. градът и областта, част от Австрийската империя става арена на борби на католици и протестанти за надмощие над съхранилото се в значителен брой православно население тук. В 1646 г. в резултат натиска на управляващите тук графове Другети и католиците от 63 (от всичките 600 до 800) православни свещеника в Мукачевска (Унгварска) епархия е провозгласена Ужгородската уния, дала начало гръкокатолицизма (униятство с византийски обред) в Закарпатието, но той успява да се наложи окончателно тук чак в 1735 г., когато в Хусткия замък е мъчен до смърт последният до 1949 г. православен епископ Доситей. След Втората световна война с присъединяването към СССР православната епархия е възстановена и понастоящем има немалка източноправославна община. Укрепленията многократно са преустройвани, включително след войните в 1703 – 1711 г., които са заличили напълно средновековния строеж на крепостта. От 1947 г. замъкът е музей.

От времето, когато районът е в границите на Българското царство,^{[източник? (Поискан преди 6 дни)]} но не в самата крепост, а извън нея, единствено е запазен забалежителният храм Св. Ана, известен като Ротондата на горянитев близкото до цитаделата старо славянско-русинско село, чиито жители са планинците горяни (днес то е градски квартал). Най-старите ѝ части са от IX в., строени са по българо-византийски начин с клетъчна зидария,^[4] а запазените фрески са от XI-XIV в., днес тя вследствие по-късните пристроени части и покрив е придобила външно донякъде романо-готически силует и фасада от XVIII в.

Настоящото име на Ужгород, е изкуствено измислено в средата на XIX в. от патриотично настроени местни русини и словаци, но не успява да се разпространи в употреба, докато не е въведено по административен път с присъединяването на града към Чехословакия при образуването ѝ след края на Първата световна война. Столетия – от Х в. чак до 10 септември 1919 г. и от 2 ноември 1938 до 29 юни 1945 г. (фактически до 27 октомври 1944, когато съветската армия влиза тук) – града, крепостта и областта носят единствено старото си вече унгаризираното име Хунг-вара, нем. Унгвар (Ungvar, Hung Vára, Castrum Hung, произнасяно като Хунгвар, Онгвар, Унгвар, Хунгбар, Хугвар и пр.).

Демография

В 1910 г. града е с 16 919 жители, от които:
- унгарци – 13 590
- словаци – 1219
- немци – 1151
- русини-рутении – 641.

Римокатолиците са 5481, гръко-католиците 4473, израилтяните 5305.

В 1930 г. населението на града е 27 000 души:
- чехи и словаци – 8030
- русини-рутени – 6260
- евреи – 5897
- унгарци – 4499

плюс немци, поляци и цигани.

Според преброяването в 2001 г.^[5] населението на Ужгород е 115 600 души:
- украинци и русини-рутени – 89 900 (77,8%)
- руснаци – 11 100 (9,6%)
- унгарци 8000 (6,9%)
- словаци 2500 (2,2%)
- цигани 1700 (1,5%).
В 2011 г. населението е 116 304 души.

Транспорт

През града преминава транспортен европейски коридор номер 5. На запад от града е основна пътна до гранично-пропускателен пункт в Словакия. Тук се намира и Международното летище Ужгород. Селището е важен пътен и железопътен възел. Градският транспорт е разработен на средно ниво.

Побратимени градове

Ужгород е побратимен град с:

Бекешчаба (на унгарски: Békéscsaba), Унгария
Дармщат (на немски: Darmstadt), Германия
Каяни, Финландия
Корвалис (на английски: Corvallis), Орегон, САЩ
Кошице (на словашки: Košice), Словакия
Кросно, Полша
Михаловце (на словенски: Michalovce), Словакия
Москва, Русия
Ниредхаза (на унгарски: Nyíregyháza), Унгария
Орел, Русия
Пула (на хърватски: Pula), Хърватия
Хорсенс, Дания
Ческа Липа, Чехия
Ярослав, Полша

Източници и бележки

↑ PRECLÍK, Vratislav: Profesor Masaryk a Podkarpatská Rus právě před sto lety (Professor Masaryk and Subcarpatian Russia just hundred years ago), in Čas: časopis Masarykova demokratického hnutí, leden – březen 2019, roč.XXVII. čís. 125. ISSN 1210 – 1648, str.18 – 23
↑ Ужгород-Ungvar – Городище Ужгорода Была та крепость сердцем карпатского княжества во главе с легендарным дукой – князем Лаборцем. Это ему выпало войти в историю тем, что остановит лавину венгерских кочевых племен, переправлявшихся через Карпатыв Среднедунайскую низменность. Пали на пути этих племен крепости разные, а вот воины Лаборца встали стеной доселе невиданной для венгерского вождя Алмоша. Но слишком уж неравны были силы. Легенды расскажут, как после трехдневного боя князь Лаборец вырвется из окружения, чтобы тайно соединиться с земплинским дукой, но дойдет с дружиной только до реки Свиржавы, где налетят превосходящие числом завоеватели, и примет князь неравный бой, и схватят его раненого, и в ярости от его мужества повесят Лаборца здесь же, и получит рекас тех пор его имя. Очевидно же, не рядовой была эта победа для венгерского вождя, если вошла она в летопись, и сам летописецупоминанием о пышных торжествах победителей воздал дань мужеству защитников Ужгородской крепости: „Князь Алмуши его люди, войдя в крепость Гунг, богам бессмертным принесли большие жертвы и пиршествовали 4 дня. На четвертыйже день князь Алмуш, посоветовавшись и приняв присягу от всех своих, поставил сына своего Арпада еще при жизнисвоей князем и повелителем. И стал называться Арпад на языке иноверцев князем Гунгарии...“.
↑ Васил Златарски, Въдворение спокойствие на Балканския полуостров. Унищожение на печенезите, отблъскване на куманите и усмирение на сърбите, История на Българската държава през средните векове, т.3
↑ Історія міста, Ужгород, uzhorod.at.ua През 1921 г. изследователят ѝ M. Новакавски посочва за византийското влияние върху архитектурата на църквата. Друг виден изследовател на църковна архитектура В. Сачинский, за първи път обърща внимание на строителните материали и начина на зидария на древната църква и заключава, че Ротондата е построена под силното влияние на византийската архитектурна школа, възможно от славянски строители някъде около Х в. Изследователят на европейската култура В. Залозецький я причислява към кръглите църкви от Балканите в ранното средновековие. В края на краищата историкът И. Крал датира ранносредновековната Ротонда Св. Ана към IX в. – времето, когато районът е в границите на Българското царство.^{[източник? (Поискан преди Грешка в израза: Неочакван оператор <. дни)]}Грешка в израза: Неочакван оператор <.
↑ www.ukrcensus.gov.ua, архив на оригинала от 11 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070911044252/http://www.ukrcensus.gov.ua/eng/results/general/nationality/Zakarpattia/, посетен на 17 април 2008

Вижте също

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Ужгород.

[1] PRECLÍK, Vratislav: Profesor Masaryk a Podkarpatská Rus právě před sto lety (Professor Masaryk and Subcarpatian Russia just hundred years ago), in Čas: časopis Masarykova demokratického hnutí, leden – březen 2019, roč.XXVII. čís. 125. ISSN 1210 – 1648, str.18 – 23

[:4-2] Ужгород-Ungvar – Городище Ужгорода Была та крепость сердцем карпатского княжества во главе с легендарным дукой – князем Лаборцем. Это ему выпало войти в историю тем, что остановит лавину венгерских кочевых племен, переправлявшихся через Карпатыв Среднедунайскую низменность. Пали на пути этих племен крепости разные, а вот воины Лаборца встали стеной доселе невиданной для венгерского вождя Алмоша. Но слишком уж неравны были силы. Легенды расскажут, как после трехдневного боя князь Лаборец вырвется из окружения, чтобы тайно соединиться с земплинским дукой, но дойдет с дружиной только до реки Свиржавы, где налетят превосходящие числом завоеватели, и примет князь неравный бой, и схватят его раненого, и в ярости от его мужества повесят Лаборца здесь же, и получит рекас тех пор его имя. Очевидно же, не рядовой была эта победа для венгерского вождя, если вошла она в летопись, и сам летописецупоминанием о пышных торжествах победителей воздал дань мужеству защитников Ужгородской крепости: „Князь Алмуши его люди, войдя в крепость Гунг, богам бессмертным принесли большие жертвы и пиршествовали 4 дня. На четвертыйже день князь Алмуш, посоветовавшись и приняв присягу от всех своих, поставил сына своего Арпада еще при жизнисвоей князем и повелителем. И стал называться Арпад на языке иноверцев князем Гунгарии...“.

[3] Васил Златарски, Въдворение спокойствие на Балканския полуостров. Унищожение на печенезите, отблъскване на куманите и усмирение на сърбите, История на Българската държава през средните векове, т.3

[4] Історія міста, Ужгород, uzhorod.at.ua През 1921 г. изследователят ѝ M. Новакавски посочва за византийското влияние върху архитектурата на църквата. Друг виден изследовател на църковна архитектура В. Сачинский, за първи път обърща внимание на строителните материали и начина на зидария на древната църква и заключава, че Ротондата е построена под силното влияние на византийската архитектурна школа, възможно от славянски строители някъде около Х в. Изследователят на европейската култура В. Залозецький я причислява към кръглите църкви от Балканите в ранното средновековие. В края на краищата историкът И. Крал датира ранносредновековната Ротонда Св. Ана към IX в. – времето, когато районът е в границите на Българското царство.^{[източник? (Поискан преди Грешка в израза: Неочакван оператор <. дни)]}Грешка в израза: Неочакван оператор <.

[5] www.ukrcensus.gov.ua, архив на оригинала от 11 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070911044252/http://www.ukrcensus.gov.ua/eng/results/general/nationality/Zakarpattia/, посетен на 17 април 2008

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]