Т-70

Т-70
	Т-70
	Т-70 в музея в Толиати, Русия
Тактико-технически данни
Националност	СССР
Тип	лек танк
Варианти	Т-80 лек танк
История на производство и служба
Проектант	Николас Астров
Производител	Киров
Опитен образец	1942 г.
Произвеждан	1942 – 1943
Брой произведени	8226
На въоръжение	1942 – 1948
На въоръжение в	СССР; Германия (трофейни); Полша; Чехословакия
Конфликти	Втора световна война
Габаритни характеристики
Тегло	9,2 t
Дължина	4,42 m
Ширина	2,47 m
Височина	2,08 m
Броня и въоръжение
Броня (челна)	35 – 45 mm
Броня (странична)	15 mm
Основно въоръжение	1х 45-mm оръдие обр. 1932/38 г. 20-К
Допълнително въоръжение	1х 7,62-mm картечница ДТ
Технически данни
Силова установка	ГАЗ 203 (последователно сдвоени 6-цилиндрови дефорсирани двигатели ГАЗ-202); 140 к.с. (104 kW)
Окачване	торсионно
Макс. скорост	42 km/h (по шосе); 20 – 25 km/h (прес. терен)
Запас от ход	410 – 450 km (по шосе); 360 km (прес. терен)
Ширина на ров	1,8 m
Вертикално препятствие	0,6 m
Екипаж	2
	бележки ↑ 9,8 за Т-70М. ; ↑ 40 за Т-70М. ; ;
	Т-70 в Общомедия

Т-70 е съветски лек танк от времето на Втората световна война. Разработен е през октомври-ноември 1941 г. в Горкиевските автомобилни заводи (ГАЗ) под ръководството на водещия разработчик на съветски леки танкове от това време Николай Александрович Астров. Приет е на въоръжение в РККА през март 1942 г. и е произвеждан от няколко завода до октомври 1943 г. След това на основата на танка продължава производството на леки самоходни артилерийски установки за поддръжка на пехотата СУ-76. Построени са общо над 8200 танка от всички модификации, с което Т-70 се нарежда на второ място по произведени бройки по време на войната след танка Т-34. След края на войната е снет от въоръжение.

История

През октомври 1941 г. в боевете под Москва проличават слабите страни на лекия танк Т-60 – слаба броня, която може да бъде пробита без усилие от 37-мм немско противотанково оръдие, и слабо оръдейно въоръжение, което не позволява успешна борба срещу противниковите танкове. Тъй като допълнителната бронировка и ново оръдие ще увеличат теглото и влошат ходовите качества на танка, взема се решение за разработката на нова машина. Образецът на московския завод №37, известен като обект 045 или Т-45, е бил с ново 45-мм оръдие, нов корпус и лята маска на куполата. Двигателят е трябвало да бъде мощният ЗИС-60, достигащ 60 к.с. За жалост, двигателят се оказва ненадежден, самият завод се налага да бъде евакуиран и проектът е спрян. В средата на септември в заводите ГАЗ в Горки пристига конструкторът на танкове от завод №37 Николай Астров с опитен образец на Т-60, чието производство трябва да бъде усвоено. Астров заедно с екипа конструктори на новообособеното танково производство в ГАЗ (от 1 септември 1941 г.) започва разработката на подобрен вариант на танка. За да се повиши мощността, е разработен нов двигател – ГАЗ-203, който представлява два последователно свързани двигателя. Съществено е преработена челната броня, като листовете, които са и с по-голяма дебелина, се заваряват под по-голям ъгъл с цел успешно отразяване на противотанковите снаряди на противника. Поради удължаването на корпуса – заради надлъжното разполагане на новия двигател – е добавена пета опорна ролка за веригата. Танкът получава лята купола, разработена от В. Дедков, както и ново 45-мм оръдие.

Опитният образец, известен като обект 070 или танк ГАЗ-70, е представен на висшето ръководство на 14 февруари 1942 г. Макар резултатите от изпитанията да не са задоволителни – военните настояват за по-силна бронировка и увеличение на екипажа на 3 души, танкът е приет на въоръжение в РККА на 6 март 1942 г.

В хода на производството се отказват от първоначалната лята купола – тя се оказва уязвима за противотанковите оръдия, а за изработка на нова няма време. Затова масовото производство е с многостенни куполи от листове заварена стомана. По-късно е преработена и ходовата част, като ширината на траковете се променя от 260 на 300 мм, като е увеличен и ходът на трака. Опорните ролки се разширяват от 104 до 130 мм, увеличен е диаметърът на зъбчатите венци на водещите колела и диаметърът на торсионите – от 34 до 36 мм. Усилена е конструкцията на рамата на двигателя, на спирачките и на бордовите редуктори, а теглото на танка достига 10 т. Подобрената версия започва да се произвежда от октомври 1942 г. като Т-70М. Разработена е и двуместна купола, но тя не влиза в производство. Новата версия на танка обаче се оказва по-тежка и невратлива. Освен това се оказва, че немалко части на танковете Т-70 и Т-70М не са взаимозаменяеми и в полеви условия ремонтът е затруднен. В крайна сметка от 1 октомври 1943 г. Т-70 е спрян в полза на наследника му – лекия танк Т-80, и вместо него започва производството на самоходна артилерийска установка СУ-76.

Освен в частите на РККА известно количество танкове са предадени на съюзнически армии, формирани в СССР – 53 танка на полската и 10 на чехословашката армия. Известно количество трофейни танкове са използвани и от Вермахта, където са известни като Panzerkampfwagen T70(r). Някои от тях със свалени куполи са използвани и като влекачи на противотанковите оръдия PaK 38 и PaK 40.

Устройство

Танкът следва компоновката на съветските леки танкове от онова време. Има пет отделения:

трансмисионно;

отделение за управление;

моторно отделение – по десния борд в средата на корпуса;

бойно отделение – по левия борд в средата на корпуса;

кърмово отделение – за горивните резервоари и охладителния радиатор на двигателя;

Ходовата част е с предни водещи колела и ленивци отзад с механизъм за натягане на веригата, 5 опорни ролки с гумени шини и 3 поддържащи ролки на всеки борд. Веригата се състои от 91 лети трака (при версия Т-70М те са намалени на 80). Окачването е торсионно, индивидуално, без амортисьори, с ограничители на хода на опорните ролки – за първа и трета ролка ограничители са поддържащите ролки. Двигателят е бензинов ГАЗ-203 (последователно сдвоени 6-цилиндрови дефорсирани двигатели ГАЗ-202 всеки с мощност от 70 к.с.). Двата бензинови резервоара са с обем 440 л и са отделени от останалата част на танка в брониран отсек. Запасът от ход на танка по шосе е 350 км, а за версията Т-70М – 330 км. Танкът е снабден и с предпусков калориферен подгревател на двигателя за подпомагане на работата му в зимни условия. Трансмисията е механична, скоростната кутия осигурява четири скорости напред и една назад.

Челната броня изградена от стомана – горен лист с 35 мм и долен с 45 мм дебелина. Страничните бордове са от стомана с дебелина 15 мм, а кърмата – 25 мм (в по-късните версии се използва повърхностно закалена стомана). Куполата има формата на осмостенна пресечена пирамида, изградена е от заварени стоманени листове с дебелина 35 мм. На челния горен стоманен лист се намира и люкът на механик-водача, което понижава качеството на челната броня – тази слабост е отстранена едва при танка Т-44 през 1945 г.

Екипажът на танка се състои от двама души – механик-водач, намиращ се в предната лява част на танка, и командир, който е и мерач и стрелец, намиращ се в куполата на танка. Връзката между командира и механик-водача се осъществява еднопосочно от трицветно светосигнално устройство или вътрешни разговорни устройства ТПУ-2. Командирските танкове разполагат и с радиостанция 9Р или 12 РТ.

Танкът е въоръжен с 45-мм оръдие обр. 1932/38 г. 20-К с дължина 46 калибъра с боекомплект от 90 унитарни снаряда (70 за версията Т-70М). Скорострелността му е 7-12 изстрела за минута. Боекомплектът включва осколъчни, бронебойни и бронебойно-подкалибрени снаряди. С оръдието е сдвоена 7,62-мм картечница ДТ с боекомплект от 945 патрона (в 15 диска). Спусъците за оръдието и картечницата са педални – десният педал е за оръдието, а левият – за картечницата. Екипажът разполага допълнително с картечен пистолен ППШ с 3 диска (213 патрона) и 10 ръчни гранати Ф-1. Меренето с оръдието и картечницата се осъществява от телескопичен прицел ТОП (или ТМФП).

Опитни образци

Т-70 с 37-мм оръдие Ш-37 – проект на завод № 37, построен през лятото на 1942 г.
Т-70 с 45-мм оръдие ВТ-42 – проект на конструкторското бюро на ГАЗ и ОКБ № 172 от периода 1942—1943 г.
Т-70 с двуместна купола – проект на конструкторското бюро на ГАЗ под ръководството на Н. А. Астров, разработван през втората половина на 1942 г. По-късно прототипът „обект 080“ с преработена купола е приет на въоръжение като Т-80.
Т-70-З – проект за зенитен танк на конструкторското бюро на завод № 37. Танкът е с преработена купола и снабден с две 12,7-мм картечници ДШК. Изпитанията на танка се провеждат през декември 1942 г., но резултатите не са удовлетворителни и проектът е спрян.
Т-90 – проект за зенитен танк на конструкторското бюро на ГАЗ на основата на Т-70М. Танкът е изпитван заедно с Т-70-З, но поради показани редица недостатъци, проектът е спрян.

Машини на основата на Т-70

СУ-76 – лека самоходна артилерийска установка за поддръжка на пехотата. Разработена е през 1942 г. в завод №38 в г. Киров. Въоръжена със 76,2-мм оръдие ЗИС-3. Произвеждана от 1942 до 1945 г. (общо 14 292 броя).

Литература

Танки мира, Смоленск, Русич, 2001.
Барятинский, М. Все танки СССР – самая полная энциклопедия. М: Яуза, 2012
Желтов, И. Г., И. В. Павлов, М. В. Павлов. Советские малые и лёгкие танки 1941—1945 гг. – М.: Цейхгауз, 2005.
Прочко, Е. И. Лёгкие танки Т-40 и Т-60. – М.: Моделист-конструктор, 1997. – 36 с. – (Бронеколлекция № 4 / 1997).
Свирин, М. Н. Броневой щит Сталина. История советского танка 1937-1943. М: Яуза, Эксмо, 2006.
Свирин, М. Н. и М. В. Коломиец. Лёгкий танк Т-70 // Фронтовая иллюстрация: Альманах. – 2006. – № 5.
Солянкин, А. Г., И. Г. Желтов, И. В. Павлов, М. В. Павлов. Советские малые и лёгкие танки 1941—1945 гг., М., 2005.

Външни препратки

[1] 9,8 за Т-70М.

[2] 40 за Т-70М.

[б 1]

[б 2]