Направо към съдържанието

Тургут Реис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тургут Реис
Dragut
османски корсар и адмирал
Роден
около 1485 г.
Починал
23 юни 1565 г. (80 г.)
ПогребанТриполи, Либия
Религиясунитски ислям
Тургут Реис в Общомедия

Тургут Реис (на турски: Turgut Reis) (1485 – 23 юни 1565) е османски корсар на служба при султан Сюлейман I. Адмирал на османския флот[1][2], назначаван за бей на остров Джерба и на Алжир, санджакбей на Триполи, бейлербей на Средиземно море.

Признат за военен гений и един от „най-опасните корсари“, наричан „най-големият пират воин на всички времена“ и „некоронованият крал на Средиземноморието“, той е познат особено в арабските провинции на империята също като Драгут („дракон“)[3]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Тургут Реис[4] е роден около 1485 г. в селцето Каратопрак на егейския бряг недалеч от Бодрум (в наши дни този турски град носи неговото име Тургутрейс) и е с гръцко потекло[5][6]. Според някои изследователи родителите му са гръцки мюсюлмани[7][8], според други са запазили християнската си вяра[9][10][11][12][13][14].

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

На дванадесетгодишна възраст Тургут е забелязан от командващия османската армия и привлечен на служба заради уменията си да си служи с копието и лъка. След като преминава военно обучение, той е отведен в Египет през 1517 г.[15], където участва във военните действия при завладяването на страната като артилерист.

След смъртта на покровителя си, Тургут постъпва на служба в Александрия при прочутия корсар Синан паша. Става капитан на бригантина, една четвърт от която благодарение на Синан паша става негова собственост, а след няколко успешни рейда успява да закупи целия кораб. След това се сдобива с галера, която оборудва с най-съвременни оръдия, и започва да кръстосва Средиземно море по търговските пътища между Венеция и егейските острови.

Остров Джерба

[редактиране | редактиране на кода]

През 1539 г. Синан паша е назначен за командир на османския флот в Червено море, но реално командването се поема от Тургут Реис. Едновременно с това Тургут става бей на остров Джерба, където се жени.

В началото на следващата 1540 г. превзема няколко генуезки кораба край Санта Маргерита Лигуре, разграбва остров Гозо и начело на 25 кораба опустошава бреговете на Сицилия и Испания. Това става причина крал Карл V да изпрати срещу него 81 кораба под командването на адмирал Андреа Дория. За да избегне преследването, Тургут се отправя към Тиренско море и бомбардира южните пристанища на Корсика, разграбвайки след това и Капрая Изола.

Пленяване

[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след нападението над Капрая Изола Тургут спира за ремонт на корабите край бреговете на Корсика и там на 15 юни 1540 г. е настигнат от италианския флот под командването на племенника на Андреа Дория Джанетино Дория. Само един от корабите на пирата успява да се изплъзне, останалите са превзети, а самият Тургут е пленен и прекарва следващите четири години като роб на галера при Джанетино Дория[16]. Неколкократно неговият приятел Хайредин Барбароса прави постъпки да го откупи, но му е отказано. Накрая Тургут е преместен в затвора в Генуа, а през 1544 г. Барбароса обсажда града. Започват преговори за освобождаването на Тургут и Барбароса е поканен в апартамента на Андреа Дория, където двамата адмирали договарят откупа в размер на 3500 златни дуката[17][18].

Още същата година след като излиза на свобода Тургут Реис разграбва град Бонифачо на Корсика и остров Гозо и нанася сериозни щети на генуезките и малтийските търговски интереси. През 1545 г. опустошава за пореден път Капрая Изола, Монтеросо ал Маре, Риомаджоре и няколко други пристанища. В началото на 1546 г. се отправя към Тунис, където плячкосва Сфакс, Сус и Монастир.

Главнокомандващ флота

[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Хайредин Барбароса през юли 1546 г. Тургут става главнокомандващ османския флот в Средиземноморието.

През следващата година начело на 23 галери опустошава Малта, Апулия, Калабрия и Липарските острови. От 30 април 1551 г. официално постъпва на служба при султан Сюлейман I, получавайки титлата капудан паша. През 1548 г. е назначен за бейлербей на Алжир. През август 1551 г. обсажда и превзема Триполи, дотогава владение на Малтийския орден, и от този момент Триполитания става вилает на Османската империя като за тази си заслуга Тургут е назначен за санджакбей на Триполи[19].

През 1553 г. в съответствие с френско-османския съюз Тургут действа в Сицилия като за помощта си получава от френския крал около 30 000 златни дукати от плячката[20]. Заради бавните военни операции, които провежда в периода 1554 – 1555 г., тръгва слух, че Тургут е подкупен от испанците. Слухът не е потвърден с нищо, но става причина той да бъде свален от поста капудан паша и заменен с Пияле паша, въпреки че Тургут остава при него в качеството си на съветник[21].

През 1560 г. Тургут участва в сражението при Джерба отново заедно с Пияле паша, където испанският флот е разгромен.

През май 1565 г. започва обсадата на Малта, в която вече 80-годишният Тургут лично се заема с командването на османските войски (въпреки че според мнението на историците той се обявява против обсадата, но така или иначе не е в състояние да спре събитията[22][23]). Именно при тази битка Тургут е убит на 23 юни 1565 г. според едни сведения от гюле[24], според други – от камък в окото, при което ранен е отнесен в болница и два дни по-късно умира[25]. Тленните му останки са пренесени и погребани в Триполи.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Cengiz Orhonlu, Journal of Turkish History with Documents, 1968, 69 p., « Belgelerle Türk Tarihi Dergisi »
  2. ↑ İsmail Uzunçarşılı Hakkı, Ottoman History, II, T.R. Department of Turkish History, 1998, 384 p., « Osmanlı Tarihi, II »
  3. ↑ Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.) СПб., 1890 – 1907
  4. ↑ Реѝс (също Раис) е турски военен чин – морски капитан – и обикновено се добавя след името на офицера
  5. ↑ Reynolds, Clark G. (1974). Command of the sea: the history and strategy of maritime empires. Morrow. pp. 120 – 121. ISBN 978-0-688-00267-1. „Ottomans extended their western maritime frontier across North Africa under the naval command of another Greek Moslem, Torghoud (or Dragut), who succeeded Barbarossa upon the latter's death in 1546.“
  6. ↑ Naylor, Phillip Chiviges (2009). North Africa: a history from antiquity to the present. University of Texas Press. pp. 120 – 121. ISBN 978-0-292-71922-4. „One of the most famous corsairs was Turghut (Dragut) (?–1565), who was of Greek ancestry and a protégé of Khayr al-Din. He participated in the successful Ottoman assault on Tripoli in 1551 against the Knights of St. John of Malta“
  7. ↑ Yemişçi C. Turgut Reis'in Nereli Olduğu Meselesi // The Question of Turgut Reis' Birth Place. – 2011
  8. ↑ Uzunçarşılı I. Osmanlı Tarihi // Ottoman History. – T.R. Department of Turkish History, 1998. – Т. II. – С. 384
  9. ↑ Reynolds C. Command of the sea;: The history and strategy of maritime empires. – Morrow, 1974. – С. 120 – 121. – 642 с. – ISBN 0-688-00267-6.
  10. ↑ Naylor P. North Africa: A History from Antiquity to the Present. – University of Texas Press, 2010. – С. 120 – 121. – 373 с. – ISBN 0-292-72291-5.
  11. ↑ Beeching J. The Galleys at Lepanto. – Scribner, 1983. – С. 72 – 73. – 267 с. – ISBN 0-684-17918-0.
  12. ↑ Chambers I. Mediterranean Crossings: The Politics of an Interrupted Modernity. – Duke University Press Books, 2009. – С. 38 – 39. – 192 с. – ISBN 0-8223-4150-6
  13. ↑ Facaros D., Pauls M. Turkey (4-е издание). – Cadogan Guides, 2000. – С. 286 – 287. – 576 с. – ISBN 1-86011-078-9.
  14. ↑ Braudel F. The Mediterranean and the Mediterranean world in the age of Philip II. – University of California Press, 1995. – Т. II. – С. 608 – 609. – 725 с. – ISBN 0-520-20330-5
  15. ↑ Beeching Jack (1983). The galleys at Lepanto: Jack Beeching. Scribner. pp. 72 – 73. ISBN 978-0-684-17918-6. „a Turkish governor took a fancy to the boy and carried him off to Egypt.“
  16. ↑ Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
  17. ↑ Скрицкий Н. Андреа Дориа. – 100 великих адмиралов, 2003, 512 с., ISBN 5-7838-0980-2
  18. ↑ Блон Ж. Гробница Барбароссы. – Великий час океанов. В двух томах, Славянка, 1993, 544 с., ISBN 5-7922-0046-7
  19. ↑ Триполи. Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
  20. ↑ Stanford J. Shaw. History of the Ottoman Empire and Modern Turkey. – Cambridge University Press, 1976. – Vol. 1. Empire of the Gazis: The Rise and Decline of the Ottoman Empire 1280 – 1808. – P. 106. – 368 p., ISBN 978-0-521-29163-7
  21. ↑ Копелев, 1997, Военное сотрудничество: Хайраддин и Драгут-раис
  22. ↑ Rothman T. The Great Siege of Malta
  23. ↑ Великая Осада Мальты. Всемирная история
  24. ↑ Rothman T. The Great Siege of Malta
  25. ↑ Великая Осада Мальты. Всемирная история
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тургут_Реис&oldid=11381192“.