Трифлуороцетна киселина
| Трифлуороцетна киселина | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₂HF₃O₂ |
| Моларна маса | 113,993 u[1] |
| Плътност | 1,535 g/cm³ (25 °C) |
| Вискозитет | динамичен: 0,808 mPa·s (25 °C; 101 325 Pa; течност) |
| Точка на топене | −15,2 °C |
| Точка на кипене | 72 °C |
| Парно налягане | 10 000 Pa (16,8 °C) |
| pKa | 0,23 |
| Диполен момент | 2,28 D |
| Опасности | |
| NFPA 704 |  1
3
1
|
| Идентификатори | |
| CAS номер | 76-05-1 |
| PubChem | 6422 |
| ChemSpider | 10239201 |
| MeSH | D014269 |
| ChEBI | 45892 |
| ChEMBL | CHEMBL506259 |
| RTECS | AJ9625000 |
| SMILES | C(=O)(C(F)(F)F)O |
| InChI | InChI=1S/C2HF3O2/c3-2(4,5)1(6)7/h(H,6,7) |
| InChI ключ | DTQVDTLACAAQTR-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | E5R8Z4G708 |
| Gmelin | 2729 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Трифлуороцетна киселина в Общомедия | |
Трифлуороцетната киселина (ТФА) е органично съединение с химическа формула CF3CO2H. Тя е халоцетна киселина, при която трите водородни атома на ацетилната група са заместени с флуорни атоми. ТФА е безцветна течност с миризма, наподобяваща оцет. По-силна е от оцетната киселина поради високата електроотрицателност на флуорните атоми, което стабилизира конюгираната основа и отслабва връзката кислород – водород.
Синтез[редактиране | редактиране на кода]
ТФА се произвежда индустриално чрез електрофлуориране на ацетилхлорид или оцетен анхидрид и последваща хидролиза на получения трифлуороацетил флуорид. Също така може да се синтезира чрез окисление на 1,1,1-трифлуоро-2,3,3-трихлоропропен.
Приложения[редактиране | редактиране на кода]
ТФА се използва като прекурсор за много други флуорирани съединения и като реактив в органичния синтез поради своите свойства: летливост, разтворимост в органични разтворители и киселинност. Използва се също така и за отстраняване на защитни групи в синтеза на пептиди и в течна хроматография.
Безопасност[редактиране | редактиране на кода]
Трифлуороцетната киселина е корозивна и силна киселина, която е вредна при вдишване, предизвиква тежки кожни изгаряния и е токсична за водните организми. Реакциите ѝ с основи и метали са силно екзотермични, а реакцията с литиев тетрахидридоалуминат(III) може да доведе до експлозия.
Екологично въздействие[редактиране | редактиране на кода]
В природата ТФА може да се образува чрез фотоокисление на хладилния агент 1,1,1,2-тетрафлуороетан и други синтетични хладилни агенти. Разгражда се много бавно в околната среда и е установена като замърсител във водата, почвата, храните и човешкото тяло. Средните концентрации в морската вода са около 200 ng/L.[източник? (Поискан преди 29 дни)]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Trifluoroacetic acid // PubChem. Посетен на 18 ноември 2016 г. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Trifluoroacetic acid в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |