Траосталос
Траосталос | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | Гърция |
Област | Крит |
Археология | |
Вид | Град |
Период | ок.1950 г.пр.н.е. - ок.1550 г.пр.н.е. |
Култура | минойска цивилизация |
Траосталос в Общомедия |
Траосталос (на гръцки: Τραόσταλος) е археологически обект (светилище) в източната част на остров Крит, Гърция. Отнася се към средноминойския период (1950 – 1550 г. пр.н.е.). Светилището се намира в планината Траосталос (515 m), на чийто най-висок връх се намира правоъгълно плато с размери 20 х 12 m. Именно на него е съградено светилището. От това място се открива прекрасна видимост към цялото източно крайбрежие на Крит, към островите Карпатос и Касос и може да се следи целия морски път от северните предели на Егейско море към източната част на Средиземно.[1]
Първите археологически разкопки на светилището са направени през 1963—1964 г. от екипа на Костис Даварас, след което са подновени през 1978 г. Спешна спасителна акция се провежда и от април до октомври 1995 г. На обекта са открити типичните за такива светилища артефакти - каменни олтари, керамика и глинени фигури на хора и животни - като например вотивна женска фигура от около 1700 г.пр.н.е. и мъжки фигури с петльови гребени,[2] подобни на един от знаците, изобразени на известния Фестоски диск, открит в двореца във Фестос също на Крит. Всички тези човешки фигури са не по-големи от 20 cm, повечето са представени в цял ръст (някои на поставки) с изключение на няколко в седнало положение и дори на трон.