Тракийски имена

Тракийските имена, запазени от Античността до наши дни, са над 700 /според Иванова, Недялка и Пенка Радева, От „А“ до „Я“ – Имената на българите, Народна младеж, 1985, София/.

Значението на почти всички е неизвестно. Съвременните българи не използват тракийската антропонимична система, въпреки че съществува предположение, че някои имена са проникнали сред славяните и са били пригодени към старобългарския език /например Бизо – от Бизис, Доле – от Долес, Мендо – от Мендас, Раско – от Раскос/. По-долу започваме опит да съберем на едно място всички достигнали до нас имена на траки.

А

Абезелм (ис) (Αβεζελμις)
Абрузелм (ис) (Αβρουζελμις)
Авлузелм (ис) (Αυλουζελμις)
Амадок – известно е, че това име е носено от някои царе
Арепюрос (Aρηπυρος) /м./

Б

Бендидора (Bενδιδωρα) /ж./
Береника /ж./
Берисад – име на цар /виж Берисад/
Бетеспиос (Βετεσπιος)
Бюзас, Бюзис (Βύζος, Βυζας, Βυζης) /м./ – често срещано тракийско име. Има две обяснения: 1. сродно с авест. būza- „козел“, армен. buz „агне“; 2. като прякор, еднакво с лит. bužys „плашило“.
Брюзос (Βρυζος, Асеновград) /м./ – еднакво с лит. име Brūžas, Brūžis, Brūžė, латв. фамилия Bruzis, които се обясняват от лит. bružas „който винаги бяга насам-натам безцелно“.
Бринказис (Bριγκαζις, Bριγκαζεις) – еднакво по основа с латв. селищно име Brikūzis, лит. селищно име Brinkiškių vienkiemis и славянски имена като пол. Brzęk, Brzęko, които се обясняват от лит. brinkti, пол. na-brzękąć „подувам се, отичам“. Това е прякор със значение „дебелак“.
Бринкайнос (Bριγκαινоς) – подобно на предишното.
Бринказенис (Bριγκαζενις) – Прякор от *brink- „дебелак“ + *zen- „роден“ (сравни трак. име Диазенис и гр. име Διο-γένης)
Бринказерис (Bριγκαζερις) – Прякор от *brink- „дебелак“ + *zer- „старец“ или „мъж“ (еднакво с армен. cer, перс. zar „старец“, старосканд. -keri „мъж“ в sæl-keri богаташ, varð-keri „пазач“, старогр. γῆρας, староинд. jarás- „старост“, ИЕ *g^er-)

Г

Гайдрес (Γαιδρης, Амфиполис) /м./ – еднакво по основа с лит. gaidrus „светъл, ведър (за време)“, старогр. φαιδρός „блестящ, светъл, радостен“ < ИЕ *g^wh(e)h₂id-)
Гепайпюрис (Γηπαιπυρις) /ж./

Д

Денто (Δεντο) /м./
Дентубриса (Δεντουβρισα) /м./
Дентупес (Δεντουπης, Драма, Гърция) /м./
Дентус (Δεντους) /ж./
Дентустайна (Δεντουσταινα) /ж./
Дентусуку (Dentusucu, Търновско; Δεντουσυκος, Пазарджишко; Δεντυσυκος, Ямболско) /ж./
Деопус (Δεοπους, Солун) /м./
Деоспор (Δεοσπορ, Δεοσπουρις, Ксанти, Стара Загора, Чирпанско) /м./
Десакентос (Δεσακενθος, Пазарджишко)
Диазенис (Διαζένης, Кюстендил, Чирпанско; Diuzenes) – калкира гр. Διογένης „божествен, роден от бога“
Ди(а)пюрос (Δι(α)πυρος) /м./
Диаскентос (Διασκενθος, Чирпанско; Diascenthus, Diascinthus, Рим) /м./
Диегилис
Дизазелмис (Διζαζελμις, на монети) /м./
Дизакентос (Διζακενθος, Брезнишко) /м./
Дизапес (Διζαπης, в лит. извор) /м./
Дизапор (Dizapor, лат. надпис) /м./
Диза(с) (Διζα, Διζας, Διζης)
Дионис/ос (Διονησος)
Дитупайбис (Διτουπαιβις, Амфиполис, Гърция)
Долес
Дренис (Δρενις, Чирпанско) /м./ -
Дулезелмис (Δουληζελμις)

Е

Еагър – баща на Орфей и бог на речните води.
Ебризелмис (Eβρυζελμις)
Ептакентос (с варианти: Eπταικενθος, Eπτακενθος, Eπτεκενθος, Eπτηκενθος, Eptacentus, Eptacens, Iptacens, Eptecens, Eptencetus, Eftacentus, Eftencenthus, Чирпанско, Пазарджишко, Радомирско, Кюстендилско, София, Казанлъшко, Глава Панега) /м./ – често срещано тракийско име.
Ептапер (Eπταπερ, Търновско) /м./
Ептапорис (Eπταπορις, Έπταπορις, Eπτηπορις, Разград, Чирпанско, Търновско, Унгария) /м./
Ептапюс (Eπταπυς, Петричко) /м./
Ептезенис (Eπτεζένις, Eπτειζένις, Дупница, Карнобатско, Пазарджишко, Врачанско) /м./
Ептенис (Eπτενις, Eπτενης, Чирпанско, Пазарджишко, Монтанско) /м./
Ептепус (Eπτηπoυς, София) /ж./ – вероятно еднакво с Ептапюс.
Ептепюрис (Eπτηπυρις, Eπτεπυρις, Елховско, Чирпанско, Пазарджишко) /ж./
Ептесюкис (Eπτησυχις, Eπτησυκoς, Eπτεσυκoς, Ивайловградско, София, Чирпанско) /м., ж./
Есбенис (Eζβενις, Eσβενoυς, Έσβενoυς, Eσβενειoς, Гоцеделчевско, Гюмюрджина, Кавала, Румъния) /м./
Етбеос

З

Зилес (Zιλης, Санданско) /м./ – Съвпада по основа със старолатв. фамилия Zylan, която се обяснява от латв. zilš „син“, лит. žilas „сивокос“.
Залмоксис – име на митичен цар и бог /виж Залмоксис/
Зипайбис (Zιπαιβις, Гърция) /м./
Зипер, Зипюрон (Ziper, лит. извор, Zιπυρων, Zειπυρoν, Филипи, Атос, Горно Крушево, Македония) /м./
Зипюрос (Zιπυρος, Zειπυρος, Zιεπυρους, Zυπυρ, лит. извор, о. Тасос, Кобалище, Белослатинско) /м./

К

Катос
Керзула (Cerzula, Зъхненско, Гръцка Тракия) /м./ Еднакво с лит. лично име Keršulis от лит. keršulis „гривяк“.
Керсеблепт (Kέρσεβλεπτης) /м./ име на одриски цар.
Керсис (Kέρσης, о. Самос; Kέρσоς, Мемнонион, Гърция) /м./ Еднакво с лит. име Keršis, което се обяснява от лит. keršas „на бели и черни петна“, старочеш. име Črh „Черньо“ от ИЕ *kers-.
Керза (Kέρζα, Пловдивско) /ж./ – виж Керсис.
Кетризеис (Kετριζεις, Драма) /м./
Кетрилас (Cetrilas, Кобалище) /м./
Кетризерис (Kετριζερις, Варна) /м./ – Прякор „(който е силен) за четирима“ от *k^wetru- „четири“ (в съставни имена като лат. quadru-pēs „четирикрак“; гал. Petru-corii „четирите племена“ и др.) + *zer- „мъж“, виж Бринказерис.
Кетрипорис (от монети от 283-284 г. и лит. извори с варианти на изписване Kετριπορις, Kεδριπορις, Kεδρειπολις, Kεδρoπολις; Cet(ri)p(oris), Добруджа) /м./
Котис – име на цар

М

Медок
Мендас
Местузелмес (Μεστουζελμης)
Мокасокос (Mοκασοκος, Дупнишко) /ж./
Мукаборис (Mουκαβορις, Чирпанско; Mουκαβουρ, Новозагорско; Mουκαβουρις, Харманлийско) /м./
Муказеис (Mουκαζεις, Mουκασις, Mουκασoς) -вариант на Мукас.
Муказенис, Мукасенис (Mουκαζενις, Кюстендилско; Mουκασενης, Пазарджишко; Mucasenes, Бяла Слатина) /м./
Муказерас (Mουκαζερας)
Мукакакис (Mουκακακης)
Мукакентос (Mουκακενθος, Пазарджишко, Сливенско, Елховско; Mucacentus, Омуртаг) /м./
Мукала (Mουκαλα, Muccala, Mucalus) – вариант на Мукас.
Мукапайбес (Mουκαπαιβης, Mουκαπαιβες, Поповско) /ж./
Мукапора (Mucapora) /м., ж./
Мукапорис (Mουκαπορις, Mucapor) /м./
Мукапус (Mucapus, Дакия; Mουκαπουις, Пазарджишко)
Мукас (Mουκας, Muca, Moca, Mοκας, Mοκκας) /м./
Мукатралис (Mουκατραλις)

О

Орфей – най-известният поет и музикант на древността /виж Орфей/

П

Пайбис (Παιβις, Филипи, Амфиполис; Παιβης, Зъхненско, о. Тасос) /м./
Пирусала /ж./
Питадора /ж./
Порис (Пορις, Сливенско) /м./
Пуризия (Пουριζια, Чирпанско) /ж./
Пютрос (Пυτρος, Ивайловградско) /м./ – Прякор „дърдорко, кресльо“, идентичен със старолатв. имена Putre, Puttre, Putris, Putra, които се обясняват от латв. putruōt, putrāt „кряскам, крещя, говоря бързо“.

Р

Раскос (Pασκος, лит. извор) – вероятно сродно със старосканд. rǫskr, старогорнонем. rasc „бърз, пъргав, подвижен“ от прагерм. *raskaz.
Раскупорис (Pασκουπόρις, Pασκυπόρις, Rascupolis, лит. извори) – име на трима тракийски царе, а също така и на боспорански царе.
Ребулас
Резос, Рез (Ρῆσος у Омир, Цицерон и др.) /м./ - име на цар /виж Рез/.
Рекипер (Reciper)
Реметалк (Poιμιταλκος, монети) – име на цар.
Рескуторми (Pησκουτορμη, Пазарджишко; Rescuturme, Карлсбург) /ж./
Рюмесюкис (Ρυμησυκις)

С

Садалас
Садок
Сатрис (Σάτρης, Чирпанско) /м./ – еднакво с лит. šatrus „жизнен, бърз“.
Савтес (Sautis, Мисенум, Прахово (Сърбия)) /м./ – еднакво със старолатв. фамилия Sautte, Sautin, които се обясняват от латв. sautis „ленив човек, дремльо“.
Севт (Σεύθης) – име на цар.
Ситалк – име на цар
Скайденте /ж./
Скарис (Σκάρις, София, Девня) /м./ – еднакво с латв. фамилия Skaris, лит. фамилия Skara, които се обясняват от старобълг. скоръ „бърз“.
Скаркайдзес /ж./
Скедеса /ж./
Скилас (Σκίλας, лит. извор) /м./ – вероятно идентично с лит. име Skylė и старокурийското име Schille.
Смордотормос (Σμορδοτορμος) /м./
Спарадок
Спартак – име на водача на най-голямото робско въстание в Римската империя
Сукис (Σουκους, Пловдив; Σουκιoς, Кюстендилско; Σουκιας, Радомирско) – еднакво с лит. фамилия Šukys, която се обяснява от лит. šukys „който има дупки по зъбите“.
Суратралис (Σουρατραλις, Асеновградско)

Т

Терес – име на одриски цар

Ф

Фарсалас Битюс

Външни препратки

Георги Митрев, Имената в долината на Средна Струма и религията като фактор за формирането на именната система I - III в. - В: Seminarium Thracicum 5, София, 2001, стр.199-210.^{[неработеща препратка]}
Ив. Дуриданов. Езикът на траките. Наука и изкуство. София, 1978.