Тракийски географски имена
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: увод (предмет на статията). Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Голям брой от около 300 запазени тракийски географски имена показват успоредици в балтийската топонимия. Според Иван Дуриданов „сходството на тези успоредици се простира често върху основния елемент и суфикса едновременно, което прави силно впечатление“. (Дуриданов 1978: с. 128). Тази значителна прилика сочи изключително близко родство на тракийския език с балтийските езици. Следната таблица показва по-подробно тези успоредици.
Използваните съкращения в таблицата са: МИ – местно име, РИ – речно име, ВИ – име на друг вид водоем, СИ – селищно име, К – кастел или крепост, С – пътна станция. Отбелязаните със звездичка имена са възстановени от епитети в надписи.
Сравнение на тракийски и балтийски географски имена
| географско име | литовски | латвийски | старопруски | превод или други сродни форми |
|---|---|---|---|---|
| Altos СИ | Altis РИ | |||
| Antisara СИ | Sarija РИ | Sar-ape РИ | *anta ‘срещу’ + *sora ‘поток’ (стинд. sarā ‘поток’) | |
| *Armula МИ[1] | Armuliškis РИ | лит. arma ‘блато’ | ||
| *Arsela МИ[2] | Arsen РИ | Arsio, Arse, РИ | дакийски МИ Arsila, Arsa, Arsaza, Arsena | |
| Asamus, Όσμος РИ | стинд. aśman- ‘камък’, лит. ašmuo, ašmenys, латв. asmens ‘острие’ | |||
| Bαιρος СИ (*vairos) | Vaira МИ | лит. vairus ‘разнообразен’, швед. vīrr ‘спирала’ | ||
| Bατκούνιον К | Batkunų kaimas СИ | още МИ Баткун, Ботевградско | ||
| Bέρης СИ | Bėrė РИ | Ber-upe РИ | лит. bėras, латв. bęrs ‘кафяв, мургав’ | |
| Bέργη, Bεργήπολις СИ | стсканд. berg ‘планина’, стбълг. брѣгъ | |||
| Велека РИ | Velėkas ВИ | лит. velėklės ‘място във водата, където се пере’ | ||
| Bρεντοπαρα СИ | месап. глоса βρένδον ‘елен’, латв. briedis ‘елен’ | |||
| Calsus СИ | Kalsi МИ, Kals-strauts ‘сух поток’ | латв. kalst, kaltēt ‘съхна’ | ||
| Δάτος/Δάτον, СИ | алб. datë ‘място’ | |||
| Δίγγιον К | Dingas, Dindze МИ | Dinge МИ | ||
| Δύμη/Dimae СИ | Dūmė РИ | Dūmis МИ | Dumen МИ | лит. dūmas ‘тъмен, тъмнокафяв (за говеда)’ |
| Egerica СИ (*veger-) | Vegerė РИ | Vedzere РИ | ||
| Ereta СИ (*vereta-) | Vereta РИ | |||
| Γερμανία/Германъ; Γέρμη, Γερμαί СИ |
Germona РИ | сев-ит. Bormio МИ, лат. formus, стгрц. θερμός ‘топъл’, стинд. gharmáh ‘горещина’ | ||
| *Gesia(i) МИ[3] | Gesava МИ | Dzēsiens | Gesaw МИ | латв. dzēse ‘чапла’ |
| Ginula МИ | Ginuļi МИ | Ginulle РИ | ||
| ᾽Αρμονία СИ | Armona РИ | лит. armuo, -ens ‘тресавище’ | ||
| Iuras РИ | Jūra РИ | лит. jūra ‘море’ | ||
| Καβύλη СИ | Cabula РИ | |||
| Kαλλίνδοια/Kαλίνδια СИ | Galindo, Galinden, Galynde | лит. galas ‘край’ | ||
| *Kersula МИ[4] | Keršuliškių kaimas СИ | лит. keršulis ‘гривяк’ | ||
| Kύψελα/Cypsela СИ | Kupšeliai МИ | Kupšeļi МИ | ||
| Κουρπισος СИ | Kurpų kaimas СИ | Kazu-kurpe МИ | ||
| Λίγγος К | Lingė МИ | Lingas, Lingi МИ | Ling-war МИ | лит. lengė ‘низина’ |
| Mαρκέλλαι/Mαρκέλα СИ | Markelis ВИ, Markelynė РИ | лит. marka ‘яма за топене на лен или коноп’, merkti ‘потапям’ | ||
| Μελδια С | Meldė РИ | Meldine МИ | Mildio РИ | лит. melda ‘шавар, тръстика’ |
| *Paisula МИ[5] | Paišeliai МИ | Paissyn | лит. paišai ‘сажди’ | |
| Pala РИ | лит. palios ‘мочурище, езеро’ | |||
| Παναξ, Πανύσσος РИ | Panyen МИ | старопрус. pannean ‘тресавище’, гот. fani ‘тиня’, Pannonia МИ | ||
| Pautalia СИ | Paut-upis РИ | Pauteļi МИ | Pauta РИ | сравни лит. pautas ‘яйце’, papautas ‘мехур’, puta ‘пяна’ |
| Πιζος СИ | Pisa ęzęrs ВИ | Pissa, Pissen, Pisse РИ, МИ | латв. pīsa ‘мочурище’ | |
| Purdae СИ | Пурдякьснис МИ | Porden, Purde ВИ | ||
| Πουσινόν К | Pušinė МИ | лит. pušynas ‘смърчова гора’ | ||
| *Raimula МИ[6] | Раимоче | лит. raimas ‘пъстър’ | ||
| Rhamae СИ | Ramis ВИ | Ramio РИ | лит. ramus ‘тих’ | |
| Σάρτη СИ | Sartė, Sarta РИ | Sārte РИ | лит. sartas ‘светлочервен (за коне)’, латв. sarts ‘румен’ | |
| Scretisca СИ | Skretiškė МИ | лит. skretė ‘кръг’ | ||
| *Seietovia МИ[7] | Sietuva РИ | лит. sietuva ‘вир, яма, дълбоко място в реката’ | ||
| *Sekina МИ[8] | Šėkinė РИ | лит. šėkas ‘прясно окосена трева’ | ||
| Σέρμιος; Σέρμη РИ | Sermas РИ | стинд. sarmah ‘течение’, панонско МИ Sirmium | ||
| Σίλτα СИ | Šilt-upis РИ | Siltie МИ | лит. šiltas ‘топъл, приятен’ | |
| *Skarsa МИ[9] | Skarsin, Skarsaw ВИ | |||
| Σκόμβρος планина | kumbrys ‘хълмче’ | kumbrs ‘гърбица’ | ||
| *Spindea МИ[10] | Spindžių kaimas МИ, Spindžius ВИ | Spindags РИ | лит. spindžius, spindis ‘просека’ или лит. spindis ‘искра’ | |
| Στράμβαι СИ | Struobas МИ | strambo ‘стърнище’ | лит. stramblys ‘кочан’ | |
| Στρουνειλον СИ | Strūnelė, Strūna РИ, Струны МИ | лит. sr(i)ūti ‘тека, разливам се’ | ||
| Στρυμών РИ, Στρύμη СИ | лит. sraumuo ‘поток’ | |||
| *Suitula МИ[11] | Svite РИ | лит. švitulys ‘свещ, светлинка, светулка’ | ||
| Σουρας К | Sūris, Sūr-upė РИ | Sure, РИ | лит. sūras ‘солен’ | |
| Ταρποδιζος/Ταρπουδιζος С | Tarpija РИ, Тарпу-кальне МИ | Tarpi МИ | лит. tarpas ‘междина’ | |
| Τιρσαι СИ | Tirs-caymen СИ | лит. tirštis ‘гъсталак’ | ||
| Τρανουπαρα СИ | Tranys РИ | Trani МИ | лит. tranas ‘стършел’ | |
| Τραυος/Στραυος РИ (*stravo-) |
латв. strava, лит. srava ‘течение’, стбълг. строуіа | |||
| *Tynta МИ[12] | Tunti МИ | Thunt-lawken СИ | лит. tumtas, tuntas ‘ято, рояк’ | |
| *Urda МИ[13] | Urd-upis РИ | Urdava РИ | лит. urdulys ‘планински поток’, virti ‘извирам’ | |
| Zburulus СИ (*ziburul-) | Žiburių kaimas МИ | лит. žiburys ‘огън, нещо светещо’, žiuburys ‘епитет на Перкунас’ |
- ↑ В епитета Хера Αρμουληνη в надпис от Софийско.
- ↑ В епитета Сабазиос Αρσεληνος в надпис от Новозагорско.
- ↑ В епитета Херос Γεσιηνος в надпис от Пловдивско.
- ↑ В епитета Зевс Kερσουλλος в надпис.
- ↑ В епитета Зевс Παισoυληνος в надпис от Кавала.
- ↑ В епитета Аполон Raimullus в надпис.
- ↑ В епитета Херос Seietovien(us) в надпис от Южна България.
- ↑ От име на жител Σηκινηνoς в надпис от Дупнишко.
- ↑ В епитета Хера Σκαρσηνη в надпис от Елховско.
- ↑ В епитета Аполон Σπινδεηνος в надпис от Ивайловградско.
- ↑ В епитета Херос Συιτoληνος в надписи от Кърджалийско и Радомирско.
- ↑ В жителското име Τυντηνοι върху монети.
- ↑ В епитета Аполон Оυρδηνος в надпис от Първомайско.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Дуриданов, Ив. Езикът на траките. Наука и изкуство. София 1978.
- Tomaschek, W. Die alten Thraker. Sitzungsberichte der Wiener Akademie, Phil.-hist. Klasse, Bd. 128, 130, 131, 1893 – 4.