Теофил Иванов
Тази статия е за революционера. За археолога вижте Теофил Иванов (археолог).
| Теофил Иванов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Теофил Иванов, известен като Тошо войвода[1][2] и Тошо Банскалията, е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иванов е роден в 1865 година в разложкото село Банско, тогава в Османската империя, днес България. Влиза във ВМОК и в 1897 година е член на районния революционен комитет в Банско. В 1899 година става войвода на чета действаща в Разлога и Валовищко. Заедно с Ангел Харизанов Спанчовалията е помощник в четата на поручик Христо Саракинов. През лятото на 1902 година четата на Саракинов влиза в сражение с вътрешните чети на Илия Кърчовалията, Яне Сандански и Атанас Тешовски в местността Харамийската чешма между селата Петрово и Голешово, в което загиват Теофил Иванов,[3] Ангел Спанчовалията и още трима върховистки четници.[4][5][6][7] Участникът в сражението Георги Баждаров пише:
| „ | И двамата убити бяха юнаци хора... Нищо по-скръбно и по-пакостно от това, синовете на една поробена земя, тези, които са се обрекли в жертва за нейното освобождение, да се делят на лагери! Не споделих радостта на някои от другарите за победата. Тежко ми беше, тъжах за погиналите - те можеха да се пожертват в борба с поробителя на Македония, а не в борба с македонски революционери. | “ |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стойковъ, Петъръ. Тошо войвода (Теофил Иванов) // „Бунтовникъ“ (I). София, 1903. с. 10 - 13.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 97.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 72.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 107.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 162.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 100.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 474.
