Ангел Харизанов
| Ангел Харизанов | |
| български революционер | |
| Роден |
1870 г.
Спанчево, Османска империя |
|---|---|
| Починал |
Петрово, Османска империя |
Ангел Харизанов, известен като Ангел войвода[1] и Спанчовалията[2], е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Харизанов е роден в 1870 година във валовищкото село Спанчево (Горно или Долно Спанчево), тогава в Османската империя, днес България. Влиза във ВМОРО и изпълнява терористични задачи. По-късно преминава към Върховния комитет. Заедно с Теофил Иванов е помощник в четата на поручик Христо Саракинов. През лятото на 1902 година четата на Саракинов влиза в сражение с вътрешните чети на Илия Кърчовалията, Яне Сандански и Атанас Тешовски в местността Харамийската чешма между селата Петрово и Голешово[3], в което загиват Теофил Иванов,[4] Ангел Спанчовалията и още трима върховистки четници.[5][6][7] Участникът в сражението Георги Баждаров пише:
| „ | И двамата убити бяха юнаци хора. Ангел Спанчовалията бе по-рано терорист в разпореждане на Вътрешната организация. Окръжният комитет в Сяр го бе натоварил с акции в самия Сяр и той ги бе извършил сполучливо. Ала като отишъл в София, бил привлечен в другия лагер. Нищо по-скръбно и по-пакостно от това, синовете на една поробена земя, тези, които са се обрекли в жертва за нейното освобождение, да се делят на лагери! Не споделих радостта на някои от другарите за победата. Тежко ми беше, тъжах за погиналите - те можеха да се пожертват в борба с поробителя на Македония, а не в борба с македонски революционери.[8] | “ |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стойковъ, Петъръ. Ангел войвода (Спанчевски) // „Бунтовникъ“ (I). София, 1903. с. 13 - 15.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 434.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 107.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 162.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 100.
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 1929., архив на оригинала от 14 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080214230544/http://www.centers.macedonia-science.org/page.php?16, посетен на 26 май 2010
